До дете е, и до това колко е адаптивно към средата. За дъщеря ми и до днес съм номер 1, но не и единствена. Имах възможността да я оставям при майка ми от доста рано, както и рано тръгна на ясла - вярно, тя беше кротко бебе и сега не е от трудните. Моят съвет е да не се поддаваш на критиките на близките и да не се тревожиш излишно, защото когато си спокойна, ти самата ще вземеш най-правилните решения за детето си.
- Публикувана: 7 юни 2008, 10:29 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 00:53 ч.
за привързаността, за "мама", за децата
Та той е още бебе, моля те, не се вкарвай във филми сама!
Имам двама сина, баби нямаме на разположение, мъжът ми работи от тъмно до тъмно. И двете деца са били гледани само и единствено от мен още от раждането, та и до момента - на 11 и 6 г. са вече. Нуждата на детето да те вижда и усеща непрекъснато ми е позната до болка, и за двамата до 2г. бях и слънцето и въздуха..... При тръгването на ясла обаче не са плакали минута дори, влязоха си все едно у дома и така си остана.
Моето мнение е, че нуждата от майката като единствена важна личност в живота на детето намалява с времето и със сигурността в собствените сили и възможности. Това, което аз спечелих е доверието им в мен и споделянето на всички техни малки тайни(поне засега).
Естествено всички деца са различни, аз ти пожелавам твоето момченце да се отдели така естествено и леко от теб, както моите...Но не сега, когато е още бебче, толкова кратко време са малки, а толкова дълго големи... Просто се радвай на обичта му и тегли по една на "доброжелателите".
Имам двама сина, баби нямаме на разположение, мъжът ми работи от тъмно до тъмно. И двете деца са били гледани само и единствено от мен още от раждането, та и до момента - на 11 и 6 г. са вече. Нуждата на детето да те вижда и усеща непрекъснато ми е позната до болка, и за двамата до 2г. бях и слънцето и въздуха..... При тръгването на ясла обаче не са плакали минута дори, влязоха си все едно у дома и така си остана.
Моето мнение е, че нуждата от майката като единствена важна личност в живота на детето намалява с времето и със сигурността в собствените сили и възможности. Това, което аз спечелих е доверието им в мен и споделянето на всички техни малки тайни(поне засега).
Естествено всички деца са различни, аз ти пожелавам твоето момченце да се отдели така естествено и леко от теб, както моите...Но не сега, когато е още бебче, толкова кратко време са малки, а толкова дълго големи... Просто се радвай на обичта му и тегли по една на "доброжелателите".
Бебе е. Прави сте, привързаността предвид възрастта е обяснима. Само, че понякога е и необяснима. Наблюдавам останалите бебета на същата възраст, понякога несъзнателно сравнявам. Децата са различни.
Като съм с други майки, те спокойно могат да оставят децата си при мен пред магазина, докато пазаруват, без да се страхуват, че десеткратното "мама" без отзоваване ще премине в плач.
Прилича ми на страх от изоставяне, а аз всъщност винаги съм с него. Откъде се поражда този страх, какво го провокира?
Преди да имам собствено дете, си представях едногодишните като самостоятелни малки човечета, които вече говорят, изявени индивидуалности са и т.н. Да, ама не било баш така. Синът ми има пет думи в речника, а можеше и да са по-малко. За тези, които нямат деца, е странно как едногодишно дете е бебе, а тези, чиито деца са пораснали, вече са забравили.
Като съм с други майки, те спокойно могат да оставят децата си при мен пред магазина, докато пазаруват, без да се страхуват, че десеткратното "мама" без отзоваване ще премине в плач.
Прилича ми на страх от изоставяне, а аз всъщност винаги съм с него. Откъде се поражда този страх, какво го провокира?
Преди да имам собствено дете, си представях едногодишните като самостоятелни малки човечета, които вече говорят, изявени индивидуалности са и т.н. Да, ама не било баш така. Синът ми има пет думи в речника, а можеше и да са по-малко. За тези, които нямат деца, е странно как едногодишно дете е бебе, а тези, чиито деца са пораснали, вече са забравили.
valerie,все едно аз съм го писала това.Първо всяко дете е различно както и всяка майка,но при така привързани деца смятам,че нещата може и да са малко сходни.Моето дете много трудно се адаптира в детската градина,да не кажа,че все още не се е адаптирал на 100%.Да не говоря,че и в къщи иска да е само с мен,дори баща си не иска.От 1 година живеем много далеч от баби и дядовци и това беше много полезно за нас.Детето прекарва много време с баща си,карат колело,ритат топка,дори пазаруват заедно,макар,че никога не заспива с тати,задължително с мен.И за теб и за детето мисля,че ще бъде по-лесно,ако започнеш постепенно да оставяш детето на някой друг.
Синът ми е точно така и за мен това е цяло щастие 
Мъжът ми е във възторг от взаимоотношенията ни, не се оплаква. Може би малко му е мъчно че бебока не може да стои кротко до него, ама какво да се прави.
Ще ми е мъчно като порасне и не иска да съм му в полезрението много-много
Не се давай на тежки мисли, кой кого "моделирал", не слушай добрите "съветници". Казваш че това е най-щастливият момент от живота ти, ами не го разваляй с безпочвени притеснения
За информация майка ми смята, че съм го разглезила
Ако случайно и кажа, че хленчи за мен, тя многозначително ми казва "ААААААААА, ТИ СИ СИ ВИНОВНА". Аз не и се оплаквам
ама к'во да се прави, тя си мисли обратното.
