Живот на семейни начала

И аз съм против"общоприетите норми"-кой казва че трябва да се женим.И аз вече 10 години съм смоя приятел-вече си го наричам "мъжа ми".Сега ще си имаме и детенце и сме си щастливи и доволни.Някои роднини като разбраха,че съм бременна и почнаха"И вие сега кога ще подписвате"?Отговорих"Кой ви е казал ,че ще подписваме"?А пък те -аууууу,какво ще кажат хората.Абе я  ?Нямам нищо против сватбите,много хубаво нещо са,но не бих се омъжила само защото съм бременна.Ще го направя когато реша че искам да изживея и този момент-може и на 60години да съм до тогава.Горчиво

Преди и аз мислех ,4е е гадно да се жиvее без брак,сега ми се струvа супер абсурдно тоvа тvьрдение.
Аз поне сьм много добьр пример ,за такоvата мислене.
Омьжих се ,забременях,родих и се разделих................
Сvатбата е много хубажо изжиvяvане ,но аkо някой смята ,4е не му е дошьл момента не смятам ,4е трябvа да я праvи-tova не озна4аvа ,4e не оби4а 4оvека ,до себе си или ,4е го е страх от неЩО.

И аз така. Решихме след 35 години като Чарл и Камила.

Ето още предимства на съжителство без брак:
- таксата за дестка ясла/градина е двойно по-ниска, ако нямате брак;
- ако таткото кандидатства за кредит, доходите му не се делят на броя членове в семейството, т.е. може да получите по-лесно по-голяма сума
- [този е малко кофти, но няма да е лошо да го спомена] ако сте женени и докато да речем съпругът вози съпругата, ако недайсибоже стане някаква катастрофа, застраховкате не изплаща обезщетение на съпругата. Но ако живеете без брак, тогава застрахователите са длъжни да обезщетят "чуждия" спътник в колата. Ама този случай наистина е гаден и на никого не пожелавам да се стига до там.
- пестите такси по време на подписването
- пестите такси (несимволични) ако тръгнете да се разделяте.
- Разбира се трябва да споменем и огромната сума, която ще се спести, ако не вдигате сватба. Имам познати дето са изхарчили от 3000 до 5000 лева за не чак грандиозна сватба. Вярно, паднала е веселба, ама това са си грешни пари, които аз лично бих желал да спестя. Така, че ако някой ден тръгнем да се женим, ще бъде доста скромно...

Това не е вярно.
При кандидатстване за кредит дохода не се дели на броя на членовете. В повечето банки условието е е да има остатъчен доход 70-100лв на човек от семейството. Т.е. ако съпругата взима заплата 150-200лв (която покрива изискванията за нея и 1дете) кредита е същия. Ако съпругата взима над 200 лева - кредита който се отпуска на семейството е по-голям.
(ако взима по-малко - не знам какъв кредит са тръгнали да взимат)


Таксите СА символични и еднократни и в двата случая особено при развод по взаимно желание. По отношение на сватбата - сам си написал, че може да се направи скромно при желание. Така че не виждам това да са някакви предимства.

И моето мнение по въпроса за живота на семейни начала:
При условие че живея в България - ако наистина ценя някоя жена и още повече ако тя очаква дете от мен ЩЕ се оженя за нея. Можете да ме сметнете за старомоден - въпрос на лично мнение е.
Аз ги виждам нещата така - създавам си малко неприятности, отделям един ден, символична сума за такси. 12х20 = 240лв за вечеря или обяд (младоженци, кумове, родители, братя, сестри; други - не) и това е.
Какво печеля - ами печеля хубави спомени, всички близки роднини са доволни и спестявам много евентуални неприятности на детето. Защо - ами защото много от нашите съграждани са кретени. Тук във форума всички могат да се представят (и да са) за много либерални и освободени по отношение на съжителството и децата без брак. Във форумите хората са най-често с доходи над средните, със сравнително добро образование и наистина с по-широк кръгозор. Но за съжаление в реалния живот в Бг много от хората не са такива, а са бедни, ограничени, и озлобени от ежедневните проблеми.
Всички негативи от отношението на тези дребнави душици ще ги понесе детето - в него остава контрата. А живеейки в България и без това ще има достатъчно проблеми с които да се бори. Така че аз предпочитам да си създам на мен малко повече неудобства (наистина малко), но да ги спестя на децата.

