Майчета 2005- Тема 112

Я да напиша и аз две-три приказки
Миша е болна - вчера следобяд са се обадили от градината, че има температура, майка я взела, завела я на лекар и лекарката казала, че има вирусна ангина и категорично да не влиза в контакт с мен. Съответно хайванчето е при свекърите ми командировано (защото те живеят много близо до нас, все пак да ни е под ръка, ако се наложи). Честно казано, не ми е много приятно, че те трябва да се тормозят с болно дете, но пък от друга страна тия два-три дни ми идват много добре като почивка

Дианка, те родителите имат много неадекватни включвания от време на време. Аз  например с моите родители се разбирам чудесно и много ги обичам, но майка ми специално продължава да ме разглежда като дете, което ме влудява и често се получават проблеми. Ето, вчера ми се разсърди, защото ми се обади един час след като мъжът ми остави Миша при свекърите и видиш ли, един час по-късно, аз още не съм им се обадила да питам как е детето

Иначе, понеже виждам, че за мъже си говорите, и аз да се включа Ние с моя мъж сме много отдавна заедно - вече 12 години. Винаги сме имали изключително хармонични отношения, да не говорим, че той е изключително щедър човек особено спрямо мен - и на чувства и на емоции, и на грижи и внимание и на всичко. Но в последните две години работи много, нечовешки много, детето също изисква много грижи и внимание и двамата сме доста по-изнервени и ни е труден периодът и нормално хармонията се поразруши. Но вярвам, че това ще се промени скоро и затова "подминуй, подминуй" В интерес на истината, аз за себе си съм установила, че много често проблемите идват от твърде много очаквания. Ето, аз не мога да свикна с това, че мъжът ми закъснява. И се изнервям до лудост, когато го прави. В един момент реших, че просто няма да очаквам да идва навреме и това престана да ми пречи. Приех, че е нещо, което не може да се промени и така, живея си с това, без да му обръщам внимание

Разфилософствах се, затова спирам да пиша, прегръщам всички ви, пожелавам ви да сте щастливи и да се обичате

Дианка, и приятно прекарване на палатките

някой питаше за момченцата и пишоците: Марти от около месец  е непрекъснато на тази вълнА - едната ръка почти постоянно му е там, но аз не се притеснявам - доколкото знам (не е много), това е точно възрастта на фалическия етап по Фройд, ще премине, затова не му правя забележка, за да не се фиксира над това.

ние заминаваме за уикенда. бъдете здрави! Феъри да се пази!

Дианче, успех с палатката!

Дианче, приятно ви изкарване
За чата-аз съм съгласна-темичката ще си я поддържаме, но в чата ще можем да кажем и неща, които не искаме да стават обществено достояние-на когото когато му се прииска
Малейна, аз питах за пишата. На  същото мнение съм-период е, ще отмине, но все пак ти благодаря, че и ти мислиш по същия начин  Щото майка ми и баща ми вече почнаха да подклаждат обстановката, че това било срамно и т.н. Кво ти разбират те от Фройд

Привет, привет!

Ние сме добре, кой на градина, кой на работа - всеки по своите задачки.

Ще ви покажа Дени как разказва приказка. Първия път, когато ми я разказа се разплаках Беше седнал в мен, с лице срещу мен, имахме гости, приказвахме си и по едно време той ме хвана за бузките, накара ме да го погледна в очите и ми каза, че сега ще ми разкаже приказка. И като започна,  я разказва около 20 минути - толкова подробно, толкова сладко, че всички се умълчахме и ахнахме, а по едно време на мен започнаха да ми се стичат сълзи от очите като го гледах и слушах колко голям и разбиращ е станал. Но тогава категорично отказа да бъде заснет за архивите
http://uk.youtube.com/watch?v=IAlHbvq0yNA
http://uk.youtube.com/watch?v=a0uGdbLaCtA

В скайпа съм siska_d.


Целувки на всички.

