Публикувана: 10 юни 2008, 12:19 ч.
Последно мнение: 1 юли 2008, 15:07 ч.

За коловозите..

4 534
79
1

# 15 10 юни 2008, 13:53 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Ева на сцена в вт, 10 юни 2008, 13:45

Мен пък така описаните откраднати моменти на щастие ме натъжават. Напомнят безгрижното детство, веселата и бурна младост и после.. влакът тръгва. Колкото и да излизаш от коловозите, все трябва да се върнеш в тях. Иначе не става.

(Може да греша, защото още нямам дете, което да осмисля останалите моменти. Не съм се решила и това е.)

Не грешиш - колкото са хубави тези моменти (докато ги изживяваш), толкова са и тъжни, защото осъзнаваш, че не можеш да си на 18 и да си абсолютно безгрижен...
Но пък и връщането в колковоза после е много сладко, защото там те чакат хората, които обичаш и децата ти...
Та, много си права. Hug

# 16 10 юни 2008, 13:54 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Azzy в вт, 10 юни 2008, 12:19

Въпросът ми е дали понякога ви се иска да излезете от тези коловози?
И дали го правите изобщо, или остава само мисъл в главата?
Как връщате блясъка в очите, вятъра в косите и изобщо бушува ли понякога тази лудост в главите ви?

В коловоза съм откакто се роди сина ми. Тогава напълно разбрах какво значи думата "обвързан" макар, че бях от 10 години омъжена преди този момент. Искало ми се е естествено да изляза от коловоза и не е оставало само като мисъл в главата ми. Танци със стара бойна дружка / понякога и брат ми играе тази роля / и някой и друг флирт обикновено вършат чудеса. Heart Eyes

# 17 10 юни 2008, 13:55 ч.

Мнения: 3 405

Аз винаги съм обяснявала на детето (голямото), че всяка възраст е хубава, стига човек да се чувства добре.
Това е нагласа към живота.

# 18 10 юни 2008, 14:02 ч.

Мнения: 88

Сама се качих на влака и знам, че той върви по релси! Честно казано в коловоза ми е добре. Знам , че малките залитания понякога довеждат до дерайлиране! Но радостите и тръпката могат да се срещнат и по правия път, стига да ги забележиш и да не ги подминеш, т. е. да ти се сторят прекалено дребни и незначителни.

# 19 10 юни 2008, 14:05 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: Анджелина в вт, 10 юни 2008, 13:55

Мдааа, само дето на всяка възраст и коловозите, и бягствата са различни...

# 20 10 юни 2008, 14:07 ч.

Мнения: 301

Влизам, излизам и пак и пак. Детето ме вади от монотоността с някаква непридизвикана от мен нежност или "мамо Сашко те бича".
Приятелките и дискотеките - до временно умопомрачение ме водят - хубаво е, но нетрайно.
Мъжете - Chanel го е казала добре - не искам чуждите мъже (или рядко ги искам Embarassed

), погледите им не отказвам.
Чувството, което ми оставят тези погледи е важно - усещане, че всичко пак си е както и преди.
Не искам да е съвсем както преди и сега ми харесва - само понякога ми е криво. Детето е границата ми за преди и сега, и сега-то има смисъл. Мъжа ми понякога ме изненадва и изравнява коловоза - заради мен. Flutter

Дали ме разбрахте? Thinking

# 21 10 юни 2008, 14:17 ч.

Мнения: 4 733

Не приемам като лукс разнообразието.
Доста често напоследък ми се иска да вляза в коловоз. Да ми е поне за ден, два или три спокойно и еднакво. Нямам тази възможност. Може би скоро...

# 22 10 юни 2008, 14:19 ч.

Мнения: 1 897

Мисля, че хванах правилния влак, затова и животът по коловози не ми тежи-дава ми единствено сигурност и спокойствие, без да ме отегчава или ежедневието да ми носи някаква тегоба.Сякаш дори не усещам, че животът ми е влязъл в някакви релси-харесвам работата си и я върша с удоволствие и ентусиазъм, а моментите прекарани със семейството ми ми носят най-голямата радост.
Не искам да излизам от коловоза, не искам да се връщам към младежкия буреносен живот.
Едно пътуване до някое ново и непознато място, една романтична вечер навън, един неочакван жест или среща със стари познати са достатъчни, за да ми върнат живеца.

# 23 10 юни 2008, 14:27 ч.

Мнения: 2 386

Пет пъти пиша нещо за нагласите, настроенията и (не)константните им величини и все не ми звучи както бих искала, моля за съдействие. Laughing

# 24 10 юни 2008, 14:27 ч.

Мнения: 2 401

Понякога ли? Мине ли ми и най-беглата мисъл, че съм в коловоз предприемам мерки, нерядко драстични. Най-често се изразяват в смяна ра работата, смяна на хоби, временна смяна на местоживеене, подмяна на компания и подобни. За мен коловоза е душевно самоубийство, независимо колко правилен е той.

# 25 10 юни 2008, 14:29 ч.

Мнения: 4 733

Цитат на: минзухар в вт, 10 юни 2008, 14:27

За мен коловоза е душевно самоубийство

Сериозно ли така мислиш? За мен коловоза е еквивалент на спокойствие. Не ми се чини да е толкова лошо.
Я си представи как постоянно сменяш дом, работа, окръжение...Изпиващи са прекалените емоции и новости.

# 26 10 юни 2008, 14:32 ч.

Мнения: 3 405

Хората са различни, Касиди Grinning

# 27 10 юни 2008, 14:34 ч.

Мнения: 2 401

Сериозно го мисля Каси. Но така го чувствам аз, различните хора имат нужда от различни неща.. За мен промяната не е изпиваща, за мен тя е живот. Мисля, че и ти имаш нужда от нещо друго, не точно от коловоз.

# 28 10 юни 2008, 14:39 ч.

Мнения: 4 733

Зная че хората са различни, заради това ви чета Hug

# 29 10 юни 2008, 14:45 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Ох, аз пак наопъки. Rolling Eyes

Цял живот мечтая за коловоз, в който да пусна парната машина, пуф-паф, пуф-паф, ту-ту-у-у.
Извънколовозието ми не е такова, каквото го описвате. Моето е вътрешно. Все едно имам бенгалски огън в главата. Mr. Green

(Там все нещо трябва да има, нали... Joy

).
Все нещо хвърчи, блести, угасва, пращи ( последното са неясни сигнали от извънземните, обаче). Мъжът ми какво прави по въпроса? Когато ме видял, си помислил, запленен: "Страхотна е. Обаче е малко лудичка."
Не след дълго разбра, че "малко лудичка" не е точният израз. Mr. Green

Обаче и той е бенгалски огън, та разбира.
Обаче у нас винаги е весело. Joy

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Русия 2

Лотария "Зелена карта" 2025

Климатичните промени или какво се случва със Земята?

Причина:

Причина: