Публикувана: 11 юни 2008, 14:04 ч.
Последно мнение: 26 юни 2008, 12:11 ч.

Оставяте ли децата си да изразят гнева си?

3 747
51
1

# 15 12 юни 2008, 08:15 ч.

Мнения: 1 897

Зависи от това какво проявление ще има гнева, който иска да изрази.
Ако крещи и бясно ръкомаха или тропа с краче или се тръшне-да, оставяла съм го за известно време докато се поуспокои. Но има случаи в които не просто хвърля предмети (прежалила съм всички играчки и прибори), а започва да удря главата си в пода или стените и сякаш изключва за всичко, което се случва около него. В такива случаи сърце не ми дава да го оставя-това е границата до която му позолявам да излее емоциите си.Това е и моят праг на търпимост към емоционалните му изблици.

# 16 12 юни 2008, 08:56 ч.

Мнения: 2 161

С гняв точно не съм се сблъсквала,но тъй като най-много мразя да ми повишават тон,когато на детето му се случи,спокойно му казвам да си отиде в стаята.И когато му мине,да се върне при мен,ако иска.Бързо му се изпаряват изблиците.

# 17 12 юни 2008, 09:18 ч.

Мнения: 17 407

Оставям я да хвърля играчки, ако е ядосана( стига да не замерва околните, че и това с еопитва да прави Mr. Green

). ТЯ много добре знае, че не трябва да чупи умишлено, да посяга и т.н. Трябва по някакъв начин да се излее това нещо, но все пак да не е неконтролирано Peace

# 18 12 юни 2008, 09:29 ч.

Мнения: 9 052

Не го оставям, каzвам му, че може да е ядосан, но всеки може да се ядоса , а никой не прави така. Мама прави ли така? Не . А тати? Не . Тогава и той като се ядоса да каже на мама и да видим какво може да направим, но да не блъска и удря.

# 19 12 юни 2008, 09:44 ч.

Мнения: 24 467

Чела съм разни мнения по въпроса.
Това, което приех за мен е, че моята функция като родител е да възпитавам, не да отглеждам, а това включва да науча децата от малки на допустимо и недопустимо поведение. Има си граници за външното изразяване на емоциите- за всеки различни. За мен е неприемливо неконтролируемият процес на това изразяване, който води често дори до нараняване на самото дете, на околните или до разрушаване на предмети. Контролът над външната изява се възпитава в ранна възраст. Не смятам, че води до по- лоши последици от безконтролното изразяване на емоциите.
Само бебетата съм оставяла да се нареват и навикат, когато искат нещо вредно или опасно и аз, разбира се, не го позволявам, а те не са на възраст, когато можеш да ги убеди словестно, не можеш и да ги санкционираш. След около две- три годишна възраст /съвсем условно/ считам, че едно дете вече започва да ръзбира от причинно следствени връзки и може да започне обучението му в тази насока.

# 20 12 юни 2008, 20:38 ч.

София
Мнения: 7 673

Еййй, Блеки Hug

# 21 12 юни 2008, 21:12 ч.

Мнения: 5 877

Ами когато е в крива фаза, пращам я да си излива яда на възглавницата. Не мога да преценя дали помага.
През останалото време не толерирам тръшкане и хвърляне на разни неща. Играчките пък точно не помня да е хвърляла, обичайно тя самата се тръшва на пода, тропа, такива неща, но да си мята пъзела да речем не й е хрумвало.

# 22 12 юни 2008, 23:30 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: blekuta в ср, 11 юни 2008, 16:12

да, репликите "разбирам/знам/нормално е, че си ядосан" ги ползвам и аз. но с това всъщност целим да потушим донякъде реакцията и последствията.

Защо отричате точно хвърлянето на играчките-израз на яда му,също както и удрянето по земята и крясъците?
В кое виждате разликата и как определяте границата?

