проектирам собствените си възгледи върху нея и още как! Докато мога няма да й позволя да яде боклуци-вафли, снаксове, салами и всякакви други щуротии.Ако е нещо полезно дори и аз да не го харесвам-давам.Все още готвя специално и отделно за нея, така че не ми е проблем.По принцип готвя много сходно с нейните ястия, но има и изключения, а и сега караме повече на сухо-салатка с нещо си, а тя си харесва течната храна.По отношение на дрехите също смятам да влияя-няма да си простя ако тръгне по улиците като евтина проститутка/ както повечето тийнчета без да го съзнават/.Това обаче без драконовски мерки, а постепенно с обяснения.Не мисля, че този въпрос стои по този начин-да оформяме или не.Ако не ги оформяме ние ще ги оформя някой друг-приятели, улица, ТВ и т.н.Вие кое бихте предпочели? Лично за себе си предпочитам аз да съм тази, която ще й помогне да оформи вкуса си и себе си като цяло, защото ще го направя само от любов.
- Публикувана: 5 юни 2008, 01:57 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2008, 09:08 ч.
Кулинарно-философска..
За вегетарианството също се сетих.
Имаме приятели вегетарианци.
Техен избор-никой не се опитва да им налага правила и да оспорва решението им.
Много ме дразни обаче факта,че те се опитват непрестанно да ни агитират и убеждават в своята истина.
Както и да е-големи хора сме,можем сами да взимаме решения.
Странно обаче ми прозвуча твърдението им,че децата/едното е на 10,другото на 7 години/сами си избрали и те да не ядат месо.
Е как става така,че сами взимат подобно решение при положение,че вкъщи месо не влиза,на заведения месо не се поръчва,т.е. родителите им налагат вкусовете и принципите си.
Как едно дете да избира дали да яде или да не яде месо при положение,че такова не му се предлага?
Не е ли вегетарианството избор,който се прави в зряла,съзнателна възраст,не в детските години.
Това не е просто вкус,прищявка,приумица,това си е начин на живот.
И още.
Мъжът на моя позната мрази котки.
Ама много ги мрази.
Така е възпитал и детето/3 годишно/.
Бях изумена,когато видях малкият да рита и плюе една улична писана,която се умилкваше около стола на майка му на кафенето,където седяхме.
Аз му казах да не я рита,че няма нищо да му направи,да не се плаши.
Защото първосигнално предположих,че се страхува.
Обаче момичето ми обясни,че не това е причината,а баща му го бил научил и където видел котка все я плюел или ритал.
И това със съвсем сериозен тон,нито нотка на смущение или притеснение не усетих в гласа и.
Ами и аз изпитвам панически ужас от змии,но водя малкия на терариума и му казвам,че няма страшно,обяснявам хладнокръвно,а отвътре ми се е свила топка в корема.
Не мисля,че е правилно да му натрапвам моите страхове.
Имаме приятели вегетарианци.
Техен избор-никой не се опитва да им налага правила и да оспорва решението им.
Много ме дразни обаче факта,че те се опитват непрестанно да ни агитират и убеждават в своята истина.
Както и да е-големи хора сме,можем сами да взимаме решения.
Странно обаче ми прозвуча твърдението им,че децата/едното е на 10,другото на 7 години/сами си избрали и те да не ядат месо.
Е как става така,че сами взимат подобно решение при положение,че вкъщи месо не влиза,на заведения месо не се поръчва,т.е. родителите им налагат вкусовете и принципите си.
Как едно дете да избира дали да яде или да не яде месо при положение,че такова не му се предлага?
Не е ли вегетарианството избор,който се прави в зряла,съзнателна възраст,не в детските години.
Това не е просто вкус,прищявка,приумица,това си е начин на живот.
И още.
Мъжът на моя позната мрази котки.
Ама много ги мрази.
Така е възпитал и детето/3 годишно/.
Бях изумена,когато видях малкият да рита и плюе една улична писана,която се умилкваше около стола на майка му на кафенето,където седяхме.
Аз му казах да не я рита,че няма нищо да му направи,да не се плаши.
Защото първосигнално предположих,че се страхува.
Обаче момичето ми обясни,че не това е причината,а баща му го бил научил и където видел котка все я плюел или ритал.
И това със съвсем сериозен тон,нито нотка на смущение или притеснение не усетих в гласа и.
Ами и аз изпитвам панически ужас от змии,но водя малкия на терариума и му казвам,че няма страшно,обяснявам хладнокръвно,а отвътре ми се е свила топка в корема.
Не мисля,че е правилно да му натрапвам моите страхове.
Гледам да й предлагам разнообразна храна, включително и неща, които не ям /а те са много, защото съм капризна/. В никакъв случай не й налагам своите вкусове 
Естествено, ако прекалява с разни "боклуци" я ограничавам.
Аз по принцип й давам доста голям избор. Само в обличането съм повече тиранин, де
Естествено, ако прекалява с разни "боклуци" я ограничавам.Аз по принцип й давам доста голям избор. Само в обличането съм повече тиранин, де
Всяко дете си има своите вкусови предпочитания и ние сме длъжни да се съобразяваме с тях.Моето например не яде риба,домати,повечето плодове.А месо яде само в супа или под формата на кайма.Аз кайма не обичам,но това не ми пречи да му приготвям ястия с кайма.Както и когато в къщи се яде риба(всички я обожаваме),за него приготвям друго.Уважавам вкусовите му предпочитания,макар да ме дразнят.
