- Публикувана: 16 юни 2008, 11:01 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2008, 08:38 ч.
КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 8 - СЛЕД 7 КЛАС
Някой трябва да ми ограничи достъпа до форума, с изключение на тази тема..... 
Такава хубава атмосфера цари тук, страшен кеф!
Такава хубава атмосфера цари тук, страшен кеф!
Маймунка и аз се чувствам добре тук
от известно време съм безсловестна, защото напрежението си казва думатата, но винаги влизам и ви чета и ми е едно приятноооо. И наистина не се ядосвай на нетски работи, не че и аз не съм бесняла де, но вече като ме ядосат в някоя тема просто я заобикалям, винаги има къде да попиша, ако толкоз ме присърби клавиатурата 
май
и радмила и милена и всички Мен ме е яд само на себе си, че се поддавам да пиша, като знам, че няма смисъл. 
Отивам да уча, че времето си тече...
Отивам да уча, че времето си тече...
хайде, бягай да четеш.
Ако пък момичето, което е писало в онази тема толкова конкретна информация за клиенти на градината, посети тази тема - да я посъветвам да изтрие информацията. Говори много лошо за нея. Не се пуска никъде такава конкретна информация в нет-а, още повече за дечица.
Всеки втори ученик е без елементарна финансова култура
http://education.actualno.com/news_166460.html
Всеки втори ученик у нас е без елементарна финансова култура. Това сочат резултати от национално он-лайн състезание сред 2011 ученици, съобщиха на пресконференция в БТА от образователен център "НеЗнайко".
Състезанието е по проект "Финансови игри - Игрите на НеЗнайко", финансиран по Националната програма на МОН "Училището - територия на учениците".
Участвали са ученици от 1 до 12 клас от 236 български училища. Общо са се записали 3100 за участие, 2011 са решили тестовите задачи. От тях 1109 ученици (55 процента) са с критично ниски резултати.
Само 228 ученици са с отлично ниво. "Супер Знайковците" са 89 ученика. Те са събрали максималния брой от 100 точки.
класирането http://www.zapisvane.com/
http://education.actualno.com/news_166460.html
Всеки втори ученик у нас е без елементарна финансова култура. Това сочат резултати от национално он-лайн състезание сред 2011 ученици, съобщиха на пресконференция в БТА от образователен център "НеЗнайко".
Състезанието е по проект "Финансови игри - Игрите на НеЗнайко", финансиран по Националната програма на МОН "Училището - територия на учениците".
Участвали са ученици от 1 до 12 клас от 236 български училища. Общо са се записали 3100 за участие, 2011 са решили тестовите задачи. От тях 1109 ученици (55 процента) са с критично ниски резултати.
Само 228 ученици са с отлично ниво. "Супер Знайковците" са 89 ученика. Те са събрали максималния брой от 100 точки.
класирането http://www.zapisvane.com/
Кой пише читателски дневник за Пипи Дългото Чорапче, пoпаднах на готини неща.
ПЕСЕНТА ЗА ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ
http://store2.data.bg/gichoiemi/Detski%20pesni/Jordanka%20Hristo … nchetata/Pipi.mp3
Кой харесва със лунички своето лице?
Има чанта със парички и добро сърце.
Кой на своята тераса коня си държи
и умее да наглася хубави лъжи?
припев:
Кой? Пипилота Виктуалия Транспаранта
Ментолка Ефраимова или Пипи Дългото чорапче
Кой във Вила Вилекула, ако си рече
може перка от акула да си опече?
Кой във най-дълбока вада цопва ей така
и дърво за лимонада има под ръка?
припев ...
Кой със Аника и Томи прави карнавал?
Кой надвива бързешком и негърския крал?
Кой не иска с Том и Ани вече да расте,
а със тях да си остане винаги дете?
припев ...