Здравейте най-сетне и от нас!
Голямо извинение, че толкова време не съм писала, гледам редовно да ви чета, но ме беше хванала инерцията само да чета, а да не пиша. Време почти не ми остава, а и напоследък гледам все да сме навън.
Пламъчко вече ревнува много по-малко, но в началото беше доста трудно. Една сутрин кърмя Хриско и храня него, а той като ревна с цяло гърло. Да съм хранела само него, да сме връщали брат му в родилния дом, да го дадем на друга майка. Но вече е по-добре де, гушка го много, целува го, все му вика "Бебе, колко си малко!". Току му кресне в ухото "баууууу" докато спи, или пък пожелава да му сложа на него памперс и кремче на дупето  Сега го къпя във ваната, но в коритото на бебето, а докато го къпя той пищи и се прави, че реве като бебе. Веселба голяма! Доскоро бебокът ядеше през два часа и през нощта и ходех като пияна през деня, но вече започна да прави по-големи паузи. Христиан е много различен от батко си - бял като снежинка, с една чувствителна кожа , често се опъпчва миличкият. Сега от горещината цялата му главичка, и под косата, е в пъпки . И на външен вид не си приличат
Преди време обсъждахте напишкването. Пламен си продължава все така, но от две нощи като го будя не пищи възмутен и успявам да го изпишкам  и така леглото остава сухо Пишката също пипа и тегли на поразия, но нищо не му казвам. Веднъж го питам защо толкова все си пипа пишката, а той вика, че му харесвало да си пипа кожичката. Ето защо на въпросният орган му викали "кожения" ми обясни баща му, защото аз не знаех.
Записахме го на градинка по първо желание, сега остава и той да ходи с желание, но направо ми се е свило сърцето като си представя този момент.
Ето малко снимки от нас :

 Плами и Христиан.

Обещавам да се включвам по-често!
Целунете мъниците!

Дона,
Малкият е същият бонбон като батко си. Красиви деца, майстори сте

Диана, успешно и весело на палатката!
Феъри, Миша май е хванала вируса. Щом има вариянт да я гледат свекърите- така е по-добре. Пък и наистина една почивчица няма да ти е излишна.
Ава от вчера е при нашите свекъри, ще си я вземем чак утре на обед, че искаме да се видим малко с мойто мъж.
Сиска, щом ще разказва приказка, ще изчакам да си взема госпожицата и да я гледаме заедно
Утре сутрин съм на изпит в Университета. Стискайте ми палци!

Татко снощи беше много зле. Приключи първият курс на химиото, хем е в олекотен вариянт...
Така ще е... А моят мъж въобще не ме подкрепя Не понася баща ми и казва, че е уморил майка ми , а сега иска и мен да умори. Преди да го опознае беше много навит да му помага, направи опити, но видя, че отсреща няма и грам отзивчивост и просто го зачеркна.Обиди се от отношението на татко към нас и желанието му за покрепа се изпари.
Та борбата е само моя, мили дами.

Ние сме добре,Ники днес е с баща си,аз отивам на басейн.
Утре ще я водим и нея,че майка ми е при баба ми,а ние към 3,4 я караме  при нея,за да не прекали на слънце.
Дени е много сладък.
Дона излиза начална страница.
Всички болнички да се оправят бързо
Слънчев ден   

Хелоууу мами!
Голяма жега,голям пек,ужаст!Ние днес мислихме да отскочим до Златни за два дни,но аз отказах ........цялата хамалогия за няма нищо(щяхме да сме с беб Радо,който се опитва да прохожда и лапа всичкоооо )С мъжо лека полека влизаме в релси,лошото е че компромисите идват от мен или поне аз така си мисля!Нещото ,което ме дразни много при него е,че все намира поводи да е навън.НАли ми е осигурил добър живот с домашни помощници,мисли че не е нужен на мен и децата.Но нищо,само той губи.Приключвам с темата.А я ме светнете за скайпа как да се включа.Там съм dianado4eva.
Дона и аз не открих снимките Радвам се ,че сте добре.
Дианче,приятно изкарване!
Катка,трудна борба водиш,но....живота е такъв.Съжалявам,че нямаш мъжката подкрепа!

