Публикувана: 27 май 2008, 11:40 ч.
Последно мнение: 3 юни 2008, 12:33 ч.

Кога е най подходящата възраст да заведа сина си на гроба на починалата ми майка

7 336
91
1

Отговори

# 60 30 май 2008, 21:47 ч.

Мнения: 1 485

Вие ме шашнахте тотално Shocked

Дъщеря ми е почти на 5г и все още не смея да си помисля дори,а какво
остава да я заведа на гроба на моята баба,която почина преди една година
и тя я помни.
Въпрос на гледна точка вероятно Thinking

# 61 31 май 2008, 08:59 ч.

Мнения: 2 657

Моята баба почина на 28-ми този месец...Тя много обичаше детето,а и той нея....С едното ставане на 28-ми сутринта,то попита къде е,аз се разплаках,а баща му му обясни,че тя е на небето и че ще го пази....Днес трябва да ходим на гробища и ще го заведем и него.Предварително съм му казала,че баба не е в къщи,а си има друго място и че въпреки,че е закопана,тя е на небето и ни гледа от там Cry

# 62 31 май 2008, 11:34 ч.

Мнения: 1 531

и аз мисля,че зависи от детето и от родителите как ще му поднесат информацията. на този етап не бих си и помислила и не допускам да водя мира нито на гроба на моя баща нито на мъжа ми майка му.и мисля,че скоро не бих - някой ден ще го почувствам и тогава...

# 63 31 май 2008, 17:56 ч.

Мнения: 351

Аз още не сьм водила сина ми на гроба на моята майка, но той не я познава(тя почина като бях на 12г). Ако поиска бих го завела, но не и на погребение. Едно е да видиш паметник, а сьвсем друго умрял човек. Но, Слава Богу, Гого не го вьлнуват още тези теми!

# 64 31 май 2008, 18:56 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 577

Цитат на: Fior в пт, 30 май 2008, 21:47

Вие ме шашнахте тотално Shocked

Вероятно... Иначе не виждам от какво може да си толкова шашната...

# 65 1 юни 2008, 09:11 ч.

Мнения: 2 657

Вчера ходихме всички на гроба на баба ми...Имаше и въпроси,защо сме тук,но обяснихме,че това е новото й място и че тя ни гледа от небето и го пази...Поплакахме малко,не сме крили тъгата си от него,запалихме по една свещичка и той запали.А на тръгване,каза-чао бабо,много те обичам и и прати една въздушна целувка Confused

# 66 1 юни 2008, 10:30 ч.

Мнения: 3 016

При мен е по- различно. Аз загубих второто си дете на 5- ия ден от раждането. Това се случи миналата година август месец. Имам по- голямо моченце което е на 6 год и 8 мес. По препоръка на лекар не му казахме истината ,защото детската психика е много лабилна и не се знае ка ще му се отрази .Въпреки това се намираха хора които да му кажат .Ние отхвърляхме .С течение на времето той спря да пита за своето братче , но съм сигурна че знае какво се е случило. Не сме го водили на гробчето и нямам намерение да го правя в скоро време .Ще му кажа цялята истина когато му дойде времето . А кога ще дойде това време ,мисля че сама ще усетя ...........
Всичко това написах през сълзи. Много е тежко да загубиш близък човек ,но когато става въпрос за собственото ти дете ...........не може да се опише .

# 67 1 юни 2008, 14:48 ч.

Мнения: 1 049

Сестра ми почина скоро, когато детето беше навършило точно 2 год. Прибрахме се специално от Германия за да присъстваме на погребението. Малката нямаше на кого да я оставим и баща й просто я държеше надалеч от цялата церемония. Така че тя не видя нищо и не усети болката и мъката на гроба, но отвреме навреме няма как да не поплакваме пред нея. Докато бяхме в България я заведох още 1 път на гроба за да се простим преди да заминем.

Никога не бих изпитвала страхове или угризения да заведа детето си там. Не бих и чакала някакъв подходящ момент. За мен момента е тогава, когато някой от най-близките ми си отиде. Това е част от живота. На нейната възраст тя още не осъзнава какво е станало, просто носим цветя и палим свещички. Дори когато порасне и започне да задава въпроси, все ще намеря отговорите според възрастта й. По-скоро бих се притеснила, ако детето ми живее далеч от реалността и не знае нищо и за другата страна на живота. Като я прикриваме това не значи, че тя не съществува. Обикновено тогава ефекта е точно обратен. Рано или късно всеки се сблъсква с това и травмата е много по-тежка и за някои дори непреодолима, ако като деца не са споделяли и говорели за това в семейството.

