Кое надделява възпитанието или генът?

  • 5 543
  • 90
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 123
аз лично редовно виня син ни че е по ген щурав,като не мога да го овардя

а на кого от двамата се е метнал а  smile3533 - хииииихихииии искрено ме развесели - Цун за четирима ви

# 16
  • София
  • Мнения: 2 840
Характерът се възпитава и моделира.

Всичко останало са гени.

Но и генетично да си музикант, ако не ти дадат възможност да репетираш, виртуоз не ще станеш.
В семейството и средата е почти всичко.

А гените "помнят" усвоеното от нас и то се наследява. Колкото повече са придобитите знания и умения на родителите, толкова повече са и наследените у децата.
Много е сложно това, но дори и физическите ни дадености се определят от уменията и заниманията на предците ни.

Самочувствието, самооценката идват от средата, от похвалите на родителите, от тяхната оценка за постиженията на детето. От тях идва и неговата вътрешна увереност.

Сетих се за кастинга на "Мислят си, че могат да танцуват", там видях пример за това доколко родител може да зомбира детето си - един наистина много, ама много жалък танцьор, всъщност не може да се нарече танцьор даже с определение жалък, се явяваше за втори път. Отново придружен от майка си, която вдигна скандал на журито, че му спъва поривите и обясни, че синът й е велик, защото имал мечта. И бил най-добрият, просто онези не го разбирали.
Младежът беше доста грозноват, абсолютно безличен като фигура, с никакво излъчване, без харизма, но носеше прякор "Секси", вярваше си, че е сексапилен и уникален танцьор.

Е, в случая вероятно освен средата, в която наивността му вирее доста добре, явно има значение и генът на майката - тя очевидно беше безумна колкото него Joy

# 17
  • Мнения: 3 447
А гените "помнят" усвоеното от нас и то се наследява. Колкото повече са придобитите знания и умения на родителите, толкова повече са и наследените у децата.
Много е сложно това, но дори и физическите ни дадености се определят от уменията и заниманията на предците ни.


А, нещо такова имах предвид.

# 18
  • Мнения: 2 123
Клонка, мнооооого съм склонна да се съглася с всичко в поста ти. Обаче:

Цитат
Самочувствието, самооценката идват от средата, от похвалите на родителите, от тяхната оценка за постиженията на детето. От тях идва и неговата вътрешна увереност.

Има деца и деца... На едно дете му е достатъчно веднъж да го похвалиш и вече лети на крилете на възторга. На друго му трябват половин час аплодисменти докато се увери, че не го баламосваш и наистина е успяло.

Вярвам, че се раждаме индивидуалности, но точно както казваш ти средата ни моделира, обаче до известна степен...

# 19
  • Мнения: 386
Моята голяма не е виждала родния си баща в съзнателния си живот. Освен физическата прилика обаче тя копира неговите походка, жестове, чувствителност, емоционална неособеностабилност..
И така за себе си съм убедена, че гена е база, възпитанието надстройка Simple Smile

# 20
  • Мнения: 3 929
Възпитанието и генът за мен "вървят ръка за ръка", взаимно се допълват, преливат едно в друго... За мен определящ е характерът на човека, темперамента, въпреки че тези качества до голяма степен се унаследяват. Но аз съм свидетел но много семейства с две деца - две момчета или две момичета, които са възпитавани по един и същи начин, но са коренно различни като личности, като характери. Явно опираме и до възприемчивост. Не знам, с едно изречение - за мен нещата са взаимно свързани.

# 21
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Много интересна тема  Wink
Харесаха ми постовете на Дона,Клонка и Fussii .   bouquet
Моето мнение по въпроса се доближава до вашето.

Възпитанието и генът за мен "вървят ръка за ръка", взаимно се допълват, преливат едно в друго... За мен определящ е характерът на човека, темперамента, въпреки че тези качества до голяма степен се унаследяват. Но аз съм свидетел но много семейства с две деца - две момчета или две момичета, които са възпитавани по един и същи начин, но са коренно различни като личности, като характери. Явно опираме и до възприемчивост. Не знам, с едно изречение - за мен нещата са взаимно свързани.

 Peace

# 22
  • Мнения: 6 701
Често съм се питала и аз това. От досегашния ми житейски опит, мисля че се раждаме с индивидуалност.
Възпитанието обаче моделира, а и налага много навици и принципи.
Познавам две двойки брат/брат и сестра/сестра с малка разлика. Да, различни са като характер, но и си приличат като възпитание.
Затова едното според мен е основата, от която няма измъкване, а другото е надстройката на тази основа.

# 23
  • София
  • Мнения: 62 595
Гените определят характера и способностите. Възпитанието дава възможност на едни или потиска черти от характера и способностите. За мен гените са хардуера, барабар с операционната система. Възпитанието е като приложенията. Ако извади човек късмет с добър хадуер обикновено има и добра операционна система. И като пуснеш на тази мощност хубавите приложения получаваш продукти като слънце.

# 24
  • Мнения: 3 804
Възпитанието определя поведението и евентуално създава начини на реагиране в дадена ситуация. Но решаващи за цялата индивидуалност и характер на човека са гените му. Не можеш да възпиташ агресивно дете да бъде мило и добродушно - характерът е определен и не се променя. Въпроса е да го научиш как да се справя със собствената си индивидуалност така, че да постигне най-добри резултати.
bowuu

# 25
  • Мнения: 1 608
На така зададен въпрос, отговорът ми е - възпитанието.

# 26
  • varna
  • Мнения: 676
Генът има голяма роля,но възпитанието е водещо.

# 27
  • Мнения: 2 757
По тази тема направо можем да се избием.  Laughing Според мен характер и темперамент не се наследява, а си е нещо съвсем индивидуално кой знае от какво обусловено. За помнещите гени .... това ми звучи интересно, но не съм сигурна, че е така. На така зададения въпрос кое надделява бих казала, че зависи от това колко упорити и манипулативни родители са ти се паднали и колко податлив е човек на чуждо влияние.  Ако е подложен на много яка обработка от родителите си е възможно те да надделеят, демек - възпитанието да надделее. Ако родителите са склонни да оставят детето да си върви по своя път, тогава ще надделеят генетичните му заложби. Характерът не мисля, че може да се промени. Най-много да се подтисне  изяватаму ,докато подтискащият фактор действа. При първото освобождаване от него ще се отприщи изявата му и то с пълна сила. Ако се даде възможност на човек да си бъде себе си тогава характерът и гените ще надделеят. Ако бива мощно моделиран от родители, тогава има възможност човек да се развие в желаната от родителите посока. Но това предполага някаква вродена податливост на обработка. Ако не я притежаваш и ако примерно си бунтар по природа, грубата намеса в житейския ти път може да има  дори обратен ефект. Ако става дума за навици, те разбира се изграждат от родителите и обществото.
Абе за мен въпросът от темата не е зададен правилно, защото кое ще надделее зависи от много неща. Но за характера примерно съм категорична, че не се променя, само се възпитава изявата му и то в определена степен

# 28
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, като цяло е така.

# 29
  • Sofia
  • Мнения: 8 221

Затова едното според мен е основата, от която няма измъкване, а другото е надстройката на тази основа.
PeaceАбсолютно!

Общи условия

Активация на акаунт