На 3,5г. какво се очаква да знаят и могат децата?

Синът ми е на 3,2г. От 2,5 годишна възраст брои до 10 на английски и български. Напоследък се опитва да ги докара до 15. Знае всички цветове - отново на английски и български. Разпознава някой марки коли и някой авиолинии Разпознава около десетина букви. Оцветява почти без да излиза от очертанията. Знае 4 песни на английски и една на български. Не може да реди пъзел. Разказва кратки неща. Вечер ми разказва какво е правил през деня, къде е ходил. Облича се криво-ляво сам. Пуска си водата в тоалетната сам и може да си измие зъбите сравнително добре. Знае кога се казва "добро утро" и "добър вечер", но само, ако вече е тъмно. Не обича да му чета книжки, много му е досадно и се изнервя. Яде с вилица и лъжица самостоятелно, но меракът му е съсредоточен към ножа. Не може да реже с ножица. Кара колело много добре, много е добър и на баскетболният кош, но тича като бебе. И също помага на дядо си да ремонтира, върти отверката и вика: завой, завой...
Забравих да допълня, че много добре се справя с пускането на детските си филмчета на компютъра.

Да говори, да познава цветовете, да оцветява /макар и несръчно/, да знае няколко песнички и стихотворения, да се храни и облича само, да брои поне до пет /и да осъзнава на какво количество отговаря всяко число/.

мамите вече са ти дали много точно описание, аз само ще кажа: има едни книжки, по които учат, 3-4 годинки, 4-5 и така нататък  много са готини, но не знам на кое издателство бяха - те са специално по програма на Министерството

Единственото, което не можеш да му прилагаш, а то си е хубаво, но не най-важно, де. са колективните игри, Йони ги обожава 

Поздрави и успех!   

Изключително съм доволна и оценявам детската градина - брои до доста над 10, знае всички цветове, облича се, съблича се и се обува сам, ходи до тоалетна сам, и се храни сам /е, като изключим, че се магарясва някой път, но може/.

Лепи и оцветява добре, вълнува се от книжки.
Ако трябваше аз да го уча ...  как ли не.

П.П. Онзи ден му купих серията Моливко за деца 3-4 години. 7 книжки, има и математика. Ама още не сме ги почнали.

В нашата градина си има седмична програма - конструиране, социален свят, математика, ала-бала.

Към момента моите деца: броят до 15 (опитват до 20, но засега неуспешно); познават буквичките (вкл. опитват да познават с коя буква започва дадена думичка); пишат своите букви, на мама, на тати, на баба, на дядо и на лелите си; познават цветовете; правят прости сметки - събират и изваждат до 4-5 предмета; знаят 10-тина песнички и 4-5 стихчета; оцветяват; рисуват (човечета, слънца, цветя и подобни); знаят си 3-те имена; правят разлика за другите градове или държави (т.е. представят си къде е това "далече"); измислят си и разказват приказки; едната играе на компютъра (преоблича Барбита и украсява сладкиши в 1 детски сайт), а другата реди пъзели; справят се сами с телевизора, двд-то, телефона (запаметените номера за автоматично набиране); говорят си по Скайп с лелите си и с едната си баба; моделират фигурки от пластелин; режат фигурки (почти) по контура; сега се учат да карат колело; събличат се и се обличат сами; къпят се сами (без косата); сами се справят с ходенето до тоалетната (избърсване, измиване, пускане на водата и т.н.); мият си зъбите; отключват си сами вратите (което е най-страшното за мен); хранят се самостоятелно; помагат за сервирването и отсервирването; вечер си приготвят леглата (искам да се научат и да си ги оправят сутрин, ама не искат); подреждат си дрешките и играчките; като цяло, доста са самостоятелни.

Още им е трудно да се справят със сравнителните степени; четенето на книжки не им задържа вниманието повече от 1/2 час; не могат да казват "Р", а понякога Кика не успява да каже правилно някоя по-трудна дума.

В градината "учат" по книжките за "Моливко", но ги имаме и вкъщи и често искат да "учим" (приемат го като игра).
Като цяло, от градината съм много доволна, защото много от нещата ги научиха (или поне ги затвърдиха) там. А и гледат филмчета само, когато имат сборни групи, но пък почти всяка седмица има театър и самата програма е доста раздвижена, което ги забавлява, без да ги натоварва.

Моето момиче също не ходи на градина на 3г.10м.
Брои до 15.Познава всички цветове, знае окло 10 песнички и няколко стихотворения,сама се храни,съблича,ходи до тоалетна,оцветява книжки,опитва се да рисува с боички,знае няколко гатанки,за игрите на компютъра да не говорим там се справя отлично,познава буквите.Старая се когато има куклен театър или друго тържество организирано да е водя.

Брей, големи гении има. Детето на 3години трябва да може да играе. Ако мислите ,че е лесно опитайте вие.

аз сериозно се притесних,че моята дъщеря е много изостанала въпреки,че е на 4г.вашите на три години броят,а на шест какво ли ще правят... 

Дъщеря ми още не ходи на градина. От скоро иска да оцветява, купих и книжка за оцветяване и пастели. Не знае да брои, познава някой цифри и доста букви. Цветовете ги познава от 2 годишна. Не съм я учила тенденциозно на нищо, просто се водя от любопитството и. Като ме пита нещо и обяснявам. Но пък още не се облича и обува сама, въпреки, че все по-често иска.
Всичко си идва с времето, децата са различни едно от друго. Нека им се доверим.

Моите не са на 3, а след 2 мес. ще направят 4. И не мисля, че трябва насила да им забавям развитието, защото има деца, които не умеят да правят някои неща. И не, не са гении - напротив, нормално е деца на почти 4 г. да са самостоятелни. Не визиррам мои познати, които си хранят децата (на същата възраст), за да не се изцапат; обличат ги, че "да става по-бързо"; не ги оставят да вършат нищо из къщи, защото "ще си хвърли някъде дрехите или ще счупи чинията" и подобни. Децата се учат на принципа на "опита и грешката" и на принципа на играта.
Аз лично на 4,5 г. четях, ама моите деца са "изостанали", защото не вярвам на същата възраст дори да знаят азбуката.
Всяко дете е различно. А и ако ученето и играта се преплитат, не виждам проблем. Аз също не съм ги учила съзнателно на нищо, но те питат и искат да знаят, а аз задоволявам любопитството им - показвам, разказвам и т.н.
Нима реденето на пъзели, рисуването, песничките и т.н. не са игра?

Не са гении децата, ами са изявили интерес към нещо и родителите са го насърчили.

Когато голямата щерка от 2-годишна ме питаше за цифрата 8 - "как се казва?", а после и за "0", и т.н., или искаше да знае как се нарича оранжевият цвят, впоследствие и останалите - какво, да я изгоня: "отивай да си играеш, малка си да се учиш" ?!...  

Сега не съм седнала с малката да броим и четем.  Нищо не става зорлем, никой не седи у дома заключен да упражнява чертички и ченгелчета, не се притеснявайте за игрите на децата.  Просто следваме техния интерес.