Fairy точно тази вирусна ангина си лепна Криси от градината.

martea наистина коларгола ни даде малко сън тази нощ, права си била за него  дано ни помогне, че вече от лакарства зле ми става не за мен а за детето

Здравейте и от мен!

Аз съм в кофти период в работата и затова изобщо не можах да се включа като хората.
Много ме е яд, защото въпреки всички усилия, които полагам, въпреки това, че винаги всички колеги са разчитали на мен безпрекословно, дори когато детето е болно и работя вкъщи до посреднощ, не съм отказвала нищо на никого, успяха да ми вгорчат настроението тези дни. Няма да обяснявам какво се случи и какво се очаква да свърша идната седмица, само знам, че е много и дано успея. Петър е прав, че ги научих да работя в кратки срокове, но този път просто нещата са прекалени. Както и да е.

Катка, това, което преживяваш, е ужасно. Пожелавам ти сили и те прегръщам силно. Ти си силна жена, как никога за нищо не си се оплакала.... а не ти е лесно. Съжалявам за майка ти и стискам палци за баща ти! От мен 

Дидка, и на теб много сили.

И аз, като Феъри, много се ядосвах на закъсненията. Особено когато през зимата на няколко пъти разбрах, че мъж ми вместо да се прибере у нас, се отбива за по бира у наши приятели. Не че е крил, приятелите ни са общи, но много ме беше яд, защото и аз съм човек и искам да се срещаме заедно с приятелите ни. Честно казано, когато бяхме в Младост, все пак имах някаква помощ от свеки, а като си дойдохме тук всичко мен чакаше и ми беше бая криво. Той и до ден днешен продължава да закъснява, почти няма вечер, когато да се прибере преди 9, като поне два дни в седмицата се прибира и много по-късно... но вече някак свикнах. Всичко си върша сама - и за детето, и за къщата, но просто вече не се замислям, явно така ще е. Как да го чакам да се прибере в 9 и тепърва да пусне прахосмукачка или пералня, например. Не става. Само ми е малко мъчно, че така се получи с моето шофиране и сега де факто, хем плащам заем за кола, хем пак съм без кола, но важното е здраве да е. И това ще мине, както се казва.

Дона, нещо не мога да видя снимки на този линк, отваря ми първата страница на снимка.бг

Диана, каква палатка си взехте? Да кажеш ок ли е. Ние сега ще поръчваме от Щатите, изпуснахме вариантите с познати и ще ни излезе двойно скъпо през един сайт, който товари 30% отгоре на цената + $5 на всеки килограм. По моите изчисления, една палатка от $250 ще ни излезе поне около  $450. Но пък старата ни е малко иглу, което освен всичко се скъса, не върви с него да ходим.

Буба, браво, че е имало подобрение. Аз пак да кажа за Умкалора. Определено помага.
Въпреки, че носът на Теа снощи отново потече. Просто се моля да е здрава следващата седмица, защото вече няма кой да я гледа, а в моята работа ще е ад и просто... не ми се мисли, дано е здрава.

Дона, радвам се да те видя!  Целувки на малчуганите! И аз не можах да ги видя.

Кате, няма какво да кажа... Стискам ви палци и ти желая много сили! 

Сиска, представям си какво си почуствала!...  И Наско веднъж така ми разказа Вълкът и седемте козлета. Аз държа книгата, той разказва, а аз се чудя как да си сдържа плача, за да не го прекъсна или стресна. Разказа цялата приказка. А аз рееев.... Майки! 

За закъсненията - аз си мислех, че сме само ние. Ама много се ядосвам като си хване шапката моя и зачезне нанякъде. И като си дойде - всичко да е оправено и да не съм му шумяла с перални, прахосмукачки и не знам к'во си. Ей, ама вбесявам се. И аз все му викам - ми и аз съм човек, и аз искам да изляза някъде. Излез, ми вика.  Ами кой ще гледа детето?! Или аз да излизам с детето, пък ти соло? Дай поне да се редуваме. ...Такива неща. Ежедневно. Не съм се примирила изобщо даже. Сега особено като порасна Наско, влачим си го с нас и излизаме тримата. Разрешила съм му сутрин един час на кафето. Някой път и там отиваме да му досаждаме    Иначе да си планира излизанията с моите ангажименти и режима на детето.
Та така. Явно на всички ни пукало, ама не е ставало дума досега.