За децата няма нищо страшно да бъдат заведени на гроба на любимата баба или леля, но сякаш най-вече нас самите ни е страх от това... дали ще имаме сили да го направим или да им го обясним. Hug

Последна редакция: нд, 01 юни 2008, 21:09 от Ciao_bella

# 68 1 юни 2008, 23:08 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: reni _805 в нд, 01 юни 2008, 10:30

... По препоръка на лекар не му казахме истината ,защото детската психика е много лабилна и не се знае ка ще му се отрази ...

Що ли за лекар е дал подобна безумна препоръка да криете от детето си смърта на бебето? newsm78

# 69 1 юни 2008, 23:16 ч.

Мнения: 698

Синът ми е на 5 без 4 м., а моята баба почина преди почти 2 години - макар и бегло, той я помни и съм му обяснявала какво се е случило. Но някак не ми се ще да го заведа на гробищата. И не мисля скоро да го правя. Разумно обяснение защо нямам. Просто интуитивно нещо ми подсказва, че мястото му не е там. "Подходящата възраст" да го заведа ще настъпи, когато изчезне това ми вътрешно усещане.

# 70 2 юни 2008, 08:01 ч.

Мнения: 3 016

Isa, безумната препоръката както я наричаш ти , аз и моя съпруг за в момента не мислехме изобщо че е безумна. Незнам сигурно не ти се е случвало подобно нещастие и дано никога не изпиташ тази болка .Отстрани нещата изглеждат по един начин ,но когато в действителност ти се случи не съм сигурна, че ще мислиш по този начин по който си написала своята гледна точка. Ти знаеш ли че сина ми държеше своето братче в ръцете си и го очакваше с такова вълнение. Спирам защото повече немога ..Ужасна болка е ...........

# 71 2 юни 2008, 09:38 ч.

Мнения: 9 814

Всичко зависи от детето и разбиранията на неговите родители.

# 72 2 юни 2008, 10:38 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Малката ми дъщеря беше на 3 години,когато сама пожела да я отведем на гроба на баща ми.
Почина 3 години преди тя да се роди и никога не го е виждала.
Но много странно често плаче за него и го вика,когато нещо и тежи.
Твърдеше,че дядо и идвал при нея и си приказвали. Shocked

С баща и надълго и широко обяснявахме какво става с човек когато починие.
Детето пожела да и покажем къде са погребали дядо и.
Отведохме я,стоя на гроба и рецетира стихчета,пя му песни. Cry

Сякаш след това се успокои малко,но пак плаче за него понякога,което ме притеснява. Tired

# 73 2 юни 2008, 11:04 ч.

Мнения: 329

Цитат на: siren в пт, 30 май 2008, 12:52

И на мен ми стана мъчно Cry

сестра ми почина на 36 г. и остави две деца, сега са на по двадесет години и до ден днешен не са стъпили на гроба и, тогава бяха по на 10-14 г. и спомените им са били ясни. Знам, че обичта не се измерва в това, но тя го заслужава. Защото разговорите, ходенето ни кара да си спомним за нашите близки..., а те вече са забравили, не я споменават. Опитвали сме да им предложим да отидем заедно, но винаги имат извинение. Те си знаят.

Ето това смятам за непростимо, не воденето по гробища...
[/quote]

Не знам, за Тарталетакое е толкова непростимо и възмутително, всеки си има своята драма и квалификации не смея да давам. Но едно знам със сигурност, че в момента в който човек отива на гроба на близък, той не го прави САМ.

# 74 2 юни 2008, 11:31 ч.

в края на града
Мнения: 4 446

Аз също мисля, че децата не бива да се водят на гробища. Мое мнение. Синът ми е на четири и половина, чичо му почина преди почти година (на 18г. Cry

), помни го, но на гробища не съм го водила. Мъжът ми малко се сърди, но не смятам и да го заведа скоро.
Сестра ми е много по-малка от мен, баща и почина (майка ми има втори брак) когато беше в 4ти клас. Още не мога да простя на майка ми как постоянно настояваше да мъкне детето по всички панахиди и на гробищата, голяма травма беше за нея.
Любовта и спомена за починалия могат да се изразят и по много други начини, освн ходенето на гробища.
Кога настъпва подходяща възраст - нямам отговор, индивидуално е. Всеки родител би трябвало сам да си прецени това...

Препоръчани теми

Без десен яйчник и много малко от ляв .

Може ли да получи стрес като го оставя на баба му за 3 дни?

Къде да срещнем принцът в наши дни?

Газова отоплителна печка и бебе?

Причина:

Причина: