аз лично съм майка на дивачета .
,а сетих се 
-и при мен е същото 
- Публикувана: 10 юни 2008, 15:40 ч.
- Последно мнение: 16 юли 2008, 15:52 ч.
Къде са най-послушните и кротки деца?
защо ли ми зву4и познато
,а сетих се -и при мен е същото и мойте наблюдения 3а а3иятчетата са такива ( китайчета и япончета ) ....докато работи в хЮтито има#е 2 япончета, ееееее не мьрдаха от местата си....давах им пластелин и ги 3абравях....опитвах се в началото да ги приобщавам, ама тц....ни игри, ни нищо....та си е по скороеьпрос до прои3ход и култура, отколкото до вь3питание...не че и то не играе роля де.....
Съседката ми осинови китайче, което на 2 години можеше да се облече и да си върже връзките на обувките 
. Излишно е да казвам, че беше научено и да ходи в тоалет (тук до 4 памперсът е нещо нормално до 4 годишна възраст). И едно кротко и сладко момиченце, голяма душица 
Из нашето село има доста осиновени китайски момиченца и всичките са едни прилежни, хрисими и милички.
Съседката ми в БГ беше отбелязала, че има голяма разлика във възпитанието между българските деца и чуждоземските, като изказването не беше в полза на българските деца. Аз нямам такива глобални впечатления
Но ми харесва, че децата тук от малки ги учат да поздравяват и не наричат непознатите "чичко", "лелка" и т.н. ами "госпожо" и господине". Особено са ми сладки като вземат да се извиняват 
. Излишно е да казвам, че беше научено и да ходи в тоалет (тук до 4 памперсът е нещо нормално до 4 годишна възраст). И едно кротко и сладко момиченце, голяма душица Из нашето село има доста осиновени китайски момиченца и всичките са едни прилежни, хрисими и милички. Съседката ми в БГ беше отбелязала, че има голяма разлика във възпитанието между българските деца и чуждоземските, като изказването не беше в полза на българските деца. Аз нямам такива глобални впечатления
Но ми харесва, че децата тук от малки ги учат да поздравяват и не наричат непознатите "чичко", "лелка" и т.н. ами "госпожо" и господине". Особено са ми сладки като вземат да се извиняват Ами родете си и вие китайчета, мили девойки.
като си имаме свои, да не казваме добра дума за чуждите деца ли намекваш? или просто си се изразила неправилно?
Съседката ми в БГ беше отбелязала, че има голяма разлика във възпитанието между българските деца и чуждоземските, като изказването не беше в полза на българските деца.
). А и наистина са много интересни как отиват до някой непознат и го питат какво прави- просто явно все още не са ги възпитали да не говорят с непознати....Различни са, но не значи, че българските дечица са по-лоши, сигурно в очите на чужденците те пък са по-интересни. за какво възпитание си говорите вие две4ките, 4е ми стана интересно?
моите впе4атления са, 4е е по_вероятно в България да ти ударят и блъснат детето, докато майка му си пафка цигарата със списание в ръка. тук родителите ми се струват много по_внимателни в това отноШение, аз поне, рядко съм виждала екземпляри, които да си правят лаф моабет, а детето им спокойно да ска4а отнякъде, или да малтретира друго дете
В парка където ходят "буржите" или по -богатите на града - ами същата история ...рядко ще видиш някой майка или баща да играе с детето си...оставени са да си правят каквото искат ...и така...
Що се отнася до азиат4етата , незнам доколко е вярно и за кои се отнася....хората при които гледах деца, имат осиновено виетнам4е ( това беше отдавна, сега ве4е е голяма девойка на 15год..)...та тя нито беше свита , нито кротка,напротив- много живо и любознателно дете ...
Като про4етох постовете се запитах , а вашите деца как ги определяте , в смисъл по народност? Гледам пак се прокрадват мисли от типа ,а те в България и пак плюене по българското ....Моето дете определено предпо4итам да е българин , отколкото французин...
Ина4е за протокола - синът ми е будно,любопитно ,живо и жизнерадностно дете ...пълно с емоции , коли4ката сме я забравили от 1,8години...сега е на 2,5г....
За "хипер активните деца"- и за витамините дето им дават за успокоене - ами да и тук се среща тази мода за съжаление ...
Та мисля , си , 4е по-скоро е въпрос на темперамент , характер на детето , това дали ще е буйно ,палаво , после на възпитание...
А за тръскащите се деца по улиците и магазините - навсякъде ги има ..
