Леле, поста ми стана ужасно дълъг, а колко мога още да разкажа...
- Публикувана: 10 юни 2008, 11:30 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2008, 17:26 ч.
Плашещата истина за българските болници
Да, това ми е любимото с досадата, която обикновето показва средният медицински персонал и някои лекари при настойчивите родителски въпроси. И дежурният въпрос "Вие медицинко лице ли сте?". С две думи, ако си медицинско може и да ти кажа, ама ако не си трай там и мълчи. Не помня да сме плащали за моя престой с детето, но на много висок назидателен тон от приемната сестра ми беше обяснено, че трябва да съм много доволна, че ИЗОБЩО са ми разрешили да остана с детето, правели компромис на родителите така.
А всъщност вършех голяма част от работата на дежурните сестри, защото през всичките дни стриктно следях температурата на детето, сама си носех всички обезболяващи, имах вече изработена моя схема кога какво при каква Т да давам, с едно пипане познавах колко е Т на детето. , храната я носеше мъжът ми от детската кухня, млякото си носех + чаршафите.
Ще ме извиняват тук пишещите и кадърни медицински кадри, но в този критичен момент точно такова беше отношението.
А всъщност вършех голяма част от работата на дежурните сестри, защото през всичките дни стриктно следях температурата на детето, сама си носех всички обезболяващи, имах вече изработена моя схема кога какво при каква Т да давам, с едно пипане познавах колко е Т на детето. , храната я носеше мъжът ми от детската кухня, млякото си носех + чаршафите.
Ще ме извиняват тук пишещите и кадърни медицински кадри, но в този критичен момент точно такова беше отношението.
Ами аз го изчетох цялото и накрая нищо не разбрах 
Но пък съм блондинка с две малки деца и ми е простено, още повече, че си признах 
Добре е описано, дано на жената не й се налага да отиде в инфекциозна болница. Тогава ще стане доста по-дълго, а и подозирам, че думите няма да й стигнат.
Никси и аз лежах с баткото там (бременна с малкото) и лекарката ме накара да подпиша документ, че въпреки забраната им съм по свое желание там. Беше забранено за бременни.
И да ви кажа, според мен проблемът е не в лекарите или сестрите, а в санитарките. От тях зависи хигиената. Всички сме наясно, че когато старото е измито, чисто, спретнато, то изглежда добре и не боде очите.
В Инфекциозна болница видях как санитарката беше "взела под крило" (може и да махна кавичките, но съм кАлтурна) едно изоставено циганенце. Милото опърпано, мръсно, но обичливо...нищо, че цялото беше в незнайни за мен херпеси. Гушкаше си я жената, ходеше с нея и й помагаше...много услужливо заглаждаше чистите чаршафи подготвени за следващите посетители на клетката. Гушкаше одеалата и ги поставяше на място.
Тази година пък, посетихме белодробната клиника. Ами всичко беше също толкова старо- помещенията, леглата, обзавеждането, НО сияеше от чистота. Измито, лъснато, ухаещо на препарат. След напускането на пациентите санитарките измиваха всичко- стъкла, решетки на легла, дръжките, прозорците, плочките. Стерилно. Прекрасно.
В Инфекциозна само сменяха чаршафите...с помощник
Но пък съм блондинка с две малки деца и ми е простено, още повече, че си признах Добре е описано, дано на жената не й се налага да отиде в инфекциозна болница. Тогава ще стане доста по-дълго, а и подозирам, че думите няма да й стигнат.
Никси и аз лежах с баткото там (бременна с малкото) и лекарката ме накара да подпиша документ, че въпреки забраната им съм по свое желание там. Беше забранено за бременни.
И да ви кажа, според мен проблемът е не в лекарите или сестрите, а в санитарките. От тях зависи хигиената. Всички сме наясно, че когато старото е измито, чисто, спретнато, то изглежда добре и не боде очите.
В Инфекциозна болница видях как санитарката беше "взела под крило" (може и да махна кавичките, но съм кАлтурна) едно изоставено циганенце. Милото опърпано, мръсно, но обичливо...нищо, че цялото беше в незнайни за мен херпеси. Гушкаше си я жената, ходеше с нея и й помагаше...много услужливо заглаждаше чистите чаршафи подготвени за следващите посетители на клетката. Гушкаше одеалата и ги поставяше на място.
Тази година пък, посетихме белодробната клиника. Ами всичко беше също толкова старо- помещенията, леглата, обзавеждането, НО сияеше от чистота. Измито, лъснато, ухаещо на препарат. След напускането на пациентите санитарките измиваха всичко- стъкла, решетки на легла, дръжките, прозорците, плочките. Стерилно. Прекрасно.
В Инфекциозна само сменяха чаршафите...с помощник
Колко познати истории. Не зная как е по света, но си помням думите на д-р Чирков, когато даваше интервю преди доста време, каза: Хората навън не биха си лекували дори и животните в болници, като нашите!
