Публикувана: 5 юни 2008, 13:51 ч.
Последно мнение: 2 май 2010, 09:39 ч.

Консултация с психолог - тема 2

58 314
431
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво означава, когато детето ми се взира в една точка и изглежда разсеяно?
Как мога да насърча детето си, което не иска да споделя чувствата си?
Как мога да облекча болката на бебето си, което се е родило с носни прегради?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво означава, когато детето ми се взира в една точка и изглежда разсеяно?
  
  Това поведение е често срещано при деца на тази възраст и обикновено не е причина за безпокойство. Децата в този период на развитие често се увличат или се фокусират върху нещо, което ги интересува. Реакцията на детето, когато го прекъснете с по-рязък звук, показва, че то е внимателно към околната среда. Не е необходимо да се притеснявате за това поведение.
- Как мога да насърча детето си, което не иска да споделя чувствата си?
  
  Детето може да изрази своите преживявания и страхове чрез игра, рисунки и невербални знаци. Важно е да се научим да споделяме нашите истински чувства с тях, което може да помогне за отварянето им към споделяне на техните чувства. Търпението и разбирането са от решаващо значение в този процес.
- Как мога да облекча болката на бебето си, което се е родило с носни прегради?
  
  За да облекчите болката на бебето с носни прегради, консултирайте се с педиатър или специалист по ушно-носно-гърлени заболявания. Те могат да препоръчат подходящи методи и терапии за справяне с болката и поддържане на проходимостта на носа.
- Как да се справя с поведението на дъщеря ми, която се тръшка и хапе?
- Как да подготвя детето си за трансплантация на бъбрек от родител?

# 75 9 септ. 2008, 20:41 ч.

Мнения: 31

Благодаря за бързия отговор. Simple Smile

# 76 9 септ. 2008, 21:46 ч.

Мнения: 340

Здравейте,

Искам да ви попитам дали според вас е възможно биполярно разстройство да се проявява още от много ранна детска възраст. Синът ми е на 3 години и като цяло нямам притеснения за поведението му. Спазва вси4ки правила, които ние сме сметнали за необходимо да установим в семейството. Въпросът ми оба4е идва от факта, 4е на всеки 3-4 месеца много рязко поведението на детето се влошава драсти4но-- спира да спазва правилата, които ве4е знае, по цял ден се тръшка/пла4е за щяло и не щяло, става агресивен, дори спи неспокойно. Изобщо става като друго дете. Тези "епизоди" траят по 3-4 до 10тина дни и после пак така рязко (в рамките на няколко 4аса) "се връща" познатото ни сговор4иво дете. Опитвала съм се да свържа тези епизоди с някакъв външен стрес, но не откривам връзка и затова ми хрумна тази идея за биполярното разстройство. Какво мислите по въпроса?

Мерси!

# 77 10 септ. 2008, 06:29 ч.

Мнения: 1 008

Сиси Боата,бих ви препоръчала да се консултирате с колега,който да изясни дали става дума за криза в растежа или за нещо друго.Против съм поставянето на диагнози на деца.Колкото до биполярното разстройство-то представлява редуване на депресивни с манийни епизоди/най-общо казано/ -найчесто се среща във възрастта около 30.Ако става дума за възрастен в семейството с такава диагноза-то вероятно и въпросът Ви би бил поставен по друг начин-дали има наследственост при това заболяване-ако съм разбрала правилно.

# 78 10 септ. 2008, 21:15 ч.

Мнения: 340

Мерси, Вероника. Нямам опасения за наследствена обремененост. Просто се 4удех дали такова разстройство би могло да се проявява толкова рано. След като си зададох въпроса тук попро4етох малко за mood disorders при малки деца и много неща ми се поизясниха...

Може ли да си формулирам въпроса малко по-разли4но за да не се фокусираме върху "диагноза"? По принцип, ако вие забележите краткотрайни, но определено цикли4ни проблеми в поведението на 3-годишно дете, къде първо бихте търсили при4ината? В някакъв стрес ли или в нещо друго? И изобщо ще търсите ли при4ина или просто ще заклю4ите, 4е детето (както и възрастните) просто има периоди, в които му е криво?

# 79 11 септ. 2008, 00:36 ч.

Мнения: 2 694

Сиси Боата, здравейте Hug

Не съм Вероника, но ми се искаше да допълня някои неща по Вашето питане:

В детска възраст биполярно афективно разстройство няма, това е психотично нарушение на зрялата възраст. Дали едно дете, което проявява големи емоционални амплитуди може да развие в зряла възраст това нарушение? Да, ако тази тенденция в психиката му се задържи, склонността му да заболее се увеличава. Но отново става дума за вероятност.

