колко време?

  • 1 658
  • 28
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Здрасти buttinski,

И аз току що се включих с моята история.
И ние като вас опитваме от 1,5 година без резултат, но и без следене на ову и силно се надявам това да е само проблема, хич не ми се стига до цветна снимка.
Пожелавам ти от все сърце да стане следващият път, ще стискам палци  Praynig
  bouquet ania75 надявам се и вие да имате късмет. Съжалявам,че нямам достатъчния опит да помогна със съвет,но ти стискам палци. Praynig

# 16
  • София
  • Мнения: 6 302
Момичета, кураж, не се предавайте. Ще станат нещата, само малко търпение.
А цветната снимка изобщо не е страшна, Ана. Не боли, трае 3-4 минути само. Успех!

# 17
  • Мнения: 28
Благодаря за подкрепата.
Искам да попитам и за нещо друго, през последното ову си правих промивки със сода бикарбонат с дамски душ, всеки път преди секс
 дали това не е грешно newsm78, четох че убивало киселлинността,  Naughty

# 18
  • Мнения: 1 950
ania75, година и половина не е хич малко време, особено ако сте правили целенасочено секс около дните на ову Peace
Къде е правена спермограмата ви?
Кои 2 хормона си изследвала? Те са много повече от 2.
А за промивките със сода бикарбонат ще си замълча Shocked #Crazy Shocked

Тук е форум за проблемно забременяване, даваме съвети, препоръки, насоки. Надеждата и еуфорията са в съседния Искам бебе.
Успех Hug

# 19
  • Мнения: 28
Искам да се извиня на  Ръководството на форума  Embarassed за това че едно и също нещо го пуснах в няколоко теми , не знаех че не трябва, нали съм си новаче Blush

# 20
  • Мнения: 28
Всички изслезвания съм ги правила в АГ Шейново, там и е и доктора при когото ходя вече 3 години, тъй като той ми откри и излекува папилова вирус - доктор Станков, има много добри отзиви за него, тъй като лекува най-вече проблемни и бременни и жени с проблеми newsm78, изследвах първите два  прогестерон и пак нещо с п или ф ама го забравих, сега като ми дойдемежду 5 и 8 мия ден трябва другите 3, спермограмата също там я правихме, всичко се води при докторката в кабинета по стерелитет. А относно опитите до последното ову което си отчетох не мога да кажа че са били целенасочени, в смисъл ако стане, без следене на овуто

# 21
  • Мнения: 1 950
Първо, Шейново не е мястото за спермограми.
Читави спермограми - само в клиники за репродукция Peace.
Хормоните са ЛХ и ФСХ, Естрадиол - от 3 до 5 ден на МЦ. Прогестерон 7 дни след доказана овулация, Пролактин - по всяко време.
Отделно щитовидни.

Направи поне 3 поредни месеца фоликуметрия, пробвайте и дай Боже да се получи. Ако не се получи, сменяй доктора.

# 22
  • Мнения: 769
Първо, Шейново не е мястото за спермограми.
Читави спермограми - само в клиники за репродукция Peace.
Хормоните са ЛХ и ФСХ, Естрадиол - от 3 до 5 ден на МЦ. Прогестерон 7 дни след доказана овулация, Пролактин - по всяко време.
Отделно щитовидни.

Направи поне 3 поредни месеца фоликуметрия, пробвайте и дай Боже да се получи. Ако не се получи, сменяй доктора.


Цветунчо го е написала. Хормони, спермограма в репродуктивна клиника, цветна снимка.. Година и половина си е достатъчно време за естествено забременяване.. Ако недай си боже има проблем, по-добре бързо да се открива..

# 23
Чета ли чета всичко написано и си мисля "явно съм си като всички други", защото всичките ми приятелки с деца смятат, че се притеснявам напразно, но на тях им е лесно нали си дундуркат бебоци:) и аз се чудя вече дали не мина достатъчно време за да почвам да се притеснявам по качествено Sad Опитваме от близо 11 месеца, като първите не съм си следяла зорко овуто, горе долу а и в някой от месеци сме правили секс по един път около въпросната дата, но последните 3 месеца си правя и тестове за ову и всичките са ок. Пуснах си и хормони, в норма са, мъжа ми си направи спермограма наред е, даже отлична, а на мен ми е едно тягостно чудя се защо не се получава? Имам преди 1,5 год една неуспе6на бременност, за съжаление се разболях от 6арка в 6 месец и загубих бебето си, което казаха че било здраво, но какво да се прави? Сега съм решила да правя цветна снимка, чудя се полудявам ли, наистина ли имам повод за притеснения и аз незнам вече. защото все пак това си е 1 год време, а мин път може просто да е било 6тастлива случайност, незнам вече. Толкова съм се отчаяла, като знам само през какво ми се наложи да мина имам чувството, че Господ е отвърнал лице от мен и хич не ме обича, направих всичко което ми казваха приятелките ми наслаждавах се на секса, работя по много за да не го мисля, молих се толкова силно, плаках, смях се, споделях с билзиките ми, после за да не предизвиквам съдбата спрях да споделям ло6ите си мисли и....ни6то, вече наистина незнам....чудя се къде е причината толкова силно оби4ам децата, лесно ми е да об6тувам с тях, толкова ме радват и разсмиват и с голяма любов се опитваме пак да си направим бебе, а то все го няма. Извинявайте за дългите словоизлияния, ама имам чувството, че от жена със самочувствие и здраво стъпила на земята се превръщам в хронично тъжна и смачкана. Възхищавам се на всички, които запазват духа си непокътнат, аз явно съм по слаба щото май-вече повам да се предавам, приклювам вече че мога така до утре, а не сте длъжни да ми гледате мрънканиците:) успех на всички:)