Мъжът ми е във възторг от взаимоотношенията ни, не се оплаква. Може би малко му е мъчно че бебока не може да стои кротко до него, ама какво да се прави.Ще ми е мъчно като порасне и не иска да съм му в полезрението много-много
Не се давай на тежки мисли, кой кого "моделирал", не слушай добрите "съветници". Казваш че това е най-щастливият момент от живота ти, ами не го разваляй с безпочвени притеснения
За информация майка ми смята, че съм го разглезила
Ако случайно и кажа, че хленчи за мен, тя многозначително ми казва "ААААААААА, ТИ СИ СИ ВИНОВНА". Аз не и се оплаквам
ама к'во да се прави, тя си мисли обратното. Преди да имам собствено дете, си представях едногодишните като самостоятелни малки човечета, които вече говорят, изявени индивидуалности са и т.н.
В тази възраст привързаността е нормална,особено когато детето се отглежда от майка си.И при нас е било така,а вече не,защото детето откри света и хората около себе си.И все пак е още мъничка и пак ме търси и светът й се върти около мен.Но знам,че след няколко години вече няма да е така.
Нормална е, не се безпокой, на годинка е естествено ти да си слънцето!
Че и докъм две години - дъщеря ми на година и половина думкаше по вратата на тоалетната и викаше "Майката! Майката!" Отиваме на гости някъде, забавляваме се половин-един час и айдеееее викат ме по телефона, че е неутешима.
Няколко месеца по-късно се разделяше без проблем, после свикна бавно и постепенно с различни хора. Сега драпа да ходи на гости с преспиване, ама няма кой да я пусне
Че и докъм две години - дъщеря ми на година и половина думкаше по вратата на тоалетната и викаше "Майката! Майката!" Отиваме на гости някъде, забавляваме се половин-един час и айдеееее викат ме по телефона, че е неутешима.
Няколко месеца по-късно се разделяше без проблем, после свикна бавно и постепенно с различни хора. Сега драпа да ходи на гости с преспиване, ама няма кой да я пусне
Интересно, твоят случай е най-често срещащият се! При мен е малко по-различно и да ти кажа, това е супер!
Със сина ми имаме много силна връзка, постоянно ме целува, прегръща търси(от тези моменти по-сладки няма) Обаче няма никакъв проблем да го оставям при баба му, или леля му, обожава ги и тях и с тях е много щастлив. Оставям го да си играе и в детски клубове за час-два, там се чувства отлично, никога, никъде не ми се е случвало да реве за мен като го оставям при други любими хора. Отношението му към мен и баща му е равно. Дори като сме били разделени за няколко часа или ден, после се радваме един на друг още по-пълноценно. Аз съм много радостна от факта, че детето ми притежава това чувство за самостоятелност, тъй като то има нужда да общува и с други близки, които да обогатяват и разнообразяват малкия му детски свят 
Със сина ми имаме много силна връзка, постоянно ме целува, прегръща търси(от тези моменти по-сладки няма
) Обаче няма никакъв проблем да го оставям при баба му, или леля му, обожава ги и тях и с тях е много щастлив. Оставям го да си играе и в детски клубове за час-два, там се чувства отлично, никога, никъде не ми се е случвало да реве за мен като го оставям при други любими хора. Отношението му към мен и баща му е равно. Дори като сме били разделени за няколко часа или ден, после се радваме един на друг още по-пълноценно. Аз съм много радостна от факта, че детето ми притежава това чувство за самостоятелност, тъй като то има нужда да общува и с други близки, които да обогатяват и разнообразяват малкия му детски свят
valerie , синът ти е още много малък. Нормално е на тази възраст детето да търси непрекъснато майка си /защото, разбира се, точно тя му е винаги под ръка - ако е отглеждано основно от другия родител или от баби или дядовци, със сигурност ще се присламчи към тях/. То е още много несамостоятелно и за много неща зависимо от майка си. С годините тази връзка изтънява. Поне що се отнася до връзката дете-майка. Връзката майка - дете никога не губи своята здравина и не потъмнява с времето.
При мен пък е обратното-синът ми е сравнително самостоятелен,остава без проблеми при други близки и познати за него хора,веднъж и аз направих номера със скриването в парка и той се поогледа само и пак продължи да си играе с децата.Преди 2 месеца тръгнах на работа и понеже следобедите го гледа свекърва ми,честно да си призная в началото ревнувах и се притеснявах,че детето ми ще започне да предпочита нея пред мен.Сега приемам по-спокойно този факт,но само защото виждам,че детето все пак предпочита моята компания, може и да не съм права,но това много ме радва .А иначе на въпроса на авторката-не мисля,че ти грешиш някъде,както казах синът ми е доста самостоятелен,въпреки че и досега спи при нас с баща му,никога не съм му отказвала да го гушкам и до преди връщането ми на работа беше постоянно с мен.Явно си е до дете,а е и въпрос на време.
.А иначе на въпроса на авторката-не мисля,че ти грешиш някъде,както казах синът ми е доста самостоятелен,въпреки че и досега спи при нас с баща му,никога не съм му отказвала да го гушкам и до преди връщането ми на работа беше постоянно с мен.Явно си е до дете,а е и въпрос на време. 