Прераждане, карма и живот след смъртта...

  • 103 064
  • 346
  •   1
Отговори
# 165
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Sedada, още е твърде скоро, още не можеш да се отпуснеш да тъгуваш дори... голямата скръб ще дойде по-късно.

А в един момент ще спреш да я чакаш да се върне и ще се радваш на това, което живота предлага в момента, но... след доста време.

 Hug и за теб, и за Злато

# 166
  • Мнения: 2 172
Мислех, че първото ни дете се е преродило в малката ни дъщеря, много неща ми даваха повод, или просто усещане беше, не знам.
След като , обаче "се срещнах" в едно особено състояние с трите си деца, стояха пред мен като присъствие повече, без да са с образа си там, и им казах , че ги обичам, знам, границата между световете може да се размива. Те са си отделни души, независимо , че има вероятност за превъплащение...

# 167
  • Мнения: 227
 За себе си някак усещам,че детето,което загубихме дойде при нас,защото за да продължи напред му бе нужна топлота и обич, дойде да ни накара да се замислим и дооценим истински важните неща в деня си.
 При мен буцата в гърлото ми намаля,когато осъзнах,че не само липсата му ми тежи,а и стремежа ми по "нещата" да бъдат както преди,но живота е низ от промени,за добро или зло.Когато вярвам,че аз съм била нужна на сина си,макар и за кратко,и ако тъгата ми е част от израстването му,някак си по леко е в дните ми.

Злато,Sedada  Hug  Hug

# 168
  • Мнения: 304
Иска ми се да вярвам, но не мога.
Иска ми се да знам, но не мога.

# 169
  • у дома с любимите си хора
  • Мнения: 953
За първи път влизам в този подфорум.Много,безкрайно много ми е мъчно за всички,които са изпитали загубата.
Искам да споделя и аз нещо с вас.През цялата бременност с  дъщеря ми имах чуството,че баба ми,която е починала е с мен,около мен.Имаше една улица по която минавах,когато водех Вико на ясла.Всеки път когато минех оттам изпадах в странно състояние все едно се изнасям извън тялото си.Не чувах,не виждах,не зная как стигах до края и.Все имах чуството,че баба е там.Спрях да минавам от там.После в дома си няколко пъти имах усещането ,че е до мен.Плашех се.Тя не е идвала приживе в града,в който живея в момента.
Дъщеря ми се роди точно на нейния рожден ден-27 септември.За съжаление се сетих за това няколко дни след като записах името на дъщеря си-Ралица.Странно е,че със съпруга ми обсъждахме вариант да е кръстена именно на баба ми,но Вико избра името Ралица измежду трите варианта,които му предложихме.

# 170
  • Мнения: 262
Продължавам да се сещам за неща по този омагьосан кръг 8-29. Като че ли всичко е подредено в мозайка, в пъзел.

Сестра ми, кръстницата на Ада, е родена на 29-ти август. 29-ти август е деня на Св. Йоан Кръстител. (Отсичане главата на Св. Йоан Кръстител.) А нейната дъщеричка е родена на 24 юни - рождението на Св. Йоан Кръстител - това пак в скоби.
Аз заради нейния сън не си позволявам да скърбя. Той казва, че Ада е жива или ще бъде жива. Много искам да е при нас, в ръцете на мъжа ми, но това само Господ определя. Ако някъде другаде ще е по-добре за нея, искам да я пусна да отиде там.

# 171
  • Мнения: 281
Препоръчвам ви да гледате филма ''В какво се превръщат мечтите''по романа на Ричард Мадисън, метафизична приказка за живота след смъртта.
Тази вечер bTV ще го дава от 23.30.