на даниел приятелчето от детската градина е китайче, последното което мога да кажа за него е, че е тих и незабележим. много добро и възпитано дете е, в същото време е и доволно буен, палав и буден. за една от най-близките приятелки на силвия, ейми, японче, дори да не започвам да описвам, на базата на преживяванията си с нея задълбочено изследване мога да напиша на тема "кротки и тихи деца ли са азиатчетата?"... има кротки азиатчета, има палави такива, има кротки българчета, има и буйни такива, същото важи и за скандинавчетата, полячетата, кенийчетата, палестинчетата, бутанчетата и всички народности деца по света. както с всяко генерализиране и това не е нищо повече от легенда.
за какво възпитание си говорите вие две4ките, 4е ми стана интересно?
моите впе4атления са, 4е е по_вероятно в България да ти ударят и блъснат детето, докато майка му си пафка цигарата със списание в ръка. тук родителите ми се струват много по_внимателни в това отноШение, аз поне, рядко съм виждала екземпляри, които да си правят лаф моабет, а детето им спокойно да ска4а отнякъде, или да малтретира друго дете
В парка където ходят "буржите" или по -богатите на града - ами същата история ...рядко ще видиш някой майка или баща да играе с детето си...оставени са да си правят каквото искат ...и така...
Като про4етох постовете се запитах , а вашите деца как ги определяте , в смисъл по народност? Гледам пак се прокрадват мисли от типа ,а те в България и пак плюене по българското ....Моето дете определено предпо4итам да е българин , отколкото французин...
Ина4е за протокола - синът ми е будно,любопитно ,живо и жизнерадностно дете ...пълно с емоции , коли4ката сме я забравили от 1,8години...сега е на 2,5г....
А за тръскащите се деца по улиците и магазините - навсякъде ги има ..
италианките са майки орлици : киби4ат на метър и половина от отро4етата си, дет се вика една нормална караница не могат да имат децата
като по народност не определям, и аз, и мъж ми тук минаваме за нехаеЩи (няколко пъти съм се разправяла с грижовни родители, които ти4ат да ми вдигат хлъзналото се леко и невпе4атлено до момента дете
), а в България за прекалено протективни за тръскаЩите се деца съм абсолЮтно съгласна, с допълнението, 4е това, поне за определено време, не зависи от възпитанието.
с две деца, еднакво възпитавани, едната никога не се е тръскала, другата бая_в момента не го прави, ама няма да казвам заЩо
Къде са най-послушните и кротки деца?
В Испания определено не са Обичайна гледка по магазините е някое тръшкащо се дете и нервно пристъпващ родител/и отстрани. Отстрани до нашия блок има детска площадка с люлки, пързалки и т.н. Ако човек слуша само виковете, ще си помисли, че има война 
Докато в Швейцария, съм обикаляла из музеи, примерно, и зад мен върви група от 20-30 деца на !!!! 2-годишна възраст. Не се усеща, че има въобще някой зад теб. Как го постигат възпитателките (обикновено 2), не знам. Но и като цяло шв.деца ми правят впечатление на доста спокойни деца.
В Испания определено не са
Обичайна гледка по магазините е някое тръшкащо се дете и нервно пристъпващ родител/и отстрани. Отстрани до нашия блок има детска площадка с люлки, пързалки и т.н. Ако човек слуша само виковете, ще си помисли, че има война Докато в Швейцария, съм обикаляла из музеи, примерно, и зад мен върви група от 20-30 деца на !!!! 2-годишна възраст. Не се усеща, че има въобще някой зад теб. Как го постигат възпитателките (обикновено 2), не знам. Но и като цяло шв.деца ми правят впечатление на доста спокойни деца.
минаваме за нехаеЩи (няколко пъти съм се разправяла с грижовни родители, които ти4ат да ми вдигат хлъзналото се леко и невпе4атлено до момента дете )
)онзи ден малката така се изтупка с едно колело, аз бях до нея и не реагирах, от 100 м обаче се засили един човек да я вдига.
ами аз като я предупреждавах да не се засилва
минаваме за нехаеЩи (няколко пъти съм се разправяла с грижовни родители, които ти4ат да ми вдигат хлъзналото се леко и невпе4атлено до момента дете )
)онзи ден малката така се изтупка с едно колело, аз бях до нея и не реагирах, от 100 м обаче се засили един човек да я вдига.
ами аз като я предупреждавах да не се засилва
и аз предупреждавам, ама не за да не падне, а заЩото пове4е от 100мт не мога да ти4ам след нея