Разбира се, пак казвам - всеки си има право на мнение.

По отношение на опускането на кредит, нямам намерение да споря. Смятам, че доволно много опит съм натрупал с банките през последните няколко месеца. Само ще вмъкна най-често срещаната реакция от страна на кридитните инсхектори при отрицателния отговор на въпроса "Имате ли сключен брак?". Винаги казваха с широка усмивка на облекчение:
 - О, това е чудесно...
Да, ако сме женени, работим и двамата и всеки от нас получава добри пари, тогава бракът си е предимство. Но при положение, че жена ми се дипломира наскоро и не успя да си намери работа, защото в българия никой не наема бременни жени, честно да си кажа, съм благодарен, че не сглупихме да се оженим по-рано.

Въпросните такси за развод по взаимно съгласие, ако не се лъжа бяха към 60лв, което приемам, че може да е символично за някои хора. За мене - по-скоро не е.


Да,  Panther, тука си много прав. Само дето не виждам с какво един брак ще спести всичките тези негативи на детето. Нима женените хора се карат по-малко? Истината е, че част от неуспешните бракове завършват без развод, защото хората ги е страх да не "разрушат брака си", в името на децата и прочее. Само дето мисля, че е по-добре за детето да живее в една спокойна среда, било и то само с един родител, отколкото неволно да става свидетел (слушател) на постоянните семейните скандали.
Мога само да съм благодарен, че нашите винаги са се разбирали. Но понеже имам приятели, чиито родители отдавна са разведени, знам от тях самите, че може в началото да им е било много мъчно, че остават само с майката или таткото, са престанали да страдат по начина, по който са страдали, когато родителите им са се карали.

И само да довърша и без това дългия си коментар. Живейки без брак с жената, която наистина много обичам, ме държи винаги леко нащрек. Не, че е нещо, върху което постоянно да мисля, но все пак винаги знам, че ако нещата между нас започнат да не вървят е много по-лесно някой от нас да си вземе багажа и сбогом... Може и да се заблуждавам, но това за мен е допълнителен стимул да ценя миговете с нея, да и се наслаждавам и да не забравям, че я обичам... всеки ден.
Бракът за мен е формална обвързаност, която обаче често води до, как да го кажа: отпускане, измамно чувство, че съвместната ви връзка е даденост. А даденост тя не е в никакъв случай.
С нетърпение очаквам деня, в който нашето дете ще се роди, защото съм сигурен, че тогава връзката ни ще придобие ново измерение.
Кой знае, може би тогава ще погледна с други очи това, което пиша в моменти и ще разбера, че не съм прав... живот и здраве скоро ще узная и това...

Звучиш болезнено прагматично. И нито едно от гореспоменатите не би ме спряло да сключа брак. И не мога да си представя кой би го спряло. Честно казано тези доводи ми се струват смехотворни /Имам предвид тази част с изброяването на кредитите, таксите за ДГ, ПТП-тата и т.н., а не тази част със сигурността на връзката и отминаването на тръпката/.

Аз лично сключих брак просто защото имах такава вътрешна потребност и защото човекът, с който живеех ми предложи, явно и той е имал такава потребност. От нашата компания само ние имаме сключен брак. И това, което ме учудва всеки път като се коментира тази тема е, как всички, без изключение, от нашите познати /и непознати/ се изпотрепват да ми обясняват колко е безпредметно да се сключва брак, как сме се набутали за сватба, как нямало полза и куп врели-некипели. Аз никога не съм се втурнала да убеждавам някого колко е прекрасно да отиде и да подпише. Който иска да ходи, който иска - да не ходи. Кой както го чувства, така да го направи. Но ми е писнало да ме убеждават колко съм сглупила като съм се омъжила,  колко старомодни са разбиранията ми и колко ще съм на далавера, ако не бях го правила. С последното не отговарям конкретно на теб, говоря по принцип.

