нетърпение, приятно вълнение, страх от раждането, оттегчение вкъщи по цял ден-това беше общо взето 
- Публикувана: 13 юни 2008, 12:04 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2008, 14:20 ч.
В очакване на раждането
Последните седмици от бременността ми, особено след като спрях да работя, минаваха бавно. Нямах търпение да родя, защото корема страшно ми тежеше, бебо беше голям - роди се 4,400 кг. В същото време се страхувах от раждането, защото първото си дете го родих с форцепс и не исках отново да има усложнения. Когато настъпи момента чак не повярвах, че края наближава. Сякаш нещата не се случваха на мен. Основното обаче беше желанието ми да родя живо и здраво бебе и нетърпението ми да го гушна в обятията си...
Не можех да си представя новият човек в семейството.Гледах креватчето, чаршафчетата, малките чорапки и още не можех да повярвам, че ще се появи малкото човече.
И аз бях по същия начин
Първата бременност мина тягостно.Накрая така бях отекла,че буквално всеки ден се молех да родя,за да се отърва от корема,надутите крака и всички др.неразположения 
За моя радост родих 10 дена преди термин.Иначе очаквах раждането с нетърпение,страх и много копнеж да гушна бебето.
Втората бременност беше през зимата,нямаше отоци,изкарах я далеч по-леко.Очаквах раждането с голяма тръпка,защото вече знаех какво е да имаш бебе.Емоциите бяха по-положителни и в пъти по-силни
Раждането беше планово секцио,което определихме в понеделник за срадя,така че нямах много време да се втрисам и паникьосвам.
За моя радост родих 10 дена преди термин.Иначе очаквах раждането с нетърпение,страх и много копнеж да гушна бебето.Втората бременност беше през зимата,нямаше отоци,изкарах я далеч по-леко.Очаквах раждането с голяма тръпка,защото вече знаех какво е да имаш бебе.Емоциите бяха по-положителни и в пъти по-силни
Раждането беше планово секцио,което определихме в понеделник за срадя,така че нямах много време да се втрисам и паникьосвам. 
Макар въпросът ти да е отправен по-скоро към вече родилите майки, ще се включа и аз като една бременна в 37-ма седмица. Все още не съм се паникьосала, даже очаквам раждането с нетърпение. Говоря си на корема и се "договаряме" с бебенцето да не ме мъчи много като тръгне да излиза. Радвам се на всяко негово движение, продължавам да се движа много, както и през цялата си бременност с надеждата, че това ще ми помогне да съм в по-добра форма и да родя по-лесно. Тревогите ми са свързани с това, че това ми е първо раждане, а съм на 32 години. Постарала съм се да се настроя позитивно, подготвила съм това, което зависи от мен-чела съм доста за родилния процес, избрала съм си лекар, ще разчитам на моралната подкрепа на таткото, който ще присъства и се надявам всичко да мине добре. Правя планове как ще си върна формата по възможно най-бързия начин, как ще си гушкам бебенцето. Не позволявам на страха да ме обзема. Изтласкала съм всички мрачни мисли много надълбоко. Пожелавам на всички бъдещи майки повече оптимизъм и спокойствие в последните дни преди дългоочакваното събитие.
Както се чувствах през цялата си бременност,така се чувствах и през последните седмици-спокойна и щастлива.С единствената разлика че бях много нетърпелива накрая,докато в началото беше толкова хубаво,че не исках да свършва .Не съм се паникьосвала накрая,не съм била нервна,нито притеснена.Само много нетърпелива 
.
.Не съм се паникьосвала накрая,не съм била нервна,нито притеснена.Само много нетърпелива . 
С първото - бебешки магазини, бебешки приготовления, нетърпение да се появи бебчо... Роди се в неделя срещу понеделник - този уикенд - разходка на Витоша, сладкарничка, вечерта - игра на карти (изтекоха ми водите, докато цаках )... Все неща, дето си мислех, че скоро няма да ми паднат Паника не съм имала, даже свекърва ми (която е имала кошмарно първо раждане) се шегува и до ден днешен, казвала съм (аз не помня 
): "Е, какво толкова, едно раждане 
"
Второто - в патологията
Преди да родя пак бях два дни градска отпуска - трескаво приготовление на бебешките неща - пране на дрешки, гладене (така и не успях), приготвяне на големия и баща му за престоя без мен... Бтакото беше обзет от ужасна ревност (започна с приемането ми в патологията) - ей с това основно се занимавах 
Въобще, появи се по - раничко малкият, объркахме приготовленията, вълненията и пр. 
Паника от раждането - никаква. Паника за бебето по - скоро, че бях с проблеми (в патологията, както казах)
)... Все неща, дето си мислех, че скоро няма да ми паднат Паника не съм имала, даже свекърва ми (която е имала кошмарно първо раждане) се шегува и до ден днешен, казвала съм (аз не помня ): "Е, какво толкова, едно раждане " Второто - в патологията
Преди да родя пак бях два дни градска отпуска - трескаво приготовление на бебешките неща - пране на дрешки, гладене (така и не успях), приготвяне на големия и баща му за престоя без мен... Бтакото беше обзет от ужасна ревност (започна с приемането ми в патологията) - ей с това основно се занимавах Въобще, появи се по - раничко малкият, объркахме приготовленията, вълненията и пр. Паника от раждането - никаква. Паника за бебето по - скоро, че бях с проблеми (в патологията, както казах)
От самото начало на бременността си, винаги съм очаквала, че ще родя преди термина и последните седмици бях в нервно очакване. Но уви, 
преносих с 10 дни и бях стигнала дотам, че не вярвах, че ще родя някога, мислех че ще съм си все бременна. 
Дотолкова бях обсебена в желанието си да раждам вече, че въобще не съм се и замисляла да се страхувам. А
времето беше непоносимо жегаво и си стоях вкъщи на компа и не излизах от форума, четяйки ужасии за раждането.
преносих с 10 дни и бях стигнала дотам, че не вярвах, че ще родя някога, мислех че ще съм си все бременна. Дотолкова бях обсебена в желанието си да раждам вече, че въобще не съм се и замисляла да се страхувам. А
времето беше непоносимо жегаво и си стоях вкъщи на компа и не излизах от форума, четяйки ужасии за раждането. 
Леко раждане и успех Препоръчани теми