Прераждане, карма и живот след смъртта...

Сега и аз ще ви разкажа при мен как се случи.Преди три години бях бременна и вече в 26 г.с.,при напълно безпроблемнна бременност да уточня, една вечер ето какво сънувам.
Вече съм родила,момиченце даже е на около 1,5-2г. и го разхождам в количка на брега на морето.Беше на две опашчици и аз бях много щастлива.Изведнъж дойде една голяма  и ни заля.Аз бързах да я избутам на по-високата част на плажа и я сложих да седне на една скала.Обърнах я и и казах:Измислих как ще се казваш,ще се казваш Габриела,а тя ми каза:естествено,че така ще се казвам,нали затова съм се родила.Още на сутринта се събудих с едно лошо чувство и малко след това згубих бебето.След една година лечение и безуспешни опити да забременея отново имах странен сън.Сънувам,че влизам в църква и една жена която не виждах,но знаех,че е моята покойна баба ми каза:Трябва да намериш иконата на Богородица ,да я целунеш и ще забременееш.Погледнах иконата беше на Богородица Троеручица.Събудих се и хукнах по църкви,не навсякъде я имаше ,но целувах наред и много се молех.И познайте мили,момичета още на другия месец бях бременна.

Божке, сега като прочетох последния постинг и се сетих че и аз бях сънувала подобно нещо бях бременна с Цвете но нали цялата бременност си беше борба и в съня си се молех много ама много и аз и мъжът ми в някаква подземна църква до някакво море обаче иконите бяха в накакви вградени шкафчета в стената и после се заизкачвах по стъпала нагоре. Нещо такова беше смътно си спомням. А такава икона за каквато пишеш Бородица Троеручица има три в БГ едната е в Троянския манастир, другата в Бачковскияи третата незнам със сигурност ама май е в Рилския. Аз се молех като бременна в Бачковския и то много често. Напълно споделям вярата ти в точно тези икони.

Странното е,че преди това не се бях много заглеждала в тази икона,а сега винаги я търся в църквите.

Все още не съм сънувала моята бебка, но ще ви разкажа  какво ми се случваше всеки ден докато лежах в болницата и се борих за живота й.
Лягайки на машината за мерене на тонове затварях очи и всеки път виждах една и съща картина - зелена поляна с много, много цветя - неземно красиво. Виждах детето си в гръб, облечена в бяла рокличка да тича към някого протегнала ръчички. Знаех, че е мъж, но не виждах лицето му. Той беше разтворил ръце, очаквайки я в прегръдките си. Мислех си че сме в парк на разходка и тя тича към татко си. И бях убедена, че тя ще оцелее и това ще се случи. Е, не е бил татко й. Моя татко е бил - той покойник от 9 години. Трябваше да се досетя, че такава красота няма на земята. Незнам дали има рай, но знам, че детето ми е на неземно красиво място и е щастлива. И не е сама - дядо й я е посрещнал и си играят с детенцето на сестра ми. И ни чака. И съм убедена, че един ден отново ще сме заедно.  Живея в очакване на този ден.  
При внезапната загуба на баща ми много ми помогна книгата "Пътят на душите" на д-р Майкъл Нютон - хипнотерапевт, който привежда пациентите си в състояние на дълбока хипноза и те описват какво им се е случило между техните предишни прераждания на земята. Дават подробни описания на това какво е да се умре, кого срещат веднага след смъртта, какво представлява отвъдния свят, къде отидаме и какво правим като души, защо избираме да се преродим. Винаги съм вярвала в безсмъртието на човешката душа, но тази книга отговори на много от въпросите, на които нямах отговор. Сега я препрочитам отново и ви я препоръчвам.

 

И аз!!! И "Следите на душите", а сега има още една, но тя е по-скоро за терапевти.

Благодаря ти, аистенок, не я знаех. Паке е негова. Току що я изтеглих. Благодаря. 