За мен причината да сключиш или да не сключиш брак би могла да бъде само една - да го искате и двамата. Всичко останало е купища оправдания за пред единия, другия или роднините. Ако някой разпалено тръгне да ме убеждава колко е прав в мнението си за сключването или несключването на брак мен, дето това изобщо не ме касае, ще си направя извода, че има нещо гнило в Дания или казано по друг начин - че убеждава себе си, а не мен.

 

  Ами ако, тя не желае да сключва брак , пак лично мнение, но тея работи ги мислят двама, не само ти Мъжът ми и той мислеше, като теб, още преди да забременея, но инициативата да не сключваме брак е лично моя и той се съобрази.

@big mama
Изразил съм се неточно - на жената ще и предложа и ще се опитам да я убедя да се омъжи за мен, но ако тя държи да не се женим - естествено че няма да я насилвам.

@tsigahrah
това че някои банкови чиновника ги мързи да обработят няколко документа повече при хора с брак аз не го виждам като преимущество.
Това че можеш да вземеш по-голям заем и после да се чудиш как да го връщаш докато женати и детето ти разчитат на теб също не го виждам като голямо предимство. Още повече ако 60 лева ти се струват много.

По отношение на децата - имах предвид странични хора, а не семейството. И обръщения към децата запазени за деца, чиито баща е неизвестен (примерно). Тука има вариации - тъпаците са учудващо изобретателни понякога.

По отношение на "нащрека" - една връзка ако тръгне да се разпада дали си нащрек или не си - все тая. И Господ не може да ти помогне.

Аз бих могъл да кажа и друго - ако нямате никакво официално обвързване - всеки може да си хване багажа и да се разделите заради някоя абсолютна глупост, а след брак човек се замисля и по-лесно преодолява такива малки проблеми.

А иначе ако мога леко да перифразирам Дара - които има желание - действа. Който няма желание си намира оправдания. (много от тях - абсолютно измислени)

Абе хора, чувате ли се в какво ме убеждавате???
Не исках да изпадам в такива подробности, ама изглежда ще се наложи:
В началото на март взехме окончателно решение с жена ми, че повече не бива да се мотаем по квартири, а че е крайно време да си купим жилище. Цените на жилищата в София са повече от ужасяващи, както предполагам сте забелязали и сами. Така, че се наложи да потърсим кредит от банка, като сумата, която не ни достигаше за закупуването и обзавеждането на избраното от нас жилище беше 25000 евро. С други думи трябваха ни 25000 евро кредит. След много проучвания решихме с жена ми, че Булбанк предлагат най-добрите условия (става дума за края на март, сега има далеч по-изгодни условия в другите банки).
Само, че там системата е такава, че парите които трябва да остават на член на семейството след плащане на месечната вноска е пропорционална на размера на вноската. С други думи, колкото повече пари трябва внасяш месечно, толкова повече трябва да остават на член на семейство.
И ето какво се оказа: от 900-те лева които взимах тогава на месец, като махнеш близо 400-те лева за погасяване на кредита, като махнеш и малко данъци, се получаваше че въобще нямаше да ми отпуснат кредит, ако бях женен.
И какво излезе накрая, че в тъпата ни държава, ако бяхме следвали "общоприетите норми" и бяхме зарадвали роднините и общината, като сключим брак, нямаше да можем да си позволим жилището.
А да ви кажа честно, предпочитам да отглеждам детето си (дай боже да не е само едно) в дом, който да можем да наречем собствен. А ако пък някой сглупи да нарече сина ми "копеле" или с някой по-оригинален епитет... да му мисли... особено, ако съм очевидно по-якият 

И накарая да обобщя. Не казвам, че бракът е глупост. Напротив сигурно ще дойде ден, в който и аз ще го желая, но просто засега смятам, че недостатъците са повече от преимуществата.

Слава богу, в една връзка нещата изобщо не опират само до пари, а даже напротив... Къде-къде по-важно е да се обичате, разбирате и да сте всички живи и здрави, разбира се. Но за нещата, които изискват прагматичност, не виждам нищо лошо човек да бъде прагматичен дори това да афектира обществените норми, стереотипи и т.н.
И да, Panther, 60 лева ми идват множко при тези нечовешки суми, които се дават месечно за банки, транспорт, консумативи... божичкоооо, а бебето още не се е родило!