Прераждане, карма и живот след смъртта...

Бог не прави сделки! Това е сделка, която си направила със самата себе си. Всичко е в главата ти, така че просто трябва да се успокоиш! И при мен е имало ситуации, които съм си предизвиквала с необмислени желания, но след като си разбера грешката и всичко си е идвало на мястото. Искрено се надявам и при теб да се получи така! 

Garga, пожелавам ти много скоро да ти се сбъдне мечтата, от сърце  Може би просто пак трябва силно да се помолиш и да вярваш, и най-вече да се успокоиш самата ти. Отиди някъде на почивка, отпусни се, забрави за това и после пак пробвайте.

А някой знае ли дали е възможно това..
Винаги досега като почине мой близък или познат, дори да не съм го виждала дълго и да не знам че е починал, го сънувам след това.....поне веднъж след определено време....
Но едиствено дядо ми, който вече година и половина е починал не съм го сънувала. И си мисля, че ми е сърдит, защото само аз не отидох на погребението му....дали наистина може да е така...

Момичета, благодаря ви за подкрепата. Наистина като че ли имам чувство, че вярата не ми достига. Уж силно искам , а някак вътрешно усещам - че не достатъчно вярвам
 Зайо, аз също дълго време се обвинявах, че не отидох ан погребението на любимата си баба ( но аз и въобще не съм стъпвала на погребение и май от страх не отидох. Исках да я помня жива. ) После ми беше тъжно, че не съм я изпратила, но пък я сънувам. Не помня дали веднага съм я засънувала, но отвреме на време я сънувам и все плача, а тя ми се усмихва. Мисля, че това означава, че подсъзнателно ми е гузно, че не отидох на погребението. Все повтарям на сън колко много я обичам. Понякога обаче я сънувам, че май ми е сърдита. Но гледам да не вярвам на лошите сънища. Аз знам, че тя силно ме обичаше и още си бди над мен.
 По отношение на темата, за да не е само спам -  ще кажа, че понякога съм имала много странни случки. Като, че ли в определени моменти има нещо като "глас", но по-скоро е мисъл, която ми идва натрапчиво в главата и ми казва какво да направя или какво ще ми се случи. И после винаги така става... Много е странно.

И аз последно нещо да кажа, макар че я оспамихме, но последно
И на мен ми случва да си помисля за нещо и то става. Мъжа ми ми е казал да внимавам какво си помислям и пожелавам. Пожелах си да не работя и да получавам пари и ето вече 3 месеца сме в криза и почти не работя а получавам пари, макар и по-малко. Онзи ден си взех тел,  и изведнъж ми дойде мисъл, че точно сега може да ми звъннат за една доставка, която по правило смятах че и е рано, защото я проверих предния ден. И ето само след 2 мин наистина звъннаха, а аз си знаех че са те....
Последно искам да кажа за моя братовчед, който имаше период в живота, когато ляга, заспива и в един момент се събужда от нещо което го натиска и не може да мръдне и да си поеме въздух. Видимо няма нищо. Чува стъпки като на котка. Това се е повтаряло на различни места, докато един ден не е казал нещо като.. каквото и да си върви си....и повече не е имал такова преживяване. Понеже го познавам, знам че не ме лъже, а когато и още един човек ми го каза същото че му се е случило, който ми беше близък и то по друго време, разбрах със сигурност че не ме лъжат...незнам какво е, незнам какво става в този свят, но определено има неща, които не разбираме и не виждаме..

И аз много често имам пророчески мисли, а също и мисли,които предизвикват случки...Но при мен има и друго странно:забелязала съм,че като се колебая дали да хвърля дадена вещ(мисля си може и да ми дотрябва,ама стига съм трупала и го хвърлям) и до ден-два ми трябва.Затова съм решила примерно да не хвърлям лекарства,че да не би да си предизвикам болест...
Не е СПАМ-всичко е КАРМА

Момичета, а на някоя от вас случвало ли се е следното "явление" :
 Понякога докато спя - усещам как духа ми се събужда, а тялото все още спи. Опитвам се всячески да се събудя, но не мога. Осъзнавам действителността около себе си, усещам позата в която съм легнала, мога дори да усетя друг човек (ако има до мен) - в каква поза е легнал и т.н. цялата обстановка някак си я "виждам", но не с очи, а я усещам, ОБАЧЕ не мога да се събудя. И започвам да се плаша, че ще умра и да се опитвам да се събудя, ала е много, много трудно. Но повярвайте, абсолютно будно е съзнанието ми ! Мога да си мисля за каквото си поискам и съм в пълното съзнание какво се случва. Събуждането става много трудно и болезнено.
Ще се радвам, ако някой знае нещо повече за това и да сподели идеи, какво и защо ми се случва ?! 

