Но пък от друга страна форума е пълен с описания от типа на "акаМЕ", "сучЕМ", "повиваМЕ се",
Да,най-редовно срещам такива изрази,които аз не употребявам. 
На въпроса-Да,отделна личност,със своите чувства,страхове,интереси...и т.н.
- Публикувана: 4 юни 2008, 23:58 ч.
- Последно мнение: 10 юни 2008, 12:12 ч.
Детето отделна личност ли е?
Да,най-редовно срещам такива изрази,които аз не употребявам. На въпроса-Да,отделна личност,със своите чувства,страхове,интереси...и т.н.
Всеки ще каже, че е такова.
Не всеки обаче се съобразява с това- едната крайност е изцяло живеене за и чрез детето и сливане с личността му, което е нещо, което противоречи на постулата, че то е самостоятелна личност, другата крайност е игнорирането му. И двете са вредни основно за детето. Всяко самостоятелна личност има нужда от собствен свят, от лично време, от лично пространство, от приемане като такава от страна на околните.
Не всеки обаче се съобразява с това- едната крайност е изцяло живеене за и чрез детето и сливане с личността му, което е нещо, което противоречи на постулата, че то е самостоятелна личност, другата крайност е игнорирането му. И двете са вредни основно за детето. Всяко самостоятелна личност има нужда от собствен свят, от лично време, от лично пространство, от приемане като такава от страна на околните.
Определено е отделна личност
).Осъзнах че бебето ми не е вече безпомощно и разчитащо изцяло на мен същество когато направи първите си стъпки.....и се отправи към своята независимост,напускайки бебешкият си свят и навлизайки в детския 
Но пък от друга страна форума е пълен с описания от типа на "акаМЕ", "сучЕМ", "повиваМЕ се",
Да,най-редовно срещам такива изрази,които аз не употребявам. На въпроса-Да,отделна личност,със своите чувства,страхове,интереси...и т.н.
Които са съвсем правилна еzикова форма и иzраzяват съпричасност
Всеки ще каже, че е такова.
Не всеки обаче се съобразява с това- едната крайност е изцяло живеене за и чрез детето и сливане с личността му, което е нещо, което противоречи на постулата, че то е самостоятелна личност, другата крайност е игнорирането му. И двете са вредни основно за детето. Всяко самостоятелна личност има нужда от собствен свят, от лично време, от лично пространство, от приемане като такава от страна на околните.
Не всеки обаче се съобразява с това- едната крайност е изцяло живеене за и чрез детето и сливане с личността му, което е нещо, което противоречи на постулата, че то е самостоятелна личност, другата крайност е игнорирането му. И двете са вредни основно за детето. Всяко самостоятелна личност има нужда от собствен свят, от лично време, от лично пространство, от приемане като такава от страна на околните.
Няма да се намери тук човек, който да каже, че детето му му е придатък, който управлява, както пожелае, но за съжаление точно това се случва много често
По повод формите за 1л. мн. ч. - че са правилни - спор няма, съпричастността
не ми се вързва никак, но мисля, че заглавие на тема: "Кога ви поникнаха първите зъбчета" си е просто откровена двусмислица и в повечето случаи ми е забавно, ама като се наредят 20 теми с подобни заглавия една след друга и започвам да се чудя доколко езикът описва реалността, та майките дали пък наистина не сучат с бебетата си 
Е, как да не е!!! Разбира се, че е отделна личност. 
Друг е въпроса, дали ние родителите, осъзнаваме този факт, и как се държим към децата си.
Докато децата, са зависими от нас, понятията ще се преплитат. И не мисля, че е кой знае какъв проблем, на някакъв етап, да ги смятаме, за едно цяло с нас.
Друг е въпроса, дали ние родителите, осъзнаваме този факт, и как се държим към децата си.
Докато децата, са зависими от нас, понятията ще се преплитат. И не мисля, че е кой знае какъв проблем, на някакъв етап, да ги смятаме, за едно цяло с нас.