ИГРАЛНИЯТ ФИЛМ ЗА ПИПИ
http://www.zazz.bg/play:e2affeef
АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ
https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png
Писателката, която не ни дава да пораснем
94-годишната Астрид Линдгрен почина без да се превърне в скучна бабичка - точно както искаше героинята й Пипи Дългото чорапче
АНИТА ДИМИТРОВА
"То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника. - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. - Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета... Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат".
Хапчетата се казват смалидон, книгата се казва "Пипи Дългото чорапче", а жената, която формулира съкровената мечта на милиони деца от всички възрасти - "хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна" - се нарича Астрид Лингрен. Преди два дни тя почина след кратко боледуване в шведския си дом. 94-годишната писателка остави в наследство 88 книги - преведени на 80 езика и продадени в над 120 милиона екземпляра - чиито герои не порастват. Пипи Дългото чорапче, Емил от Льонеберя, красивия, умен и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили Карлсон, който живее на покрива, Кале Бломквист, Роня дъщерята на разбойник, Расмус, Лоте, Томи, Аника, братята с Лъвски сърца и цял куп още.
Макар любимият герой на самата Астрид да е палавият Емил от Льонеберя, няма никакво съмнение коя е
най-прочутата й героиня.
Пипи Дългото чорапче, която в Русия се казва Пипи ДлиннЫй чулок, в Израел - Билби Бат-Герев, в Бразилия - Биби Майеа-Лонга, а в Уелс - Пипи Хосан-Хир. Тя живее сама във Вила Вилекула, има стърчащи рижи плитки и е толкова силна, че може да вдигне кон, при това само с една ръка.
Дъщерята на Астрид Линдгрен Карин получава най-прочутото 9-годишно момиче в света като подарък за рождения си ден, Всъщност тя самата измисля името на своято връстничка. Докато боледува от пневмония, Карин моли майка си да й разкаже за Пипи, за която по-късно Астрид Линдгрен ще напише: "След като името на героинята ми бе особено, тя не можеше да бъде друго, освен едно странно момиченце".
На първо време Линдгрен само разказва историите си, но когато изкълчен глезен я приковава на легло, тя решава да ги запише на хартия. Авторката изпраща ръкописа си на издател. Той естествено го отхвърля, както става с всички шедьоври. Отказът не отчайва Астрид, която вече е преоткрила радостта от писането.
Първата книга на Линдгрен е публикувана през 1944 г, с втората - "Пипи Дългото чорапче", издадена през 1945 г., печели първата от десетките си литературни награди. Линдгрен е лауреат на почти всички отличия в родната си Швеция, в САЩ и Европа. Малко странно и почти несправедливо е, че сънародничката на Алфред Нобел така и не получава Нобелова награда за литература. Все още разни сайтове в Интернет събират подписки за предлагане на кандидатурата й, макар и посмъртна, пред Нобеловия комитет.
Астрид Линдгрен е не само най-великата детска писателка на XX век, а една от най-влиятелните личности на миналото столетие въобще. Издателствата горе-долу водят статистика за продадените копия от книгите й. Но надали някой може да каже колко милиона души са започнали смисления си живот с ето този пасаж: "В покрайнините на малкото градче имаше една зцапустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на 9 години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко - нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо, когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони."
Самата биография на надарената с чувство за хумор, въображение и вечно млад дух писателка на моменти прилича на роман.
Родена на 14 ноември 1907 г. в малкото градче Вимербю, провинция Смоланд, Астрид Ана Емилия Ериксон е второто от четирите деца в семейството.
В градчето пускат за пръв път електричество, когато малката Астрид тръгва на училище. Любимото й занимание в детските години е четенето на книги и приказни истории, чиито главни герои са момичета. Нейна любимка е Ан от Зелените поля. Уменията на бъдещата писателка проличават още от ученическите й есета, едно от които е публикувано на страниците на местен вестник. Заради подигравките на останалите деца, Астрид решава, че никога няма да стане писател
За щастие на милиони деца, израснали през XX век, решението й изтрайва "само" двайсетина години.
