az sanuvah,4e moqta baba mi dava 8 pokrova (tova e zavivkata s koqto se zaviva martav 4ovek ) na 8 vlqzoh v bolnica i mi ubiha momi4enceto.
- Публикувана: 2 юни 2008, 14:33 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2011, 01:38 ч.
Прераждане, карма и живот след смъртта...
Момичета, вярвате ли , че всеки се ражда със датата на смъртта си?
и аз много се интересувам дали синът ми напуснал ни на близо 14 годинки може пак да се върне при нас.Моля някой , който има контакт да ми го изпрати , за да попитам
Аз вярвам в тази възможност. Така пише поне, по дебелите книги
Относно това за датата- написах го, защото всички около мен се опитват да ми обяснят , че на всеки му е писано ,кога да напусне този свят и ако аз съм преживяла детето си, то е защото още не ми е дошъл часът. Аз също не мога да се примиря с това, че примерно на детето ми му е писано да си отиде толкова младо. А за прераждането - незнам- чух и такива неща, че в някои семейства децата като напуснат рано този свят се прераждат пак в същото семейство - като деца или внуци. Т.е. душите им се връщат пак. Аз много се надявам на това....пък и в някои книги наистина го пише.
Добре де, какво от това, че са родени и починали в един и същ ден от седмицата? Убедена съм, че много други хора са починали на други дни, това не смекчава или променя факта, че са си отишли.
Колкото и да е тъжно и мъчно, единственото нещо, което помага човек да се поуспокои е да приеме факта, че всеки рано или късно си отива от този свят и че нашите деца (по непонятни за нас причини, но валидни за тях самите) са избрали да си тръгнат много рано. Този избор трябва да се уважава. Вярвам, че някой ден ще разбера защо е станало така, засега само приемам, че синът ми си знае по-добре. Един живот трябва да се почита и един човек да се обича, независимо колко време е прекарал на Земята - 1 час, 1 месец или 100 години.
за всички, които не са намерили покой в душата си
Колкото и да е тъжно и мъчно, единственото нещо, което помага човек да се поуспокои е да приеме факта, че всеки рано или късно си отива от този свят и че нашите деца (по непонятни за нас причини, но валидни за тях самите) са избрали да си тръгнат много рано. Този избор трябва да се уважава. Вярвам, че някой ден ще разбера защо е станало така, засега само приемам, че синът ми си знае по-добре. Един живот трябва да се почита и един човек да се обича, независимо колко време е прекарал на Земята - 1 час, 1 месец или 100 години.
за всички, които не са намерили покой в душата си за всички, които не са намерили покой в душата сиТочно затова и написах аз мнението си, прекалено много се вдълбаваме в болката си, а това не помага на никого, няма да ги върнем, няма и да се успокоим така. Непоносими са тези мисли, все пак сме заобиколени и от другите ни близки, нима на тях не й е тежко да ни гледат така, нима те не заслужават нежността ни, нима не е по-добре да ги обграждаме с обич, отколкото да се топим в мъката си! Горе главите, има и живот! Децата ни ще си останат непрежалими, това не се променя, но живота не свършва с това!
Аз наистина много задълбавам в болката си, може би защото Роси беше центърът на моята вселена и всеки миг мислех да не му се случи нещо лошо и накрая , когато то е тръгнало аз просто не разбрах. Затова някак си търся ирационални оговори на въпросите защо...... А е факт , че животът продължава, макар вече за мен това да не е живот. Зависи и от времето , което си живял с някого. Дано душичките им са на едно по-светло и хубаво място!!! Моля се всеки ден за това или да са си някъде около нас.