Не знам дали изцяло формираме вкуса на децата, но до голяма степен им влияем в това отношение. Опитвам се да давам на дъщеря ми всичко, което не смятам за неподходящо или вредно. Примерно вкъщи не се консумира свинско месо и смятам, че то е абсолютно неподходящо за подрастващо дете, така че това със сигурност не бих й дала. Захарни изделия също не яде, въпреки че аз много обичам. Но от друга страна й давам спанак, който мразя и тя го обожава 
Така че се съобразявам с нея, но и с моите разбирания.
Така че се съобразявам с нея, но и с моите разбирания.
Относно храната - предлагам цялата позната ми гама от вкусове, независимо дали дадено ястие или продукт ми харесват. Има много неща, които аз не харесвам и не ям, но синът ми консумира с удоволствие. Дори и салата му режа по начин, който на него му харесва.
Относно книжките - чета тези, които на мен ми харесват, с презумпцията, че като започне да си чете сам, ще навакса с останалото.
Относно дрехите - съобразявам се с желанията му относно цветове и форми, но съм си запазила последната дума по отношение на материи и изработка. Като резултат 3/4 от гардероба му е в зелено-оранжевата гама.
Относно музиката - пускам всякаква музика, като се започне от класическа, мине се през хеви метъл, чист фолклор, поп, рап, руски хорови песни и т.н. Единственото, с което воювам и ще воювам докато съм жива е чалгата. Все пак говорим за формиране на вкусове, а не на безвкусие.
Относно книжките - чета тези, които на мен ми харесват, с презумпцията, че като започне да си чете сам, ще навакса с останалото.
Относно дрехите - съобразявам се с желанията му относно цветове и форми, но съм си запазила последната дума по отношение на материи и изработка. Като резултат 3/4 от гардероба му е в зелено-оранжевата гама.
Относно музиката - пускам всякаква музика, като се започне от класическа, мине се през хеви метъл, чист фолклор, поп, рап, руски хорови песни и т.н. Единственото, с което воювам и ще воювам докато съм жива е чалгата. Все пак говорим за формиране на вкусове, а не на безвкусие.
Аз месо не ям от години,но готвя на мъжа ми.
Риба също не ям,не готвя,като му се пряде го прави когато излезем на заведение.Яйца вкъщи също не ядем,млечни много рядко.
Детето яде това,което има вкъщи или това което обича му се готви и купува.
Но забелязах,че сина ми горе-долу не обича храните,които аз не ям.Например докато беше малък никога не съм му давала месо и то не защото не го обичам,а защото според моите убеждения това не е храна без която не може.Сега когато види баща си да яде посяга,опитва,но не го харесва.И не иска да яде,но това си е негов избор.
Но не съм му готвила специално за него и няма да го направя в скоро време,поне докато не стане достатъчно голям,за да ми каже,че му се яде нещо такова.Аз лично не намирам нищо полезно и хубаво в тази храна и не мога да тръгна срещу себе си и своите убеждения,защото като всяка майка искам най-доброто за детето си,а далеч не смятам,че това е такова.
Риба също не ям,не готвя,като му се пряде го прави когато излезем на заведение.Яйца вкъщи също не ядем,млечни много рядко.
Детето яде това,което има вкъщи или това което обича му се готви и купува.
Но забелязах,че сина ми горе-долу не обича храните,които аз не ям.Например докато беше малък никога не съм му давала месо и то не защото не го обичам,а защото според моите убеждения това не е храна без която не може.Сега когато види баща си да яде посяга,опитва,но не го харесва.И не иска да яде,но това си е негов избор.
Но не съм му готвила специално за него и няма да го направя в скоро време,поне докато не стане достатъчно голям,за да ми каже,че му се яде нещо такова.Аз лично не намирам нищо полезно и хубаво в тази храна и не мога да тръгна срещу себе си и своите убеждения,защото като всяка майка искам най-доброто за детето си,а далеч не смятам,че това е такова.
Ами... Откровено казано, не бих готвила агнешко / овчо, рибешка чорба ( 
), вътрешности... На мен са ми гадни, не се доближавам до такива неща. Може детето да е отделна личност, но и аз съм такава, имам право да не се доближавам до неща, предизвикващи позиви за повръщане... камо ли пък да ги правя.
Но пък съм му давала червено цвекло, въпреки, че предизвиква почти същите усещания у мен - понеже е много полезно, понеже се оказа, че го харесва и понеже мирише, все пак, поне малко по - слаби.
ПС
Ако случайно се окаже, че харесва тези храни - баба му и дядо му ги ядат, харесват, да му ги правят.
), вътрешности... На мен са ми гадни, не се доближавам до такива неща. Може детето да е отделна личност, но и аз съм такава, имам право да не се доближавам до неща, предизвикващи позиви за повръщане... камо ли пък да ги правя.Но пък съм му давала червено цвекло, въпреки, че предизвиква почти същите усещания у мен - понеже е много полезно, понеже се оказа, че го харесва и понеже мирише, все пак, поне малко по - слаби.
ПС
Ако случайно се окаже, че харесва тези храни - баба му и дядо му ги ядат, харесват, да му ги правят.