за разводите(разделите)

Така е.Сега хората са много по-смели в това си решение и не се съобразяват с разни предрасъдъци.

Мисля, че преди не е имало толкова разводи, защото хората все са се спирали с мисълта "какво ще кажат хората?", "как разведена с дете ще бъде отритната" и прочие.
Предпочитам да се разведа ако мъжът ми ме бие, пие, или ходи по други... Не е живот това двама да са заедно заради децата и да живеят като саквартиранти.

Изобщо не е вярно, че при бабите и дядовците ни няма провалени бракове. Майка ми и баща ми са разведени. Свекърва ми дето е на 75 г. също. Така че имало е разводи и тогава. Друг е въпросът, че не е било прието и много хора са съжителствали "заради хората", но браковете им са били провалени. И тогава хората са имали любовници и мъжете са пердашели жените си и обратното  , но за пред хората са били заедно. Мисля, че сега е по-добре. Никой не гледа странно разведените.

Подписвам се под това с две ръце... мен направо ме убива...

 
 И искам само да добавя - въпреки всички хубави неща, които е имало в моя брак и които никога няма да забравя, разводът ми е едно от най-хубавите и правилни неща, които са се случвали в живота ми!

Времената са различни. Моралът, ценностите и нравите също...
Хората имат все повече възможности за избор и сравнение и по-често биват изкушавани.
Освен това все повече хора решават да потърсят и намерят щастието си, когато са осъзнали, че изборът им на партньор е несполучлив вместо да продължават една неуспешна връзка 'само за пред хората'.

                       ДОбре де, да го кажем иначе: защо са толкова малко сполучливите бракове?

Мисля, че сега сполучливите бракове са толкова, колкото са били и преди. Просто сега има и доста разводи.
Защото , според мен, щастливите и хармонични отношения зависят от много много неща. Първоначалното влюбване не е достатъчно. Някои хора успяват да изградят нужните умения, а други първо правят повечко грешки с последващи разводи, а трети пък съвсем не успяват...

А?! За уважение или цени говорим?!
Просто едно време жените имаха страх от мъжете си, нищо повече!

Дали бабите и дядовците ни са живяли в свят, в който непрекъснато се тръби, че любовта трае от 3месеца до 3 години максимум и че младото гадже е признак за добър вкус и успех в живота?

Преди време говорих за разделите с по-възрастна от мен жена. Тя е по-голяма от майка ми и не може да се похвали с щастлив брак, но е семейна. Нейното мнение беше, че всеки трябва да търси щастието си и е хубаво, че младите имат смелостта до го правят когато не случат - било с любовта, било с характерите.

Сега жените не само се грижат повече за себе си, но имат реалната възможност и да издържат себе си и детецата си. Преди 30-40 годинин е било така май.

А сега понякога разделите са продължението на безмислена война за надмощие на незрели хора и се стига до грозни разводи, когато  не са необходими.

Просто хората са станали по-егоистични.Немогат да търпят да се съобразяват и с другия,искат все да е на тяхното.

                     Факт  . А преди са живеели и с поне половината рода... Сега една свекърва веднъж-дваж в месеца виждат и пак много им идва  ...

Освен всичко изброено дотук, за мен причина за развод може да бъде сблъсъкът на времето - 21 век с остарелите "ценности" на едно поколение от миналия век. Може да не съм се изразила правилно, но ще се опитам да поясня. Тези норми и традиции и т.нар. ценности, с които е трябвало да се съобразяват нашите родители, да не говорим за бабите и дядовците ни, вече не са "модерни". Родителите ни се опитват да ни налагат някакъв вид псевдоуважение - към свекърите с обръщенията "майко" и "татко", с кръщаването на децата на имената на родителите, с подчинение и покорство на жената към мъжа, а да не говорим на снахата към свекърите, особено ако младите живеят у по-възрастните, с определянето на кумовете на младоженците от страна на свекърите и все такива подобни неща, които някакси вече взеха да не се вписват в този век. Човечеството се развива, жените се еманципират, работят, гледат деца, прибират се от работа и "трябва" да вършат едва ли не и всичката домакинска работа, и като срещнат един мъж, "достойно" възпитан от майка си, че жената ще се грижи за него, след като го е взела от майка му, нали се сещате. Ами аз не бих търпяла това. След като не ми е полезен мъжа ми в нашия брак, и не само да не ми е в помощ, ами да ми е в тежест, как да го търпя, като без него ще се оправям по-добре и ще съм по-молко натоварена, ще се грижа за един по-малко. това вече не е егоизъм от страна на жената, а просто самоуважение. И един такъв мъж пък, от своя страна, ще си каже - тя вече не ме гледа, не иска да ми слага масата, да ме пере, за какво ми е такава непекорна жена? От всяко правило има изключения, но като цяло нацията ни е така устроена, такъв ни е манталитетът, няма какво да си кривим душите.
За статистиката да отбележа. Бракът на моите родители спря със смъртта на баща ми, лека му пръст, но не беше от най-щастливите за майка ми. Причините са изброени по-горе. Тя не се разведе, защото...какво щели да кажат хората. Свекърва ми и свекър ми - да не говорим. Всичко е маска, лицемерие. Времената са били такива, че хората са се прикривали, за да не им "лепнат" клеймото "РАЗВЕДЕН/А"  или децата им да не се водят ИЗВЪНБРАЧНИ.
След като днес животът ни предлага самостоятелност, да можем да се справяме сами, да гледаме децата си сами, защо да робуваме на някакви порядки, които само ни спъват в развитието ни.
Много мога да пиша, ама ставам банална.

   Подкрепям

Защото хората се променят. Животът ни е динамичен, пълен с промени. И жените станаха по - смели, плащат по - малко данък обществено мнение.
През соц времето да си разведен едва ли не беше равно на прокълнат и за това много хора търпяха положението си, макар да бяха недоволни и нещастни.
И сега познавам жени, родителите на които не са съгласни децата им да се развеждат, хем да виждат, че мъжете им са алкохолици и т.н.