Безименна

И до какво ще доведе това?
Ще му върне нараненото чувство?
Ще направи нея по-земна и човечна или пък баща и по-мъдър?

Понякога се учудвам именно на тези бързи реакции - да отвърнем със същото.
Да най-лесно е!
Но на какво ще възпитаме децата си така и с какво ще се различаваме от тук коментирания неадекватен татко?

Ами според мен нищо толкова не е станало, само реакцията на таткото ми е странна, да.
Гушни го Денис и му кажи, че за любовните работи е хубаво и двете страни да са попораснали, защото явно неговото момиче не е знаело какво се прави и как се реагира в такива ситуации. И че това си е сложна материя, много хора се объркват, ноооооо слава богу той има много време да я разучи, докато стане достатъчно голям.

Моята госпожица е отказала две-три предложения за брак, трябва ли да се чувствам виновна?
Наистина смятам, че са малки за тези неща, че ние зорлем ги хвърляме в такъв контекст с нашите възрастни медии, филми, теми.

П.С. Дъщерята на братовчед ми беше на 5 дни, когато го закачих нещо в смисъл "каква е хубава" (още беше с пипонеста глава, но какво от това) и как ще се тълпят ухажорите. Моят мил и кротък братовчед веднага ми описа каква базука щял да си купи  Такива са бащите, да.

Да, съществува и този момент. Но децата в случая са твърде малки. Струва ми се нелепа подобна ревност /ако е ревност/. Дори и да я допуснем като факт, не мога да повярвам, че има родител, които може да поощри детето му да се разпорежда с чужди вещи. От къде на къде ще му изхвърля пантофите? Ами ако са безценни?
Ако някое от моите деца изхвърли нещо чуждо - ще потъна в дън земя от срам и неудобство, ще компенсирам двойно загубата и много много ще мисля как да го назидая и накарам да разбере, че е сторил нещо нередно. А в случая той е изнесъл гръмка и продължителна реч на госпожата -  по думите и. Тя беше видимо притеснена. Предложи от градината да му купят пантофи.

Бащата е бил от типа идиоти, който защищава отрочето каквато и глупост да направи.
"Нашто не може да греши".
Бащинската ревност е отделна психологическа мотивация на героя, не обяснява грубата реакция, разбира се. Но ни най-малко не намалява, защото децата били мънички.

А милването и целуването често са нежелани, не би трябвало да е трагедия.
Казвам го, след като многократно се е налагало да спасявам деца от търчащата да ги прегръща Анка. Трудно се обяснява на малките за личното пространство.

Не се вълнувам прекалено много от романтико-драматичния отенък на историята. Е, да. Той страда, не мога да го отрека. И това е независимо от контекста, който ние вкарваме в историята.
Обиден е, а на мен ми е неприятно, когато децата ми са обидени без причина. Но и това пречупено през призмата на индивидуалното възприятие не е важно за темата.
Акцента беше разликата в начина по който водим децата си и как това се отразява на другите около тях.

Малки са дотолкова, че любовен нюанс би стоял нелепо на историята. Но не са толкова малки, за да бранят първосигнално личното си пространство. Той е на шест, тя с година по-голяма. Очаквам на тази възраст разума да бъде водещ пред инстинкта.

И двете ми деца изживяха по една страхотна, споделена любов в детската градина. Не ми се е налагало в тази им възраст да лекувам любовни рани.

Синът ми е на 12г. и половина и скоро всички преживяхме малкия край на света, защото го удари на сериозно страдание по момиче, което го отряза след известно гаджосване. Тежка история, не е за разправяне.  Той не говореше с мен много по въпроса, но пък много ме слушаше аз какво му говоря. Странно...

Додо,    с няколко изречения ще ти пресея есенцията и се надявам да съм ти полезна, колкото и да е различна възрастта на момчетата ни.  Ако се окаже така, вярвам, че ще пречупиш нещата през собствена си призма и най-вече на детето ти, което е най-важно в случая. Ти си знаеш вашите думи и начин на разговор.

