подсъзнанието може всичко

EASpirit най трудно се работи с близки и роднини.
Според мен най-добрият начин е да се води с личен пример. Когато те видят промяната в теб ще са по-склонни да те слушат. Т.е. ти вече ще си авторитет защото ще си постигнала това към което те се стремят. В случая -здраве.

Ние не можем да живеем живота на другите хора, нито да ги променяме според нашите разбирания. Те си имат свой път да извървят и свои уроци да научат. Ако и когато поискат помощ. Можем да им подадем ръка, а до тогава трябва да ги приемем такива каквито са и да изчистим себе си от негативните емоции (страх, гняв, тъга, вина и т.н.) които наличието на техните проблеми поражда в нас.

Здравейте!
бих искала да споделя с вас един мой проблем, който много ме шокира. Не знам дали е било лечебна криза от хомеопатичното лекарство, може би да, защото усещането поотслабна. Но в един момент, наблюдавайки, че се променям по малко, се паникьосах, че се лекувам и че нещата няма да са ,както съм свикнала да бъдат. даже бях се замислила, че не искам повече да се лекувам! Как да си помогна да преодолея това и да приема промените за хубаво, които настъпват в живота ми? Аз съм с депресия от почти 15 години и явно не мога да възприема живота си без нея... Колкото и да е странно и глупаво.

oblacheto hey,  това е абсолютно нормално при хронично болните. Не се предавай - каквото и да става и накрая болестта ще се принуди да отстъпи. Отговори си на въпроса: Какво ми дава моята болест? Какво получавам от/чрез нея?

Определено ми харесва как мислиш общо взето, нещата винаги опират до това в какво вярваш. Аз лично, също като теб, първо търся информация, после я проверявам от няколко места, и след това вземам решения. Или просто в процеса на търсене се променям - себе си, и това, в което вярвам. Всъщност, вярвам на повечето неща, които казва учителят ми по йога, но почти нищо не приемам на доверие  има и неща, в които избирам да повярвам, като това, че сами сътворяваме реалността си. Първо беше на доверие, но малко по малко виждам примери за това, и усещам, че е така. Ненапразно използвах думичката "разбрах"  приела съм да повярвам в това.
Общо взето, цикъла е ясен - получавам информация, проверявам, търся, преживявам, осъзнавам, и после имам познание=вяра в познанието си.
Май трябва да замълча, че чак шашаво си звуча.

Аталанта, за генетичната обусловеност си мисля, че има такова нещо, ОБАЧЕ има и нещо друго - възпитанието и начина на живот. Ако баба ти цял живот е сервирала боб с таратор, както е правила нейната майка, и твоята, и ти самата, ако в семейството е било най-важно да се съберете около масата и да станете след 2 часа хранене, има логика членове на една фамилия да споедлят едни и същи болести. Ако дядо ти си е пийвал и е побийвал или крещял на децата си, ако някой е натрапвал чувство за вина, вероятно и баща ти е постъпвал така, вероятно и ти ще носиш такива склонности, а това води до други болести. Майка ми например, същото както и баба ми и прабаба ми, обожава свински манджи, семейните ни рецепти са една от друга по-нездравословни, защо да се чудя, че имаме проблеми?
С други думи, опираме до семейни ценности - а те се предават, колкото и да искаме да сме различни от родителите си, току-виж сме се превърнали в тях. Та гена си го има, но от нас зависи дали ще се разболеем или не, дали ще сме дебели (кльощави, тиранични, депресирани, алкохолици, позитивни, и прочие), или не. Гледали сте "Смахнатия професор", нали? Макар и окарикатурено, семейството му дава добър пример за това как семейните ценности се отразяват на външния вид и здравето.

Несса, въпроса ти ме подсети, че наскоро си отговорих без да искам на него. Болестта ме срита да тръгна по нов път... всичко, което пиша и правя напоследък, е плод на промяната ми след установяването на проблема. Буквално проблема ми даде възможност 

тема за четене

Те ти ги "Разговори с Бога". Преди време си ги поръчах от тях.