За личност, личност е.
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
За личност, личност е.
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
ми то и квартирантите са отделни личности, но им се налага да спаzват реда в къщата
За личност, личност е.
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
ми то и квартирантите са отделни личности, но им се налага да спаzват реда в къщата
За личност, личност е.
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
Но не зная защо в главата ми се появи реплика, която съм чувала родители много пъти да изричат за децата си: "Докато живее под моя покрив ще прави каквото аз кажа!". Сигурно и тези родители смятат децата си за отделни личности, ако ги пита някой, но в действителност така ли е?
ми то и квартирантите са отделни личности, но им се налага да спаzват реда в къщата
Ами всички се учим на ред. И на съжитество, zащотот както детето е отделна личност така и мама и тати са и си имат свои раzбирания ,коит далеч не са да научим детето да има прислуга и да е господар на дома. В крайна сметка всички в 1 дом се учат да съжителстват zаедно по общи правила. Ако не в къщи къде ще zапочнем уроците.
Аз пък съм от тези, които смятат, че за малко бебе е в реда на нещата да кажеш "акаме", сучем", "обличаме се", "приспиваме се" и т.н. В първите месеци от живота на сина ми всичките тези неща сме ги вършили заедно, т.е. аз съм взимала активно участие в неговото акане, сукане и т.н.
Да, до някаква степен бебето е отделна личност, но в същото време бяхме и едно цяло-аз се учех да се съобразявам с новия човек в живота ми, опознавах го, а той-той се откриваше един нов свят, откриваше, че е отделно от мама същество, откриваше как да общува с околните.
И постепенно започнахме да се отделяме един от друг, все по-явно тойстава самостоятелен, все по-добре показва собствените си желания. Дори нещата, които правим заедно изглеждат по различен начин-сега не се "обличаме" а му помагам да се облече, не "акаме" а му помагам да седне на тоалетната и т.н.
И накрая да спомена, че за мен е в реда на нещата децата да се съобразяват с реда в къщата. Да, те са отделни личности, но са и част от семейството. А в семейството има правила, които са задължителни за всички.
Да, до някаква степен бебето е отделна личност, но в същото време бяхме и едно цяло-аз се учех да се съобразявам с новия човек в живота ми, опознавах го, а той-той се откриваше един нов свят, откриваше, че е отделно от мама същество, откриваше как да общува с околните.
И постепенно започнахме да се отделяме един от друг, все по-явно тойстава самостоятелен, все по-добре показва собствените си желания. Дори нещата, които правим заедно изглеждат по различен начин-сега не се "обличаме" а му помагам да се облече, не "акаме" а му помагам да седне на тоалетната и т.н.
И накрая да спомена, че за мен е в реда на нещата децата да се съобразяват с реда в къщата. Да, те са отделни личности, но са и част от семейството. А в семейството има правила, които са задължителни за всички.
...
Ами всички се учим на ред. И на съжитество, zащотот както детето е отделна личност така и мама и тати са и си имат свои раzбирания ,коит далеч не са да научим детето да има прислуга и да е господар на дома. В крайна сметка всички в 1 дом се учат да съжителстват zаедно по общи правила. Ако не в къщи къде ще zапочнем уроците.
Ами всички се учим на ред. И на съжитество, zащотот както детето е отделна личност така и мама и тати са и си имат свои раzбирания ,коит далеч не са да научим детето да има прислуга и да е господар на дома. В крайна сметка всички в 1 дом се учат да съжителстват zаедно по общи правила. Ако не в къщи къде ще zапочнем уроците.
Не грешиш. Става въпрос за налагане на неограничена власт от страна на родителя. Той държи ресурсите, той определя кой и как другият няма значение, детето става придатък и собственост на родителя. Използва обективната неспособност на детето да се справи с финансовите и други грижи за себе си. Това се случва в много къщи и децата или се примиряват, или възстават и напускат.