Казах на сина ми, че никой на света не заслужава да страдаш за него, щом като на него не му пука за теб. Че така наказва само себе си и се излага жестоко първо в собствените си очи и после в очите на другите. Че на първо място трябва да обича себе си и да уважава най-много себе си. Да не се подценява и да не се показва като слаб човек и мъж. Че му предстои да има МНОГО гаджета и как ще му останат сили за всички тях, ако се скапва заради първото? Може следващата и по-следващата и още по-по-следващата да е сто пъти по-готина от тази. И ако си стои сам и се сговнясва няма да може да забележи следващата мацка на хоризонта. Това момиче просто не е `неговото` момиче, с което ще си пасне и ще го оцени. Има и други момичета, само трябва да се огледа и да се вгледа в тях. Тази не става, братче... , давай следващата.

Сакри   

Ами това има стотици проявления.
Най-явното са т.нар. "родители на лидери", според които не е лошо детето да пердаши другите, неее, то това си е нормално, пък и тяхното дете има заложби на лидер!

На вас са ви изхвърлили пантофите в кофата, на нас майката на един побойник (от когото цялата група беше пропищяла) ни каза, че дъщеря ни е виновна, че си отнесла боя, защото искала да го прегърне (както казах, тя прегръща наред, или поне прегръщаше).

А вкуса, а ценностната система? Плановете за бъдещето? Как пък спонтанно всички девойчета ще искат да са манекенки?

Образ...

Честно казано това, което остана в мен, след като прочетох всичко написано е някаква тъжнотия за детето ти... Много важно какво станало с пантофите или онзи баща какво му ГО говорят звездите и щерка му докъде ще го докара с това отношение и неразбиране на милите жестове на детето ти. Това момиче направо не го виждам, след като в тази ранна, непорочна, първосигнална и все още НЕартистична възраст не разбира чуждата симпатия. Баси резачката ще стане, когато порасне. ТежкО на баща й...

Детето си освествай, зарежи всичко друго в случая. Да не му пореже тази мацка душичката, вярата и нагласата, че това е правилният начин да получаваш обич - като я даваш.

Цун за теб!

Да, Анда, това е същественото в темата.
А, че тя е изхвърлила пантофите - знам ли, аз съм изключително толерантна към детските постъпки и рядкост са случаите в които не намирам обяснение за тях .
Но следващия път, когато тя изхвърли нещо, ще зная, че това не е резултат на детската спонтанност примерно, а на родителско толериране.

За подобни неща няма как разумът да е водещ точно на тази възраст. Тийновете, че са големи не могат да контролират емоционалните си трепети, а за 7-годишните изобщо не е ясно като се сдърпат момче и момиче дали е от харесване или непонасяне. Имаш нереални очаквания за поведението и осмислянето на нещата от толкова малки деца.

(Спомням си как в трети клас един съученик ми каза, че ме харесва, а аз толкова се паникьосах и ми стана неудобно, че му ударих шамар. После ми стана много тъпо, ама не можех да върна нещата назад. А беше симпатяга момчето...)

И това е вярно. Мъчно ми е за него, защото той е много раним и чувствителен / споделяла съм и друг път тук за тези му страни/ и защото зная, че подобна случка няма бъде бързо забравена.
Притеснява ме и твърдата, непозната до момента нотка, която долових в гласа му, когато каза, че я мрази. За пръв път употребява тази дума и не съм сигурна че ми хареса да го чуя. Не и по този начин.

Додо,

Много се впрягаш и както се казва "преекспонираш", демек преувеличаваш цялата работа. Разбира се, че твърдо ще отсече, че я мрази. Разликата между харесването и нехаресването (в случая мразене) е една усмивка или хвърлени пантофи. Не се бой, колкото и да е чувствителен ще преглътне хапа.  След няколко седмици ще си хареса някое друго момиче или ще види, че му обръщат внимание.

Може и така да е. Когато става въпрос за децата ми - това не ме притеснява изобщо 
Относно инстинктите - друго визирах.