# 24
  • Мнения: 397
Здравей Каролина!
Не са мрънкаци, прости си искала да споделиш с нас! Не се притеснявай и си излей спокоъно чувствата, ще ти олекне. В твоето емоционално състояние сега откривам себе си преди известно време. И аз се чувствах смазана и объркана. Нормално е да се чувстваш тягостно. Благодарение обаче на добрите момичета тук, успях да се съвзема и да продължа напред. Питах, мрънках, оплаквах се и с тяхна помощ бързо намерих верния път. Ориентирах се към клиника по стерилитет (макар, че преди 1,5 г. тази дума ми звучеше страшно), направих правилните изследвания и вече имам резултат по естествен път.
Не унивай! Следвай си мечтата! Изкарай си лятото с кеф, забавлявай се и наесен (ако не си бременна вече Laughing) просто потърси специализирана помощ т.е. клиника по репродуктивна медицина. Там специалист-гинеколог ще ви насочи, ако се нуждаете от допълнителни изследвания какви да са те.    bouquet
Желая ти сбъдване на най-съкровеното ти желание и много, много положителни емоции в горещите летни дни!

P.S. Между другото как и кой взе решение да махнеш бебето в 6 месец, когато си боледувала от шарка. Стана ми интересно, защото тук във форума има много момичета, които и в 7, 8 или в 9 месец са карали шарка и накрая раждат здрави бебета без проблем. Скоро и аз имах вълнения с шарка (дъщеря ми беше контактна с дете болно от шарка и се бях шашнала), но след консултация с няколко лекаря разбрах, че варицелата не е опасна след 5 месец. Та затова питам.....Съжалявам за случилото се...... Cry   

# 25
  • Мнения: 20
galka мерси за позитивизма, както се казва ще поживеем и ше видим:) ина4е не са ме съветвали да махна бебето, просто от инфекцията ми се спука околоплодния мехур и...финала е ясен. След това беше страшно не искам да се връщам назад вече, минало е...само напред и нагоре, При подобна инфекция имаше голяма опасност и за моя живот, но ето ме оцелях, както казва сестрами, черен гологан не се губи лесно:) Сега ще се боря за това което искам с пълна сила, просто винаги съм смятала, че съм изключително силна и борбена, а напоследък ми свършва силата и вярата, като че ли. А и се намирам променена преди бях жизнерадостна, а сега дори това да изглеждам добре ми коства усилия и воля, камо ли да си върша работата, хората около мен и понятие си нямам за това което ми е в душата, повечето от колегите незнаят за случката, тези които знаят клюкарстват, а другите непрекъснато ми дават "съвети", че вече ми е време да си имам бебе, а дори не знаят колко ми е гадно да ги слушам непрекъснато, незнаят колко сълзи съм изплакала насаме и колко ми страда душата. те не са виновни но това ме дразни извънредно...Чувствам се така самотна, дори и сред хората, смея се насила...и чакам ли чакам, какво чакам и аз не знам. Преди си мислех, че като гледа6 да живее6 по правилата и 6то годе си добър с останалите или поне всячески се старае6 доброто 6те се възнагради, ама друг път...вече не смятам така, смятам че най-голямата ми борба е да се запазя оптимиска, ама след 11 месеца ми става все по-трудно, но 6том вси4ки казват 1, 5 год 6те по4акам дотогава явно след като толкова хора кават така значи има резон:) пък знае ли човек може скоро да съм пак усмихната. Много се радвам, че при теб  резултатът от вярата ти е налице, само радости да ти носи:)

# 26
  • Мнения: 397
Каролина, ще бъдеш! Вярвам в това! Hug

# 27
  • Мнения: 556
Здравей Каролина,
Ще се сбъдне мечтата ти! Ще видиш! Просто ще намериш верния път! Всеки има такива тежки моменти! Но те се преодоляват и после следват пак месеци на оптимизъм и борба!
И аз съм в твоята ситуация! Опитваме се да имаме бебе от 2001 г.! Последва операция преди година и 3 месеца. И сега опитваме от вече 5 месеца. Миналия месец бях полудяла и преживях доста сериоцна криза! Но сега съм някак си спокойна! Давам си време до есента и след това - клиника по стерилитет!
Успокой се наистина! Ще намерим верния път - само не трябва да се отказваме от мечтите! Борбата продължава!

# 28
  • Мнения: 20
Мерси момичета, преди само четях из тези форуми, преживявах всяка хубава или лоша история на непознати моми4ета, стисках палци за тези, които имаха нужда и се радвах искренно на успелите, но пи6ех рядко. Сега, като че ли разбрах защо обаче толкова много жени има в този форум, само хора в същото емоционално състояние и преминали същите неволи могат да дават кураж и надежда:)като прочета някоя история с хубав финал и ми става леко на душата, казвам ето на, тя е успяла, пък колко трудности е минала и аз ще успея:) Но понякога разбирасе идва отчаянието, после го сменя яроста, после тъгата, после пак надеждата:) Наистина мерси от сърце за отговорите:) Айде всички в скоро време, да люлеем бебоци и да се оплакваме колко ни е "тежко"Simple Smileи да нямаме време за себе си...но да сме 6тастливи от това.

Общи условия

Активация на акаунт