По принцип такива "циклични" прояви каквито описвате могат да симптом на емоционално разстройство в детска възраст, повишена тревожност, преживян стрес (често възрастните дори не допускаме какво може да изживее детето като стрес), проблем в родителското отношение (както и в отношенията между родителите), поява на ново бебе в семейството (последните два проблема сами по себе си могат да отключат емоционално разстройство) и пр., и пр., а индивидуалните особености на детето (склонност към тези полярности в поведението) да индуцират /усилват/ тези прояви. При всички случаи, за да се приеме или отхвърли една от многото хипотези, е нужно детето да се изследва от специалист, който да оцени проблема и да проследи във времето дали и при какви условия това поведение се задържа/отпада.

# 80 11 септ. 2008, 06:54 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: Сиси Боата в ср, 10 сеп 2008, 21:15

Здравейте-консултацията с колега,който ще проследи детето,както е писала и Шехина,ще даде яснота дали е криза на възрастта или друго нарушение.При децата е изключително трудно да се отграничи кое е водещото и първичното-дали е реакция на средата,дали криза на възрастта.При всички положения нещата са много по-сложни отколкото при възрастните.Емоционалната неустойчивост е типична за тригодишното дете.Пожелавам всичко добро.

# 81 15 септ. 2008, 14:43 ч.

Мнения: 455

Здравейте!
Дъщеря ми Симона е почти на 2 годинки.Не обича да си дава играчките на другите деца,като повечето на тази възраст.Но пък се заиграва с чуждите.
Със съпруга ми имаме спор по един въпрос и Ви моля да ми кажете кой е правилния подход в следната ситуация:
Излизаме с дъщеря ни навън.Тя е с 2-3 нейни играчки.Като видят играчките другите деца се пробват да ги вземат.Ако някое дете успее да и вземе играчка тя го удря или се разплаква.И си иска играчката.Има случай,в който тя сама решава да даде играчка на определено дете,но тя си избира на кое.Когато тя се е заиграла с чужда играчка и детето,чиято е играчката се разплаче аз и "изскубвам" от ръцете чуждата играчка и я връщам на плачещото дете. Правилно ли е това?И очаквам,когато дъщеря ми се разреве за нейна си играчка другата майка да постъпи и тя като мен.Как трябва де се процедира в тези случаи? Само да споделя,че както се досещате с приказки и обяснения не става.И двете деца се тръшкат за играчката.

# 82 15 септ. 2008, 17:02 ч.

Мнения: 340

Мерси, Вероника и Шехина. Най-логи4ният стресов фактор при нашето дете е, 4е 2 пъти на година си сменя дома защото ние през у4ебната година живеем в Канада, където нямаме много роднини и приятели, а през лятото по 3-4 месеца живеем в БГ с родителите на мъжа ми и се събираме редовно с приятели. И на детето му се налага да свиква ту с много хора и с една езикова среда, ту с друга езикова среда и само мама и тати. Но тези "епизоди", които описах изобщо не съвпадат във времето с пътуванията. Затова се и за4удих за при4ината. Явно ще трябва да го заведем на психолог при появата на нов такъв епизод.

# 83 15 септ. 2008, 17:36 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте Симона-казусът с играчката и тръшкащи се деца е наистина сложен.Всяко дете има любими играчки,които са по-ценни за него -тях то не иска да дели в никакъв случай и родителят може да зачете това право на детето.На площадката може да взимате само играчки,които не са много ценни за детето.Няма как да излезеш "сух" от подобна ситуация-твърде много емоции има и от страна на децата и от страна на майките.Всяка майка отговаря за собственото си дете и очакванията към другите майки са различни,но те са наши очаквания за поведението на другите,които те рядко оправдават.За съжаление рецепта,която да действа в такива кризисни ситуации няма-можете да опитате да запазите спокойствие и да разрешите конфликта без той да прерастне в спор между възрастните.По принцип е добре възрастните да оставят децата да играят спонтанно с минимална намеса,но в случая е допустимо според мен да се намеси възрастния-тактично и спокойно,като раздели тортата така,че всеки да смята,че е получил най-голямото парче. Simple Smile