Колко е голям? Извинявай, но не видях да споменаваш възраст. Ако е около 3 г. е нормално да изразява яда си по този начин. Но подкрепям напълно написаното по-нагоре за теорията на д-р Додсън. Александра е на 5 г. и не хвърля. Опитвала се е да реагира така, но аз й казвам "Недей да хвърляш играчката! Сега си ядосана и вместо да хвърляш играчките може да дойдеш и да ми кажеш, че си ядосана." В резултат на това тя от много мъничка когато й се скарам за нешо казва "Мамо, ядосана съм ти! Извини ми се веднага!" Joy

Това в кръга на шегата Laughing

Така че на въпроса .. Да, оставям детето да изразява гнева си и дори го поощрявам да го прави, но без да хвърля, чупи и пр. неща. Но тя вече на тази възраст трябва да се научи да контролира действията си свързани с емоцията.

# 23 15 юни 2008, 19:13 ч.

Мнения: 331

боже, на 5 гоини да си контролира емоциите - вие сте сигурно най-щастливата майка на света. Моят син до 7 години беше направо неконтролируем - и да исках и да не исках, и да поощрявах и да не поощрявах, той си беше в пубертета.................Сега навлиза в пубертета и другите реват, а аз съм добре - свикнала съм да е в това състояние от бебе, а дори по отношение на някой неща вече е "улегнал". Така че тази ранна темпераментност понякога е за добро - макар че не вярвах на нашето джи пи, като ми го казваше навремето...............

# 24 15 юни 2008, 19:15 ч.

София
Мнения: 62 595

бг мама,

То, остана ли някакъв период при детето ти да НЕ е в пубертета? Wink

# 25 15 юни 2008, 20:21 ч.

Мнения: 9 990

То възрастен понякога няма контрол над емоциите...хахаха
Оставям детето да изрази негативните си емоции.Просто съм го научила/по-голямото/ да не е агресивен начин.НЕ на агресията съм казала и съм прекършила още в зародиш и на този етап не ми е необходимо да озаптявам, а просто яоставям да си изживее емоцията.Често това е под формата на рев от яд за нещо, друг път се сърди известно време, трети-говорим си.Но да блъска в стените-не съм допускала.Както и ако се ядоса на някое дете навън-било заради "разваляне" на игра или някакво сдърпване-да не отвръща с агресия.Старая се негативното да го обръщам в позитивно.И да-на 5 години донякъде умее да си сдържа емоцията.Когато е непосилна за нея-отдава и се и я изхвъреля навън под някаква форма, но не и разрушителна.

# 26 15 юни 2008, 21:15 ч.

Мнения: 2 448

Моя е свръх емоционален, което означава, че в гнева си е направо буря. ooooh!

Но, това не означава, че не му се карам, когато прекалява или пък да вземе да ми вика, че наказвал мен. #Crazy

Като счупи някоя играчка в яда си, което не е никак рядко, запазвам му я и като я поиска после му показвам какво е останало от нея и не купувам такава. Naughty

Да играе с счупени! За сега нямам успех в наказването, дори веднъж не съм могла да го накарам да седи някъде наказан, за това пък го лишавам от нещо любимо в знак на наказание.
Но да му забранявам по някакъв начин да си изразява чувствата си - това е невъзможно, той така или иначе ги показва, просто когато поведението е недопустимо си понася последствията.

# 27 15 юни 2008, 22:32 ч.

Мнения: 2 908

Дъщеря ми е такава-крещи,вика,тръшка се,хвърля играчки,къса книжки и пищи нарочно.Говоря и,обаче тя не чува,не вижда,не разбира,все едно не и говоря-как им говорите на тази възраст?Накрая и аз се ядосвам,след като съм повторила търпеливо поне 10 пъти"не трябва така да се хвърля,не трябва така да късаш книжките",а тя дори не ме чува,докато крещи.....Навън като излизаме сме едно от малкото деца,които виждам така да правят и ми става тъжно-защо така,как да я накарам да мисли,тя не може още да приказва,дори една дума не казва добре още.