Ако това ще ви успокои, има и родители, които нямат предпочитания към нито едно от децата си и съответно не помагат на нито едно от тях. 
- Публикувана: 1 юни 2008, 23:27 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2008, 23:08 ч.
Предпочитанията
Аз съм с впечатление, че малките обикновено са по-прецакани. Например- ако родителите са осигурили два апартамента /нормално явление в миналото/, обикновено голямото се жени първо и се изнася, а малкото остава с мама и тате. Уж пак е за него, но всъщност си е за тях. И понеже голямото се вижда по- рядко, им е и по-мило и все го жалят, че е само и никой не му помага и тн
При мъжа ми е точно обратното.Той е по-големият.Сами си купувахме жилището,сами си се гледахме.Майка му ни виждаше по 3-4 пъти в годината и все за брат му говореше,все се чудеше как да му угоди и т.н.
Ожени се и той преди 3 години.Купиха му апартамент,обзаведоха го, а той живее с жена си при тях
Жилището си седи необитавано,майка му (свекърва ми) продължава да му ходи по задника,по задника на жена му и по тоя на дете им.Искам да ви кажа, че тая жена се скапа за тези 3 г.Е вече съм сигурна, че си е променила мнението, защото държанието й към нас е коренно различно в положителна насока разбира се.
Та всичко е много относително.Явно мъжа ми са го имали за по-несериозен(той и такъв си е бил де) , но не може да съдиш за децата си, когато са още много млади.Ето единия порасна,създаде семейство, за което се грижи, носи отговорност, т.е. ние.
Другия порасна дотолкова, че да си намери жена и да направи дете.Пита майка си какво ще ядат, а не жена си ,също тя трябва да знае къде му е еди кво си, а не жена му и такива работи.Еми то й писна на жената,виждам я, че и е дотежало много, но не мога да й помогна първо, защото ние сме далеч и второ нейното непрекъснато обгрижване го е направило такъв, та сега и за жена му да се грижи(а за нея коментара ми е излишен).
П.П. Свекър ми никога не ги е делял.
Пролема е в това ,че почти в 99% от случаите ние сме пренебрегнати,постояннно се дава на другите които са в доста по-добро материално положение.
Не че някой им е искал нещо,но мисля че ако искаш да помогнеш по някакъв начин на децата си не трябва да ги делиш.
Не че някой им е искал нещо,но мисля че ако искаш да помогнеш по някакъв начин на децата си не трябва да ги делиш.
Кои сме "ние"?
Родителите ми никога не са изразявали по какъвто и да е начин предпочитания към едната от нас /имам по-малка сестра/. Винаги сме били равно поставени. Точно за това за мен е много фрапиращо, когато срещна противоположния случай. Наши близки делят видимо и най - безцеремонно двете си дъщери. Бащата е на страната на голямата, майката на малката. Въпреки това, в повечето случаи по - малката е по - привилегирована, все за нея се говори, купува, готви и т.н. Друг случай, двама сина, по - малкият от които почти не съществува за майка си. Поразяващо е това за мен! И не са единствените. Познавам още доста такива хора, явно не е рядкост.
А вие,които имате по две деца,кое обичате повече?Или всички,категорично изказали се,имат по едно дете?
позната история.............
Майката на мъжът ми(ако пита те мен тя за мен нее майка) ТАА въпросната жена,винаги е деляла децата си.разведени родите ли тя връ4ва синът си на баба му (майката на бившият и мъж) от което следва 1 година никаква не се е обадила да пита за него как е що е това е било годините когато мъжът ми е бил 1 клас.....
Сега ве4е пораснали хора Той(мъжът ми) има син Тя(сестра му) има дъщеря.А познайте кое вну4е и е по мило?
Не се е обаждала от 3 месеца да пита как е детето колко е пораснало ,абе най обикновенни питанки
казах да не ме месят в тяхните семейни драми.............Мъжът ми я одряза окон4ателно нито него ,нито детето ще види
а за сестрата без кометар...
П.С Дано чете този форум за да се про4ете
Майката на мъжът ми(ако пита те мен тя за мен нее майка) ТАА въпросната жена,винаги е деляла децата си.разведени родите ли тя връ4ва синът си на баба му (майката на бившият и мъж) от което следва 1 година никаква не се е обадила да пита за него как е що е това е било годините когато мъжът ми е бил 1 клас.....
Сега ве4е пораснали хора Той(мъжът ми) има син Тя(сестра му) има дъщеря.А познайте кое вну4е и е по мило?
Не се е обаждала от 3 месеца да пита как е детето колко е пораснало ,абе най обикновенни питанки
казах да не ме месят в тяхните семейни драми.............Мъжът ми я одряза окон4ателно нито него ,нито детето ще види
а за сестрата без кометар...