Ние нямаме избор. Има и частни, но снаха ми е анестезиолог и на въпроса ми, не е ли по добре да работи в частна клиника, ми беше казала - "Аз, експерименти с хората не мога да си правя!"
Правете си изводите!
Ние нямаме избор. Има и частни, но снаха ми е анестезиолог и на въпроса ми, не е ли по добре да работи в частна клиника, ми беше казала - "Аз, експерименти с хората не мога да си правя!"
Правете си изводите!
Не знам какво да кажа....аз лично съм се сблъсквала с подобна мизерия и отношение, но не в София. Говоря за малка болница в малък провинциален град ....... където и специалисти няма.
Баба ми тогава оживя благодарение на факта, че сутрин и вечер аз и майка ми в сняг и суграшица катерехме до болницата и и носехме подсилващи витамини, непрекъснато търсехме доктори, рушвети, ....не ми се говори.Минало-заминало.
Има само една болница, в която не съм се чувствала като в болница и в която Пациентът е с главно П. Не знам дали в тази тема е мястото, исках да споделя. За жалост, достъпът до тази болница не е съвсем и винаги възможен.
Баба ми тогава оживя благодарение на факта, че сутрин и вечер аз и майка ми в сняг и суграшица катерехме до болницата и и носехме подсилващи витамини, непрекъснато търсехме доктори, рушвети, ....не ми се говори.Минало-заминало.
Има само една болница, в която не съм се чувствала като в болница и в която Пациентът е с главно П. Не знам дали в тази тема е мястото, исках да споделя. За жалост, достъпът до тази болница не е съвсем и винаги възможен.
Истината за българските болници може да бъде и много по-плашеща от описаното. Била съм там, и на други места също...На всякъде е така! Но въпреки всичко това мога да го преглътна (а не трябва) стига да знам, че ще помогнат ще направят всичко от себе си и ще си свършат качествено работата без да се оправдават с несгодите на странната ни държава. За съжаление нищо не може да ме накара да оправдая изнудването, безчовечието, когато работата ти го изисква и просто трябва да я свършиш, междуличностните скандали и прехвърлянето им върху пациенти и т.н. В тая държава са ни научили да не работим и да се оправдаваме с какво ли не. Нямам думи
Прирева ми се като си спомних в урологията преди няколко месеца как се подпирах на един стол,опитвайки се да поспя малко 
Една майка даде идеята да спим при децата в малките метални креватчета,та ако можеш да се сгънеш на четири до детето...
А за мизерията да не говорим - то в банята може само да се изцапаш,редувахме се с мъжа ми,за да си ходя всеки ден до вкъщи да се изкъпя...Беше един малък кошмар!Ако парите,които прибираше анестезиологът(и на нас каза,че трябва да почерпим:) отиваха за отделението,щеше може би да е друго.
Една майка даде идеята да спим при децата в малките метални креватчета,та ако можеш да се сгънеш на четири до детето...А за мизерията да не говорим - то в банята може само да се изцапаш,редувахме се с мъжа ми,за да си ходя всеки ден до вкъщи да се изкъпя...Беше един малък кошмар!Ако парите,които прибираше анестезиологът(и на нас каза,че трябва да почерпим:) отиваха за отделението,щеше може би да е друго.
А от инфекциозна направо избягах,само изчаках да ни влеят 2 банки и дим да ни няма,да не си усложним положението още повече,въпреки разубежденията на няколко циганки,скупчени около мен и недоумяващи как може така да си тръгна.
Но се старая да не си припомням всичко това вече.Иска ми се всички детски отделения да са като това в Токуда,но кога ли ще стане това
Но се старая да не си припомням всичко това вече.Иска ми се всички детски отделения да са като това в Токуда,но кога ли ще стане това
Миналата година бяхме 2 пъти в Инфекциозна. Трябваше да снимам и там!
Аз снимах - просто не се сдържах.
Като се прибера от работа ще ги кача тук.
Дори вече не мога да го опиша
Това не беше болница, това беше гаден,
гнусен, долнопробен коптор. Говоря за детско
отделение за Бога
Наложи ни се няколко пъти да посетим Пирогов заради фрактура на сина ми. Слава Богу, не ни се наложи да лежим там, но ми беше достатъчно да отида няколко пъти и да се моля повече да не ми се налага. Само като се движихме из коридорите и гледах хлебарките, как лазят по стените...
Да не дава Гаспад никому!
Да не дава Гаспад никому!
Има и частни, но снаха ми е анестезиолог и на въпроса ми, не е ли по добре да работи в частна клиника, ми беше казала - "Аз, експерименти с хората не мога да си правя!"
Правете си изводите!
Правете си изводите!
Какви са изводите?
Лекарите и сестрите, работещи в частните болници са натрупали стажа си в държавните.
Логично е, поставени в по-добри условия, на по-добра заплата да вършат работата си по-добре.
Къде бъркам?
Къде бъркам?
Точно поради ОГРОМНИТЕ в някои болници заплати невинаги дотам стигат можещите. Често това са ВРЪЗКАРИТЕ.
НЕ искам тук да цитирам за коя болница точно говоря.