# 172
  • Мнения: 22
Момичета, искам само да ви споделя за сънищата - в моя роден град /Свищов/ преди години преживяхме голяма трагедия, може да знаете - загинаха 12 (04. 04. 2004 - някои казват 3 по 4 = 12, може би е съдбоносно) деца в река Лим. Та преди тази съдбовна екскурзия едно от момчетата е сънувало, че му падат зъбите  Cry
Винаги като се сетя ми е ужасно мъчно за тях  Sad

# 173
  • Мнения: 1 192
Момичета, искам само да ви споделя за сънищата - в моя роден град /Свищов/ преди години преживяхме голяма трагедия, може да знаете - загинаха 12 (04. 04. 2004 - някои казват 3 по 4 = 12, може би е съдбоносно) деца в река Лим. Та преди тази съдбовна екскурзия едно от момчетата е сънувало, че му падат зъбите  Cry
Винаги като се сетя ми е ужасно мъчно за тях  Sad
Чувала съм наистина,че не е хубаво да сънуваш,че ти пада зъб...,както и да ти режат косата...,на загуба е...

# 174
  • Мнения: 2
Имам да ви разкажа една наистина гадна история свързана с мен и с моята майка.Знам че съм прекалено малка за да пиша в такива такива форуми но просто ми е интересно.Винаги съм се интересувала от такива неща.Така да премина към историята: Значи тогава бях в трети клас (на девет години,а сега съм на 12) на 9 октомври 2006 година един мой съученик (Мануел) отсъстваше от училище и понеже живеем в един блок и сме много близко,аз отидох да му кажа какви са домашните за другия ден (така се бяхме разбрали) на леглото на майка му беше оставен пистолет с патрони в цевта (не беше нейн,а на нейния приятел,който е директор на дом за деца). Мануел си играеше с пистолета,вадеше патроните и го насочваше към мен уж на шега (без патрони).Когато реших да си тръгвам Мануел дойде да ме изпрати до вратата.Когато си обувах маратонките той дойде при мен с ръце зад гърба и ми каза да си избера една ръка аз си избрах дясната и така както съм се навела да се обуя той извади пистолета и ме простреля в лявата скула.Една седмица преди това майка ми беше сънувала че и пада зъб и много я е боляло. Проверих в съновника същия ден (защото както казах се интересувам от тези работи) там пишеше,че това означава че ще умре някой твой близък човек,а ако те е боляло щяло да бъде по жесток начин (както стана с мен само че не умрях).И така..куршумът е минал през лявата ми скула и е излязъл зад лявото ми ухо..била съм на косън защото е минал на 2 милиметра от сънната артерия..интересното е че когато се случи аз не загубих съзнание,а отидох в банята в Мануел съвсем спокойна..и какво мислите че ми се случи-падна ми зъб (зъщия който беше паднал в съня на майка ми)..обадих се на моята майка по телефона и и казах какво ми се е случило но не и казах цялата истина а я излъгах че е бил циганин и аз съм отишла в най-близкия апартамент (точно в Мануел)..не знам как съм останала в съзнание..в крайна сметка всичко се разбра..сега с Мануел сме приятели (или поне си говорим все пак сме в един блок и имаме общи приятели),вече не учим в един клас (изгониха го от училище и той започна да учи в друго) 2 седмици прекарах в университетската болница в град Пловдив и то защо,защото някой е решил да се пошегува..не знам дали ми повярвахте но ако потърсите в google.bg ще прочетете по подробни неща  Sad Cry Simple Smile

# 175
  • Мнения: 1 192
Аз поне мога да проверя в болницата  Wink Трябва да си невероятно силен и мъдър човек, макар и на 12 години , за да си простила тази безумна постъпка.Шапка ти свалям!  bouquet

