"Сънувам много,а също и повечето от предчувствията ми в несънено състояние са се сбъдвали!
Точно седмица преди да почине детенцето ми сънувах такъв сън.
Бях го извела на разходка,по едно време реших да влезна в магазин и оставих количката навън близо до строеж,където имаше много работници(това в действителност никога не бих направила).После се виждах как го търся и не мога никъде да го открия.Започнах да плача,търсех,като обезумяла.Най-накрая видях количката.Беше в един ъгъл на някакъв гараж.Зарадвах се,отидох бързо,но него го нямаше там.Огледах се и го видях.Беше под количката,но счупен на много парченца,все едно е порцеланова кукла.В съня си крещях и плачех,беше толкова истинско,че събуждайки се,продължих да плача.Разказах съня на мъжа ми и толкова много се радвах,че е само сън.За съжаление обаче не съм прочела правилно знаците на съдбата!"
************************************************
След като почина Калоянчо,много хора ми се обаждат да ми кажат,че са го сънували,от форума ми писаха даже непознати майки.Но преди няколко месеца една позната ми сподели,че го е сънувала и казал:"Мама ще си има момиченце и то ще се казва Камена!"Това което ми направи впечатление е името,което не е често срещано.Когато Калоянчо се роди,аз се колебаех между двете имена-Камен и Калоян и най-накрая избрах Калоян.Но това го знаехме само аз и мъжа ми.
За сега нямам намерение да имам друго дете, но аз мога само да предполагам, а Господ разполага.
************************************************
Сънувах, че сме с Коки в прекрасен парк с много растителност, която беше ярко зелена. Беше слънчево, красиво и спокойно. Седяхме си на една пейка и той си играеше до мен, закачаше ме. По едно време до нас се приближиха трима мъже в дълги бели роби(като нощници). Не можех да видя лицата им, бяха като в мъгла. Седнаха и започнаха да си говорят с Калоянчо, а на мен даже не ми обърнаха внимание. Говореха на някакъв непознат език и аз нищо не можех да разбера. На Коки обаче му беше много интересно и по едно време започна да се смее, смее... смехът му беше, като звън от хиляди камбанки...
************************************************
На тринадесетия ден, след смъртта, бяхме на вилата в Рибарица. Вечерта лежахме на леглото с мъжа ми, аз плачех и мислих за Коки. Телевизора беши включен на БТВ, но никой не го гледаше. Дистанционното отдавна е счупено и не работи. Изведнъж програмите се смениха без никой да пипа каквото и да било. От 5-ти канал се прехвърли на 1-ви, където е програма с детски филмчета. И двамата с мъжа ми се погледнахме и си казахме, че това е Калоянчо. Змаех го.
А след малко големият ми син, който вече беше отишъл да си легне в другата стая, дойде и каза, че тъкмо заспивал и изведнъж усетил как някой му духва в лицето. Помислил, че е Пиер, но като отворил очи нямало никой. Каза ми: "Мамо, това беше Коки, сигурен съм. Точно както аз го закачах и му духвах лекичко в лицето, точно така стана и сега."
************************************************
На другия ден мъжа ми замина с децата в Плевен, а аз останах в къщата. Исках да съм сама с мислите си. Лежах на една страна, когато усетих как някой сяда отзад до мен на леглото. В същото време знаех, че освен мен нямаше никой в къщата. Но пък токова реално си се наклони тази страна на леглото, на която би трябвало да е седнал този някой, че въпреки всичко си помислих, че мъжа ми може да се е върнал и да е влезнал без да го чуя, улисана в мислите си. Веднага ми мина мисълта, че е Калоянчо, все едно някой ми го внушаваше, а аз се опитвах да прогоня тази мисъл, като ирационална. Въпреки това, усещах как този който седна до мен, ляга и се приближава към мен. Честно казано тогава просто не издържах на напрежението и се обърнах рязко. Нямаше никой.Но аз знаех, че той беше до мен тогава.
************************************************
Сигурно ще се сетя и още.