Здравейте мили майчета. Пиша тази тема, защото съм толкова ядосана и обидена на всички вкъщи, че просто имам нужда да споделя на някой. Ако искате ме подкрепете, покритикувайте, сигурно и аз някъде греша. Ситуацията е следната: имам дете на годинка, бременна съм с второ, ходя и на работа през седмицата. Когато става въпрос за домакинство, аз съм единствената, която готви, чисти, пере, пуска прахосмукачки, мие прозорци, бани, тоалетни и квото се сетите още. Знам, че не съм единствената в това отношение, сигурна съм, че повечето от вас като мен. Честно казано ми харесва, обичам да е чисто и подредено, но понякога ми тежи. Хубавото е, че имам наоколо баби, които ми помагат с детето, което е чудесно. Но ето тук идва проблема. Имам чувството, че от мен се очаква всичко. Но каквото и да направя никога не е достатъчно добро за никого. По принцип не ми пука, обаче вчера, заради бременелските хормони ли не знам, ама ми стана адски мъчно. Цял ден бях с болки в корема, не много силни, но неприятни. Вместо да легна да си почина, аз съм се юрнала да пазарувам, да готвя, да пера. Забравих да спомена, че живеем в голяма двуетажна къща, която просто няма изчистване (особено, когато всички цапат след теб). Та вчера пуснах една прахосмукачка на целия втори етаж, след това измих, излъсках банята и тоалетната и накрая седнах да почина. Едната баба дойде да види детето, пита ме кво ми е и като й казах, че съм уморена, щото съм чистила, започна най-нагло да ми се хили в лицето и да пуска просташки шеги от сорта на: "Да не би да си орала на нивата, че да те боли нещо" 
След това изслушах цяла лекция, затова колко лесен живот си живея, как не знам какво е това работа, как не съм научена да работя и колко съм мързелива 
казах й да си гледа работата и да не се занимава с мен, ама яко ми кипна. И това не е първият път, когато ми говори така. А междудругото на село имаме няколко ниви и наистина съм копала картофи, и то с дни, буквално от сутрин до вечер, та много добре знам за какво става въпрос и честно казано не виждам голяма разлика между това да търкаш банята като луд и да копаеш с мотика 
Само, дето къщата се чисти по-бързо, признавам. Но това никой не го интересеува разбира се. Честно казано, хем ме е яд на себе си, затова, че се обиждам, хем ме е яд и на нея, затова, че е убедена колко й е бил труден живота и веднага заключва, че на всички останали им е лесно. Казах и на мъжът ми, при което той каза: "Ние двамата с теб сме доста мързеливи хора по принцип"-от което издивях още повече. 
И след това цяла лекция колко било разхвърляно из къщата. Ами нищо чудно-щом той, бабата и малкото по цял ден разхвърлят и мажат, а аз ходя на работа, играя си със сина ми и чистя-какво по дяволите очаква??? Попитах го: "като ти се вижд мръсно, защо не изчистиш?", каза, че цял ден бил на работа и бил уморен, при което аз му казах да си трае и да не се оплаква, при положение, че не чисти!!! 
Обаче всичко това изобщо не е за първи път. Вече наистина ми писна да давам всичко от себе си и постоянно да чувам някакви тъпи коментари. А сега ще ви кажа и коя е най-гадната част. Мъжът ми от време на време има навика да говори за бившата си приятелка и поне хиляда пъти съм го чула да казва с нескрито възхищение колко здраво работи, колко хубаво готви, как ходила на работа до последният ден на бременността си и полагала тежък физически труд без изобщо да се оплаква. Как чистила цялата къща и вечерята винаги била като излязла от ресторант-основно ядене, с не знам си колко вкусни блюда и десерт. И не знам си кво си още. Казах му "Ми да си беше останал с нея тогава, кво търсиш при мен " - а той ми казва: "Аз никога не съм я обичал, обичам теб, ти си най-милата и грижовна майка и съпруга". Е, вярно много мило, ама след дъжд качулка 
Хич не държа да чувам колко съм мила и грижовна, ама не ща и да чувам, че съм мързелива или че някой готви по-добре от мен Що не може просто да си трае и да не казва нищо Имам чувството, че ако ми беше казал, че е по-добра в леглото, нямаше да ми стане толкова гадно, егати. Проблема е, че когато се оженихме не можех хич да готвя, но постепенно се научих сама, от Интернет, щото просто нямаше кой да ми покаже. И сега готвя много хубави и вкусни неща, всеки път, когато имаме гости ме питат за рецепти и т.н., но това за мен не е важно. Искам мъжът ми да харесва това, което готвя, да му е кеф да вечеря с мен, да бъде щастлив, и искам аз да му готвя най-вкусните ястия и аз да съм най-добрата готвачка, а не някаква си преди мен 
Сега ще кажете, че не съм в ред и много искам. Амиии искам... просто за мен семейството е много важно. Домакинството също, може би, затова приемам критиките толкова трудно. А тъпото е, че и аз винаги поне по няколко неща, с десерт, обаче милият ми мъж сякаш хич не забелязва това 