аз пък сънувах че съм бременна с 3 бебета. току що бях разбрала че съм бременна. и сънувам че раждам и при раждането изваждат първото бебе, което аз въобще не виждам. второ бебе е мъртво родено, показват ми го и толкоз. отнасят го. третото бебе е момиче, с черна коса и тъмно кафяви очи. и толкоз. ето какво се случи след това. преди да сънувам този сън имах един аборт и един спонтанен аборт. и реших че сънят ми показва, че бебето, с което бях бременна тогава ще е момиче, нали третото оцелява. да, ама не. бебето момченце се роди мъртво 1 седмица преди термина (беше се оплело в пъпната си връв). отново забременях и  и естесвено реших че бебето ще е момиченце и че аз най-после ще се радвам на детенце. но бебето се оказа момченце и аз изпаднах в паника. но всичко мина успешно. той ще стане на 3 годинки другата седмица. скоро след като се роди сънувах че съм на море и връзвам плитки на момиченце, но не и виждам личицето, стоеше с гръб към мене. знам, че се опитвам да търся логика в сънища, но не спирам да се чудя. и защо това момиченце е непрекъснато в съня ми.
и още нещо интересно - имам периоди, в които непрекъснато сънувам че търча по стълби на долу. все едно съм в жилищен блок и аз слизам по стълбите не пеша, ами тичайки и никога не стигам до определено място. събуждам се.

Ще потърся тази книга,момичета.Мерси за инфото.Боже,тия сънища направо ни разбиват психиката.Сигурно хората ,които не сънуват са доста по-спокойни будни.Аз много се връзвам и винаги търся значението на съня.

Момичета, поизчистих малко темата, да не  се чудите къде са изчезнали постовете!
Довечера ще прегледам по-подробно!

И много моля тези, които за първи път пишат в темата:
ЧЕТЕТЕ, ПРЕДИ ДА ПИШЕТЕ!

Преди години сънувах сьн които за сьжаление се сбъдна.
Бях в родилна зала лекарят беше мои бивш приятел.Аз не 4ух плач а той ми каза 4честито имаш си 2 моми4енzа усетих подухване на студен вятър.аз не вярвах/преди това загубих в 6м мом4енzе/а той ме убеждаваше.Хвана ме за ръката и ме поведе по един коридор с много ярка светлина.Стигнахме  до една врата отвори я беше тъмна стая и мн студена на едно легло лежаха 2 бебенца моми4енzа.аз го попитах след като са живи zасто са на тъмно и е толкова студено..............
малко след това забременях и си знаех блиzна4ета. така и беше,но за съжаление в 6м ги загубих.

От както съм родила не съм сънувала нито веднъж моето Криси а много искам поне в сънят ми да идва,но пък се случват понякога страни неща което ме кара да мисля,че е до мен и бди над братчето си.Преди няколко вечери за пореден път се включи една музикална играчка на Дени аз се разплаках защото знам,че това е Крис а буквално минута преди това си мислех за него.
Вярвам че има живот след смърта и аз ще си го гушна пак

silviayo аз,вярвам че след като тялото умре душата го напуска ,но не умира много доказателства има вече за това ,но ние ще разберем със сигорност едва когато ни дойде часът ,до тогава само ще гадаеме ,аз така се успокоявам ,че там ще бъда с детето си .

Силви, миличка Крис дойде за последно преди да родиш Дени. Сега навярно има своя задача- да пази и закриля братчето си. А ,аз 2 години не съм сънувала моето ангелче .... Много се ядосвам ,защо не идва в сънищата ми? Да не би да е сърдит??????

Рени

  Мили момичета,мили изстрадали майчици,много е трудно да кажеш утешаващи думи на човек загубил детето си.Просто защото няма такива думи за мен.Затова предпочитам да замълча и само да ви прегърна,за да знаете,че не сте сами,че  има човек,който макар и непреживял вашето страдание може винаги да ви изслуша мълчаливо.Прегръщам ви всичките.