# 84 16 септ. 2008, 11:32 ч.

Мнения: 263

Здравейте!
Напоследък имам проблеми със сина ми, с които не зная как да се справя и честно казано просто идея нямам как да реагирам. Той е на 3 години и половина. И напоследък проявява явна агресия срещу нас с баща му и отчасти и автоагресия. Ядосва се от нищо нещо и започва да хвърля неща и да ни удря. Тази сутрин дори се събуди в такова настроение и едва успяхме да го преодолеем.
В интерес на истината напоследък му се понасъбра малко стре, защото сменихме квартира и квартала дори, започна отново да ходи на градина, а на нас ни свърши отпуската и вече не сме по цял ден вкъщи. А в момента е болен и стои повече вкъщи. От друга страна заради алегия пие ериус и зиртек (за последния поне със сигурност зная, че има страничен ефект превъзбуда).
Просто не зная как да реагирам, когато изпадне в подобно агресивно настроение. Опитвала съм се да го гушна, но той още по-ожесточено започва да ме удря, да се дърпа и да пищи, да хапе и да скубе... Ако го оставя сам пък може с часове да стои сам и да се сърди (а мен ме е страх, че така ще се отчужди и ще свикне да се старае сам да преодолява чувствата си, което на по-късен етап ще ми изиграе лош номер). И след като мине време, в което е постоял сам и отново опитам да отида при него агресията започва отново... Лошото е, че понякога при такова поведение от него и моите нерви не издържат и се развиквам....
Кажете ми, много моля, как е правилно да постъпя? Как бих успяла да го успокоя в подобен момент? Тои спира да говори в такива случаи, а само вика, хвърля и удря... Като се опитвам да му говоря спокойно крещи насреща ми, за да не чува думите ми. Опитам ли се да го гушна се старае да избяга... Просто не зная какво да правя вече! Sad

# 85 16 септ. 2008, 12:27 ч.

Мнения: 1 008

mammaPlam здравейте,разбирам,че детето изпада в нервни кризи,агресивно е към родителите си и към самото себе си.Важно е да се изяснят причините за това поведение-вероятно са комплексни-кризата на третата възраст вече отшумява,странични действия на лекарствата,смяна на жилище,детска градина.Възможно е детето да е натрупало отрицателни преживявания и поведението да е реакция на това.Възможно е обаче да има психотравмено преживяване,което детето не може да изрази по друг начин освен в агресията си.Можете да се насочите към колега,който да работи с детето и съвместно да изработите план за действие.Стискам палци!

# 86 16 септ. 2008, 13:11 ч.

Мнения: 263

Вероника, много благодаря за бързия отговор. Но все пак дали не можете да ми дадете някакъв съвет как да отрегирам първоначално, защото докато мъника не се стабилизира (болен и му трябва поне седмица) аз направо не зная как да реагирам на агресията му.

# 87 16 септ. 2008, 13:30 ч.

Мнения: 2 694

MammaPlam, ще си позволя да се включа и да допълня написаното от Вероника.

Вижте, Вие познавате най-добре детето си - видели сте и как реагира то на различни Ваши реакции в ответ на неговото поведение. Следователно, Вие самата, като използвате това, което вече знаете за детето си, можете да изработите "стратегия" на поведение. По принцип психолозите препоръчваме две основни опорни точки - първата е детето да види как неговото поведение се отразява на околните (ефект на огледалото, можете дори да го "разиграете", да копирате в известна степен неговото поведение, но на игра), как те го преживяват и втората - да не спирате да говорите. Вторият момент е много деликатен, много родители се отказват, защото виждат, че афектираното дете не ги чува, но силата на думите трябва да бъде "експлоатирана" и при спокойното дете, да му се внушава това, което в състояние на афект то няма да чуе.

Оттук нататък вече решението как точно ще постъпите е Ваше, а в по-дългосрочен план консулт с детски психолог мисля, че не е различен. С "реалния" специалист вече ще можете да споделите притесненията си, трудностите, които срещате в общуването с детето и да работите конкретно върху проблемите.

От мен всичко най-добро Hug

# 88 16 септ. 2008, 14:04 ч.

Мнения: 263

Много благодаря Шехина!

# 89 16 септ. 2008, 14:18 ч.

Мнения: 1 008

Цитат на: mammaPlam в вт, 16 сеп 2008, 13:11

Здравейте отново,мога само да допълня Шехина-напоследък много се пише за холдинг терапията-можете да потърсите материали за нея-там основното е търсене на контакт с очи и прегръдката.Мисля,че и тук във форума се говореше за този вид терапия.И от мен всичко добро!

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Деца с увреден слух - 9

Хипоспадия 10 или деца с урологични заболявания оперирани в чужбина

Права на децата ни с ТЕЛК - 5

Причина:

Причина: