След прибирането от болницата много бързо свикнах със всичко.Почти нямах свободно време и така и не ме хвана никаква депресия. Първата седмица майка ми ми помагаше следобедите, а след това сама се оправях.
- Публикувана: 16 юни 2008, 10:11 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2008, 15:38 ч.
Лесно ли свикнахте с майчинството?
Около 2 седмици имах депресия, да. Странно чувство... Сякаш ми липсваше бебето в мен. Да, то беше там, вън, направо готово за гушкане, но... Още имах корем, имах навика да го погалвам, имах навик да го усещам в себе си и изведнъж... го нямаше там. Общо взето, отшумява. По - лесно е, ако някой ви забавлява, докато бебето спи. Ако сте сами в къщи рецептата ми е кабелна телевизия.
Не свикнах лесно с майчинството-и по-точно трябваше ми доста време да се науча на търпение.Синът ми беше много ревливо,постоянно будно бебе.Таткото беше в чужбина.Бях изнервена от безсъние,от болка(след епизиотомията) и въобще депресирана.Имах гневни изблици,просто не можех да се спра да крещя. Нещата постепенно се нормализираха след като се събрахме с таткото.
Моята депресия ако е било нещо такова се състоеше в това,че се разплаквах от няма нищо.Иначе не съм се чувствала зле,само нямах търпение да започнем да излизаме на разходки,че не ме свърташе затворена.Общо взето бързо влязох в ритъм.Сега ми е толкова добре,че не ми се връща на работа,а трябва. 
И при мен беше нещо подобно първите 2-3 седмици. Просто през деня много често ми ставаше криво и то ей така от нищо. Нямало е кой да ме ядосва, но въпреки това не се чувствах комфортно. Нещата си дойдоха на мястото като започнахме да излизаме на разходка, а и още на 20-я ден таткото почна да ме гони събота и неделя от къщи - излизах с колелото за 2 часа да си оправям настороението, а те се гледаха с малчо.
Странно беше първите дни с бебето вкъщи.Постоянно поглеждах към бебешкото легълце,където спинкаше ангелчето ни....сякаш да се уверя че това е истина,изглеждаше ми отначало всичко сюрреалистично.Не можех да свикна веднага с мисълта че съм вече майка,чувствах се много щастлива,но и много уплашена на моменти(за неща за които сега ми е смешно като се сетя ).Чувствах се на моменти неопитна и безсилна,но въпреки това не исках помощ-исках с таткото да се справяме сами.Чувствахме се горди с нашето бебе 
Дали съм имала депресия могат да кажат близките ми
,аз мисля че не .
Най-много се радвах като започнаха разходките с бебето,и като показах на целия свят моето слънчице
).Чувствах се на моменти неопитна и безсилна,но въпреки това не исках помощ-исках с таткото да се справяме сами.Чувствахме се горди с нашето бебе Дали съм имала депресия могат да кажат близките ми
,аз мисля че не . Кога започнахте да се радвате на майчинството?
Много добре си го казала
Аз се чувствах по същия начин.Но бях и изнервена, с мъжа ми няколко пъти щяхме да се развеждаме 
Мммм, да животът те учи, аз си мислех че няма да се справя, но докато се прибрахме от родилното с бебо имах чувството че цял живот съм се грижела за него, не зная може би инстинкт, както пише в дебелите книги. А в следродилна депресия мисля, че не съм била, може би в пред родилна бях 
, но после бях най- щастливата майка и нямаше място за депресия 
А в следродилна депресия мисля, че не съм била, може би в пред родилна бях , но после бях най- щастливата майка и нямаше място за депресия 
Първата вечер си отревах, е така, както си вечерях и ми потичаха сълзите... 
Много ми беше гадно да свикна с отговорността и новият ми живот.
После обаче, ми хареса, започнах да се наслаждавам на всеки миг с малкото човече, успокоих се и свикнахме взаимно.
Месеците, прекарани с него, преди да се върна на работа са най - щастливия период в моя живот... И сега ужасно ми липсват.
Много ми беше гадно да свикна с отговорността и новият ми живот.После обаче, ми хареса, започнах да се наслаждавам на всеки миг с малкото човече, успокоих се и свикнахме взаимно.
Месеците, прекарани с него, преди да се върна на работа са най - щастливия период в моя живот... И сега ужасно ми липсват.
Още не съм свикнала. Трудно понасям мисълта, че съм вързана за бебето. Обикновено мога да изляза без него за 3 часа седмично и през това време със съпруга ми гледаме да отметнем някои задачи, а не се разтоварваме. Ако имаше поне една баба на разположение и ако съпругът ми беше здрав, сигурно щях да гледам с други очи на майчинството. Но сега грижите ми са толкова много, че едва издържам. Същевременно не мога си представя и ден без детето ни.
О, честито бебче - вие сте съвсем пресни-пресни в най-първите дни след раждането 
За депресия не съм имала. Спомням си обаче отлично, че като наближеше 17ч, започваше да ме облива студена пот при мисълта, че бебето сега ще мрънка неутешимо, че ще реве с пълен глас от къпането и още известно време след това, беше ми много трудно с недоспиването, направо озверявах на моменти. През деня обаче бях много тонизирана и доволна и си се справях с всички неща, просто вечер ми ставаше нервно и кофти.
С второто почти нямах такива моменти, вече здраво обръгнала и на рев, и на недоспиване
За майчинските чувства и т.н. при мен си бяха налице от първия момент, но изобщо не е ненормално, ако бебето ти се струва чуждо и повече отговорност, отколкото благословия Това си минава с времето - не всички от нас се влюбват от пръв поглед, за някои е необходимо повече време, прекарано заедно
За депресия не съм имала. Спомням си обаче отлично, че като наближеше 17ч, започваше да ме облива студена пот при мисълта, че бебето сега ще мрънка неутешимо, че ще реве с пълен глас от къпането и още известно време след това, беше ми много трудно с недоспиването, направо озверявах на моменти. През деня обаче бях много тонизирана и доволна и си се справях с всички неща, просто вечер ми ставаше нервно и кофти.
С второто почти нямах такива моменти, вече здраво обръгнала и на рев, и на недоспиване
За майчинските чувства и т.н. при мен си бяха налице от първия момент, но изобщо не е ненормално, ако бебето ти се струва чуждо и повече отговорност, отколкото благословия
Това си минава с времето - не всички от нас се влюбват от пръв поглед, за някои е необходимо повече време, прекарано заедно
Ами при нас ситуацията беше такава - при първото бебе дойде майка ми първата вечер да го изкъпе и да ми покаже как става. свекърва ми и тя дойде, но каза, че я е страх да не изтърве бебето и няма да го къпе. Така, че много бързо трябваше с мъжа ми да се справяме сами. Забравих да кажа, че ние живеем сами и моите родители са на 25 км от нас, а свекърите - на 16 км. А с второто бебе - майка ми пак дойде първата вечер и имаше огромно желание да го изкъпе. Е, направи го, но до там. После всичко се случваше някак от само себе си.