А за знаците - не мога да кажа, че съм вярвала, или че ги различавам. Но като мине време, осъзнавам смисъла на някоя случайност, която е променила живота ми. Като една бележка в този форум, в която ме посъветваха да опитам с йога. Не можете да си представите колко далеч беше това от мисленето ми... и все пак опитах, само и само да оздравея без хапчета. И после една, когато бях решила, че йогата е простотия и не си заслужава (образно казано) - от друго момиче, и то от друг град, което ме насочи към сегашните ми учител и зала.
За случайностите попаднах на едно определение, което ми хареса: "Случайността е пресечна точка на няколко необходимости".

Облаче, вервай ми, живота без депресията ще бъде направо песен!  просто си свикнала с нея, приела си я като част от тебе, скриваш се зад нея, извиняваш се с нея, обвиняваш я за всичко, без нея ще си гола и принудена сама да поемеш отговорност за живота си... някъде из книжките пишеше за това, ама не помня къде. Добре каза Несса (явно сме чели едно и също) - случва се при хронично болните.

Благодаря ви, момичета       Полека лека надавам се , ще се справя. През август ще заведем мъничката на море. Дотогава вече всичко трябва да е супер!!!

здравейте
последното нещо , което успях да да направя чрез подсъзнанието си беше да открия нещо, заровено мноооого надълбоко в мен.
Разказвала съм ви, че ЗНАМ, че има някакъв нерешен конфликт в (под)съзнанието ми, но НЕЗНАМ какъв е.Ходих при психолог- нищо!Ходих при психиатър- пак нищо.А аз знам, че има нещо, то си ме човърка И така от известно време (може би месец) всяка нощ преди да заспя си повтарям, че ще сънувам "това" или , че просто изведнъж ще ми дойде прозрение.Отначало сънувах , че съм уплашена и нищо друго.
Малко след това, пиейки кафе с една моя приятелка незнам какво ми стана и й споделих нещо, което Никога не бях казвала на Никого.Нещо ужасно.
Мисля, че е редно да го споделя и с вас, защото, това вече  не е проблем за мен, а само възможност....да си реша проблема.
Когато бях малка баща ми се беше опитал да злоупотреби с мен по най- гнусния и долен начин.Това никога не бях казвала на никого и сигурно 20 години съм го пазила в себе си.Най- лошото е, че го казах и на мама чак сега- преди 2 вечери.И когато тя ме попита, защо не съм го направила по- рано най- спонтанния отговор, който ми дойде беше "Вина и Срам".Бях си наложила да изпитвам тези емоции и това се е превърнало в другото ми аз за 20 години.сякаш съм направила нещо, сякаш съм подтикнала някой да ми направи нещо
всеки път, когато помисля за това или го изрека започва да ми се гади.незнам дали това е проявления на физиологично ниво, но не преувеличавам.
И се чувствам сакаш по- свободна.Незнам това ли е истинската причина за ужасните ми вътрешни терзания, но знам, че е добро начало.

Това е класически пример на Психологичен Обрат. Страх от промяната защото не се знае какво носи бъдещето лишено от проблема. Страх от загуба на идентичност (не знам кой ще съм ако се променя). Страх от поемане на отговорност. Страх от приемане на собствените сили.
Всички тези проблеми са решими с ТЕС.
Виж това.

ivangp  вещ си в "занята"
я кажи ТЕС има ли вероятност да помогне при хора страдащи от псориазис  т.е. да доведе до пълно излекуване а не е само ремисия 

Накратко - ДА

http://www.youtube.com/watch?v=8Af372EQLck послушайте и релаксирайте 

Момичета, живота е прекрасен!!!
Аз съм много заета днес, но исках само да ви кажа колко добре ми действа темата и колко съм благодарна, че ви има   

Вени, честито. Най-важната стъпка, която си предприела, е решението да откриеш какво те тормози и готовността да го посрещнеш. Поздравления 

Вени, това което описваш (свързано с баща ти) ми звучи като PTSD (post traumatic stress disorder), т.е. психически шок след травма. Много лесно се чисти с ТЕС. Максимум 1-2 часа работа.
А си е сериозно нещо и може да те трови цял живот.

Само искам да поясня, че  ТЕС, визуализациите, утвържденията и позитивното мислене не са едно и също нещо.
Имат допирни точки, но като подходи много се различават. Едното допълва другото.
Т.е. ТЕС ускорява действието на Утвържденията и Визуализациите, като премахва и подсъзнателния съботаж.
Останах с впечатление че си мислиш че са сходни от една предишна твоя публикация.
Ако греша, извини ме!