# 176
  • Мнения: 2
Ами и аз незнам,но просто беше грешка или незнам..не мога да кажа със точност.   newsm78

# 177
  • Мнения: 167
  Преди една година сънувах сън, че търся сина си, но не го намирам, настава паника, след малко в съня си виждам едно голо тяло, което потъва в дълбока вода. Не съм суеверна и не вярвам в сънища, но повярвах в този. Мисля, че когато провидението иска да ни подготви за нещо, го прави ясно и изразително.
  Малко след като информирах съпруга ми, на който за пръв път разказвам сън, се обади майка ми, която каза, че баща ми трябвало да си дойде вече, но го нямало, точно както в съня ми. Аз бях напълно убедена, че нещо лошо се е случило и дори не се опитах да я успокоя. Накратко, оказа се тежък инсулт.
Баща ми беше отписан от лекарите, с половин увреден мозък според скенера.  Възстанови се с Божията милост.
  Но този сън, който се сбъдна, но не със сина ми, няма да ме накара да чета съновници и тълковници и да се взирам във всеки сън или чаша кафе. Понеже този сън не беше нито предчувствие, нито мое усещане. Това си беше чисто предупреждение, за което аз не съм се старала да получа, нито да разтълкувам. Това ме кара да вярвам, че нещата в живота не стават хаотично, а някой някъде е знаел и ме е подготвил.
  Един мъдър човек ми беше казал, че истинското познание е като слънцето, което огрява всичко и се вижда ясно, а човешките предположения са като луната, която хвърля слаба светлина и ние виждаме причудливи образи, които ни плашат.
  Затова аз не искам да принизявам това провидение, като се взирам в черни котки и настъпани улични шахти, образно казано.
  Ще ви кажа защо, понеже се страхувам от словото, измамното слово. Понеже словото, чрез вярата ни, придобива силата да сътворява. И ако човек вярва нещо, за добро или лошо, вярата му може да доведе до осъществяването му. Не забравяйте, че в началото беше словото…
  Невероятно съчувствам на майките загубили рожби, аз съм с един спонтанен аборт в 3 месец, но знам, че и по-тежко от това има. Но за тези ангелчета, не се впримчвайте в този ужас мили майки. Душите на починалите ви деца не се размотават безпризорно наоколо, нито някога ще се смесят с друга личност или тяло. Те са там, от където са дошли, в пълна безопасност и покой. И няма да ви забравят, преминавайки от тяло в тяло. Празнувайте рождените им дни и ако можете се утешете. Не ги търсете около себе си и не се измъчвайте излишно. Представете си, че са на най-прекрасното място, в най-любящите обятия. Прах, при праха отива, дух, при духа. Надявам се да получите утеха за себе си и да, ще ги видите..., но не в този живот...Простете ми за тази категоричност, която не е модерна в наше време, но аз съм сигурна и за това така го казвам

Последна редакция: сб, 20 юни 2009, 00:02 от mom

# 178
  • Мнения: 167
... Сега съм на 31 и все още нямам деца, а от няколко години това е цел номер едно за мен ... Така ми се ще да разваля тази "сделка с Бог" ...
Hug Бог не прави сделки! Това е сделка, която си направила със самата себе си. Всичко е в главата ти, така че просто трябва да се успокоиш! И при мен е имало ситуации, които съм си предизвиквала с необмислени желания, но след като си разбера грешката и всичко си е идвало на мястото. Искрено се надявам и при теб да се получи така!  Heart Eyes
С Бог не можеш да се пазариш, но можеш да го помолиш.  Simple Smile Казвам ти това, понеже си повярвала, че това е причината. За теб ще бъде по-добре, ако не го вярваш, понеже не си направила някакъв обрек пред Бога, а просто си си помислила нещо... Ако ни се случваше според всички мисли, които минават през главите ни, сина ми нямаше да е жив и здрав. Според мен, обаче, ако вярваш, че си направила подобно нещо, те съветвам да направиш обратното- т.е., най-чистосърдечно да се помолиш, дали насаме или в някой храм, ти си реши. Възможно е това да се окаже важен момент в живота ти. Успех! Praynig

Последна редакция: сб, 20 юни 2009, 00:17 от mom

# 179

[/quote] Аз й казвах - Не мога да живея без теб! и я прегръщах силно... целувах безспирно... Оттогава имам чувството, че някой чува думите изричани на глас. Решиха, че трябва да ми покажат, че мога. Но не да живея, а да съществувам.


Аз изпитах същото. Все идно си написала моите мисли

Общи условия

Активация на акаунт