Обаче за готвенето на бившата си приятелка може да говори с дни 
Наскоро се скарахме и му казах, че не искам да чувам повече за нея. От тогава не казва нищо, ама на мен пак ми е тъпо, че няква си патка готви по-добре от мен
След това изслушах цяла лекция, затова колко лесен живот си живея, как не знам какво е това работа, как не съм научена да работя и колко съм мързелива казах й да си гледа работата и да не се занимава с мен, ама яко ми кипна. И това не е първият път, когато ми говори така. А междудругото на село имаме няколко ниви и наистина съм копала картофи, и то с дни, буквално от сутрин до вечер, та много добре знам за какво става въпрос и честно казано не виждам голяма разлика между това да търкаш банята като луд и да копаеш с мотика Само, дето къщата се чисти по-бързо, признавам. Но това никой не го интересеува разбира се. Честно казано, хем ме е яд на себе си, затова, че се обиждам, хем ме е яд и на нея, затова, че е убедена колко й е бил труден живота и веднага заключва, че на всички останали им е лесно. Казах и на мъжът ми, при което той каза: "Ние двамата с теб сме доста мързеливи хора по принцип"-от което издивях още повече. И след това цяла лекция колко било разхвърляно из къщата. Ами нищо чудно-щом той, бабата и малкото по цял ден разхвърлят и мажат, а аз ходя на работа, играя си със сина ми и чистя-какво по дяволите очаква??? Попитах го: "като ти се вижд мръсно, защо не изчистиш?", каза, че цял ден бил на работа и бил уморен, при което аз му казах да си трае и да не се оплаква, при положение, че не чисти!!! Обаче всичко това изобщо не е за първи път. Вече наистина ми писна да давам всичко от себе си и постоянно да чувам някакви тъпи коментари. А сега ще ви кажа и коя е най-гадната част. Мъжът ми от време на време има навика да говори за бившата си приятелка и поне хиляда пъти съм го чула да казва с нескрито възхищение колко здраво работи, колко хубаво готви, как ходила на работа до последният ден на бременността си и полагала тежък физически труд без изобщо да се оплаква. Как чистила цялата къща и вечерята винаги била като излязла от ресторант-основно ядене, с не знам си колко вкусни блюда и десерт. И не знам си кво си още. Казах му "Ми да си беше останал с нея тогава, кво търсиш при мен " - а той ми казва: "Аз никога не съм я обичал, обичам теб, ти си най-милата и грижовна майка и съпруга". Е, вярно много мило, ама след дъжд качулка Хич не държа да чувам колко съм мила и грижовна, ама не ща и да чувам, че съм мързелива или че някой готви по-добре от мен Що не може просто да си трае и да не казва нищо Имам чувството, че ако ми беше казал, че е по-добра в леглото, нямаше да ми стане толкова гадно, егати. Проблема е, че когато се оженихме не можех хич да готвя, но постепенно се научих сама, от Интернет, щото просто нямаше кой да ми покаже. И сега готвя много хубави и вкусни неща, всеки път, когато имаме гости ме питат за рецепти и т.н., но това за мен не е важно. Искам мъжът ми да харесва това, което готвя, да му е кеф да вечеря с мен, да бъде щастлив, и искам аз да му готвя най-вкусните ястия и аз да съм най-добрата готвачка, а не някаква си преди мен Сега ще кажете, че не съм в ред и много искам. Амиии искам... просто за мен семейството е много важно. Домакинството също, може би, затова приемам критиките толкова трудно. А тъпото е, че и аз винаги поне по няколко неща, с десерт, обаче милият ми мъж сякаш хич не забелязва това Обаче за готвенето на бившата си приятелка може да говори с дни Наскоро се скарахме и му казах, че не искам да чувам повече за нея. От тогава не казва нищо, ама на мен пак ми е тъпо, че няква си патка готви по-добре от мен 
.
,обявих стачка!
. 
не знам дали ме разбирате и аз самата не се разбирам 
Стана ми гадно, че полагам усилия, а другите само мрънкат и недоволстват. И мъжът ме издразни, щото говори, че къщата не била подредена, а той самият никога няма да седне да вложи толкова старание и прилежност, колкото аз. Общо взето това е. И аз съм човек, нормално е да ми е криво понякога 
А и поне тогава няма да те е яд толкова 
. МъжО също много не е много деликатен, обаче много внимава с моите настроения 
и ще си улесниш живота 
трябва да има равноправиееее!!
И точно понеже имам всичките тези технологии все се намират разни хорица дето казват: "аз ако имах такива удобства навремето, животът ми да е бил песен" и всякви подобни глупости, даже майка ми често казва колко ми е лесно и удобно и как си мечтаела за кухня като моята 
. Адски се дразня от факта, че никой не разбира как въпреки удобствата работата пак си е много и пак може да те скапе и както каза някой по-горе денят няма достаъчно часове, за да свършиш всичко, което искаш. Затова вече не се и мъча.
знаех си,че има нещо такова