П.С Дано чете този форум за да се про4ете
А вие,които имате по две деца,кое обичате повече?Или всички,категорично изказали се,имат по едно дете?
Пролема е в това ,че почти в 99% от случаите ние сме пренебрегнати,постояннно се дава на другите които са в доста по-добро материално положение.
Не че някой им е искал нещо,но мисля че ако искаш да помогнеш по някакъв начин на децата си не трябва да ги делиш.
Не че някой им е искал нещо,но мисля че ако искаш да помогнеш по някакъв начин на децата си не трябва да ги делиш.
Кои сме "ние"?
За мен всичко е въпрос на възприятия, възпитание и какво ли не. И не говоря за родителите а за порасналите деца.
Никога не съм се чувствала ощетена по какъвто и да е начин. А четейки тук /и в Дис/ май е трябвало. Сестра ми е 2 години по-голяма от мен. Нея я издържаха пред цялото и следване, квартира на пъпа на Варна, джобни и т.н. На мен по същия начин първата година, на втората се ожених, родих и край. Някак естествено приех идеята, че щом съм създала семейство то то си е моя грижа. Живяхме си в общежитие, после си плащахме квартири. Учех редовно и работех и дете гледах - решенията си вземах сама. Естествено нашите ми помагаха много, не с пари, но гледаха детето по сесии, след катастрофата го гледаха цяла година. Та- помагали са ни и на двете но по различен начин и на всяка според нуждите и според възможностите си.
При мъжа ми положението е подобно, брат му и досега живее с баща си и той го издържа защото е учител а свекър ми има бизнес и възможности. Лошо няма. Ако ни се наложи съм сигурна, че ще ни помогне ако може. Ако не - здраве да е! Защото аз връзката дете-родител заради пари не бих и не мога да скъсам.
Никога не съм се чувствала ощетена по какъвто и да е начин. А четейки тук /и в Дис/ май е трябвало. Сестра ми е 2 години по-голяма от мен. Нея я издържаха пред цялото и следване, квартира на пъпа на Варна, джобни и т.н. На мен по същия начин първата година, на втората се ожених, родих и край. Някак естествено приех идеята, че щом съм създала семейство то то си е моя грижа. Живяхме си в общежитие, после си плащахме квартири. Учех редовно и работех и дете гледах - решенията си вземах сама. Естествено нашите ми помагаха много, не с пари, но гледаха детето по сесии, след катастрофата го гледаха цяла година. Та- помагали са ни и на двете но по различен начин и на всяка според нуждите и според възможностите си.
При мъжа ми положението е подобно, брат му и досега живее с баща си и той го издържа защото е учител а свекър ми има бизнес и възможности. Лошо няма. Ако ни се наложи съм сигурна, че ще ни помогне ако може. Ако не - здраве да е! Защото аз връзката дете-родител заради пари не бих и не мога да скъсам.
Често родителите помагат повече на това дете, което по-трудно се справя с живота и по-малко на другото, което е по-самостоятелно и инициативно.
Това създава погрешното впечатление, че предпочитат или обичат повече едно от децата си за сметка на другото. Глупаво е, защото родителите не са длъжни да помагат на вече порастналите си деца, които би трябвало сами да намерят мястото си в живота и със собствени усилия да постигат целите и мечтите си. Глупаво е и защото нямаме право да бъдем съдници на чувствата им и предпочитанията им, нямаме и право да изискваме да разпределят благата от родителството си по равно (според нас), още по-малко да се дразним от това.
Напротив-трябва да се гордеем, че се справяме сами без те да ни лансират и подкрепят.Това показва, че сме вече порастнали, самостоятелни и достатъчно помъдрели.
Това създава погрешното впечатление, че предпочитат или обичат повече едно от децата си за сметка на другото. Глупаво е, защото родителите не са длъжни да помагат на вече порастналите си деца, които би трябвало сами да намерят мястото си в живота и със собствени усилия да постигат целите и мечтите си. Глупаво е и защото нямаме право да бъдем съдници на чувствата им и предпочитанията им, нямаме и право да изискваме да разпределят благата от родителството си по равно (според нас), още по-малко да се дразним от това.
Напротив-трябва да се гордеем, че се справяме сами без те да ни лансират и подкрепят.Това показва, че сме вече порастнали, самостоятелни и достатъчно помъдрели.
Имам да допълня нещо обаче!Ние по един и същи начин ли се отнасяме към всички хора?Приятелите ми са различни хора и изискват различно отношение,това не означава,че някого от тях уважавам или обичам,по-малко или повече!Побъркват ме въпроси от типа,кое от децата си обичам повече!
Нали и за 2-те съм страдала,плакала и притеснявала,просто единият е по оправен,това обаче не ми пречи да го обичам точно толкова колкото и другият!