Айде, отивам да работя.

оо, аз тогава (през зимата) яко се разсърдих. Значи, ако успявам всеки път така да се сърдя, всичко ще е ок Мълчах и не говорих няколко дни. И се усети. Лошото е, че по принцип не успявам такива да са ми сръдните, за 5 секунди вдигам от 0 до 200 и тогава... никой да не ми е пред очите, бяс голям. А като се разсърдих мълчаливо, хвана дикиш.
Той закъснява заради работата. Просто няма как да приключи по-рано и това е. И затова ми беше криво, но наистина няма какво да се направи. С това се примирих... първоначално беснях, беснях, но това е положението... в крайна сметка реших, че този бяс си остава за моя сметка, няма смисъл и така.

Сиска, много е сладък Дени. И Теа се вживява точно по същия начин - явно копират едно към едно нашата интонация и после я докарват много сладко.

За тези, гордо-сантименталните сълзи.. и аз търкулих няколко наскоро,  Теа ми изпя нотите и ги изсвири на йониката. Тяхната учителка по музика много ги занимава и явно е успяла да ги насади в малката главичка. А миналият петък имахме открит урок по английски - Теа вкъщи все повтаря, че учели "хелоу, литъл дог и биг дог" и това било. А там видях, че са научили доста думички. Учителката им е една шведка, омъжена тук, сега си заминават за Швеция за лятото. Предполагам, че после, живот и здраве, ще почват отначало
В тази връзка, Ема пее много хубаво и то цяла песен,  и то на английски, браво на детето!

Кате, много мъчно ми стана. Имай сили! А сестра ти не може ли да помогне?
Опитах се да оправя линка към снимките, дано да се виждат. Снимка.бг нещо се излагат напоследък май.
Мартеа, дано Теа се закрепи и не се разболее.
За мъжовете говорите. Моята прапрабаба казвала на майка ми не "подминуй" , а "Ба! Да ми се лепне на кълката" и се пляскала там . И аз не мога много да подминуя или да си го лепя на кълката, закъсненията на мъжа ми и липсата на време да се занимава с децата си ме дразнят и това е. Мнооооогорядко излизаме на разходка с децата заедно , но пък и аз нищо не вкарвам в семейния бюджет.

Мда, много са сладки тези гордо-сантиментални сълзи, както мартеа ги е нарекла. Много съм щастлива, че виждам дребен как расте и поумнява с всеки изминал ден....

Катка, имаш една силна прегръдка от мен. Предполагам колко ти е трудно, но знам че си силна и няма да се даваш Щестискам палци утре

За мъжките закъснения....не за пръв път (и вероятно не за последен) се хваля, че имам невероятен мъж Нямаме подобни изпълнения, не закъснява, навсякъде излизаме тримцата - винаги аз и Дени сме на първо място, винаги ме подкрепя, невероятно добър, мил и грижовен е с нас. А откакто започнах работа, не мога да се нарадвам че имам точно него. Грижи се невероятно добре за Дени и за домакинството, когато аз съм на работа, след нощна или уморена. Но най много се удивлявам на грижите за Дени, станал е по-добър дори и от мен-майката  И толкова добре се разбират....Стига съм го хвалила вече

Ние днес си направихме първия плаж. Дени се поплацика стабилно в реката, подивяха с баща си, а аз си попекох кълките. Така и така ще пропуснем морето тази година, та поне плаж да си направим. Утре смятам пак да го направим, добре се поразтоварихме.

Сиска,пу-пу,все такива приказки да чуваме от теб!Радвам се,че си намерила този невероятен мъж,малко са такива като него!И моя брат е от тоя тип мъже,но за съжаление рядко се срещат.