Имала съм случай,в които напълно съзнавам,че сънувам,но пак го изживявам сякаш се случва(странна работа )
А с хвалбите пък съм забелязала(че споделиш ли някое хубаво обстоятелство и се обръща всичко на 180%)

На 28.03 загубих брат си.От тогава ми се случиха доста неща,сънувах много пъти,усещах силно че сякаш си говорим мисловно.Ще разкажа и аз веднага щом се почувстван готова,тъй като е прекалено рано за да мога да събера думите и мислите си.
До този момент не съм вярвала в задгробния живот,но сега съм убедена в съществуването му!  А след вашите истории почувствах успокоение...че не съм сама във вярата си!
  Почивай в мир,бате,и знай,че всеки ден те нося в сърцето си!

Нека твоят батко да почива в мир!
  Вярвай не си сама!!

Когато бях бременна за пръв път съм заченала на 8-ми април.
Бебето се пометна на 29-ти юни. Боже Господи, току-що изброих - 8-мата годишнина от сватбата ни.

Когато забременях с Ада, заченах я също на 8-ми април. Дали се върна онова, първото бебенце?
Термина на раждането и беше 29-ти декември, също като на първото ми бебе (и това се сетих току-що, макар да е логично).
Тя се роди на 8-ми декември, 3 седмици преди термина. 2008 година.
Имаше Синдром на Даун - тризомия 21.
От 29 като извадиш 8 се получава 21.

На 8-ми април постъпих с нея в болница за сърдечната и операция, която тя не можа да издържи и си отиде. 2009 г.
Почина на Разпети петък за католиците, деветия ден от смъртта й беше нашия Великден.
Знам, че големите души си избират хубав ден за напускане на тялото. За мен тя беше голяма душа.

Без изобщо да броя и без да знам, взех урната с прахта й и я донесох в къщи на 29-тия ден от смъртта й.



На 40-тия ден заровихме урната й в гроб, отгоре забихме бял кръст, на него залепихме некролога със снимката й.
На тази снимка тя прилича на някаква южноамериканска почитана светица, дори едната и ръка е вдигната нагоре като за излитане. Да не говорим, че въобще не прилича на бебе, а на... не знам, тя беше много особена.
Попа чете на гроба, после отидохме да чете на храната. После майка се върнала на гроба и видяла, че некролога е изгорял напълно, нямаше нищо, само пепел имаше. Подпалила го беше свещта от нейното опело, която аз палех всеки ден до 40-тия й ден и накрая я сложих да изгори в пръстта на гробчето й.




Единствения сън, който си спомням, че съм я сънувала след смъртта й, (нали знаете, че човек помни само тези си сънища, през които се е събудил), беше как нейните ръчички, но много по-големи от действително нейните каквито бяха като си отиде, се размахват и пипат играчките, които висят над легълцето й.



Сестра ми, която е нейна кръстница, и която я лекуваше по неин си начин, ми разказа единствения си сън, в който тя е сънувала Ада, много жив и ярък сън бил.
Сънувала я как аз я държа мъртва и я обвивам с пеленки и я гушкам и й казвам, на сестра ми, "Виж, като заспала е просто". А мъжа ми стои в коридора, чака ме да изляза и държи живата Ада в ръцете си да я изведем на разходка и се ядосва, че аз се бавя и не излизам от стаята. А сестра ми знае, че аз не искам да пусна мървото бебе и си казва - бе защо тя не остави това мъртво вече бебе...



Извод - пиша всичко това, за да ми кажете - ще ми се роди ли пак моята, същата ми Ада.
Безумни глупости и лигни, нали?
Но аз живея в очакване на времето, когато пак ще се срещнем. Колкото и клиширано да звучи.
Не мога да повярвам, че няма продължение. Дори изобщо не ми е мъчно. Просто я чакам.

Sedada, ти си артистичен и чувствителен човек и мисля, че можеш да си отговориш сама... Една душа може да се върне не само като момиченце, но и като момченце, а и дори да не се върне, тя си остава свързана с теб чрез най-силната връзка - тази на любовта.
Какво е времето ни на Земята - миг във вечността. Във вечността сте заедно, раздялата ви трае само миг...

За мен това не са глупости и лигни. Това се е случвало на много хора в историята на човечеството, не по-малко умни и наблюдателни от нас. Вероятно затова са измислили "науки" като нумерологията, астрологията - опитвали са да подредят в логична система набюденията си. Кой може да каже дали са били прави?

За Ада 

Sedada, още когато загубих бебето си, зададох в една друга тема абсолютно същия въпрос. Мога ли да се надявам, че точно тя ще се върне при мен? Тогава момичетата ми отговориха, че тя ще се върне, ако много силно го желая и се моля, защото според някои теории, децата сами избират родителите си. Наистина ние можем само да се молим и да се надяваме някой ден отново да сме с тях. Никой не може да даде категоричен отговор на този въпрос.

Аз не вярвам в прераждането, а и не искам да вярвам. Сигурна съм че всеки човек е единствен и уникален.
Много често сънувам баща ми, които почина преди 11 години че е прегърнал бебето което изгубих, знам че е прегърнал точно него защото аз си го видях ...

Не че съм убедена в прераждането(поне носи облекчение на хората,които вярват в него),но пък откривам у сина маниери на котка-души така,гали се,търка се,играе с предметите сякаш лапички на котка ги побутват,следи по котешки движещите се предмети и други подобни...

И аз вярвам в това,то ме крепи!
Ще се върне...