Скоро щом започва работа в местния вестник "Вимебрю Тиднинген", бъдещата писателка забременява. Отказвайки да съобщи името на бащата, неомъжената 19-годишна Астрид напуска шокираното общество във Вимербю и заминава за Стокхолм. Там се ражда синът й Ларс. Бъдещата писателка завършва училище за секретарки и започва работа в офис, а момченцето отива у датско семейство, което го отглежда в следващите пет години. Майката си го прибира едва когато се омъжва за Стуре Линдгрен. От него има дъщеря Карин. Съпругът на писателката умира половин век преди нея - през 1952 г., и тя никога не се омъжва повторно. Синът й Ларс почива през 1987 година.
Тогава Астрид Линдгрен представя и последния си ръкопис. Влошените й зрение и слух превръщат писането в трудна задача. Авторката прекарва последните си години в скромния си апартамент в Стокхолм, където е живяла през целия си живот след сватбата със Стуре.
"Нямам нищо против да умра", казва писателката в едно от последните си интервюта. "Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата".
Въпреки това тя остава жизнена почти до края на дните си.
На 80-ия си рожден ден тя полита с балон над Стокхолм, след което пъргаво се приземява за радост на многото си почитатели и сеирджии. Астрид Линдгрен е много популярна в целия свят, но за шведите тя е нещо като национална героиня.
Малцина са сънародниците й, които няма да запомнят спокойния глас на авторката, четяща историите си по радиото. През 1989 г. в родния град на писателката отваря врати увеселителен парк "Астрид Линдгрен". Местният "Дисниленд" е с героите и декорите от десетките й книги. Атракцията привлича около 300 000 посетители годишно. Астрид Линдгрен е известна и като защитничка на правата на децата и животните. В Швеция приемат дори закон за защита на животните, които носи нейното име. През 1998 г. е открита и детска болница "Астрид Линдгрен" - една от най-големите в северна Европа. В допитване от 1999 г. тя е избрана за най-популярен швед на века. "Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца", са думите на писателката, чиито герои не ни позволяват да забравим детето в себе си.
ПЕСЕНТА ЗА ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ
http://store2.data.bg/gichoiemi/Detski%20pesni/Jordanka%20Hristo … nchetata/Pipi.mp3
Кой харесва със лунички своето лице?
Има чанта със парички и добро сърце.
Кой на своята тераса коня си държи
и умее да наглася хубави лъжи?
припев:
Кой? Пипилота Виктуалия Транспаранта
Ментолка Ефраимова или Пипи Дългото чорапче
Кой във Вила Вилекула, ако си рече
може перка от акула да си опече?
Кой във най-дълбока вада цопва ей така
и дърво за лимонада има под ръка?
припев ...
Кой със Аника и Томи прави карнавал?
Кой надвива бързешком и негърския крал?
Кой не иска с Том и Ани вече да расте,
а със тях да си остане винаги дете?
припев ...
ИГРАЛНИЯТ ФИЛМ ЗА ПИПИ
http://www.zazz.bg/play:e2affeef
АНИМАЦИОНЕН ФИЛМ
https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png
Писателката, която не ни дава да пораснем
94-годишната Астрид Линдгрен почина без да се превърне в скучна бабичка - точно както искаше героинята й Пипи Дългото чорапче
АНИТА ДИМИТРОВА
"То наистина не си заслужава - каза Пипи. - Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход.
- Пък и не умеят да си играят - отбеляза Аника. - Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. - Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета... Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат".
Хапчетата се казват смалидон, книгата се казва "Пипи Дългото чорапче", а жената, която формулира съкровената мечта на милиони деца от всички възрасти - "хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна" - се нарича Астрид Лингрен. Преди два дни тя почина след кратко боледуване в шведския си дом. 94-годишната писателка остави в наследство 88 книги - преведени на 80 езика и продадени в над 120 милиона екземпляра - чиито герои не порастват. Пипи Дългото чорапче, Емил от Льонеберя, красивия, умен и прилично дебел мъж в разцвета на своите сили Карлсон, който живее на покрива, Кале Бломквист, Роня дъщерята на разбойник, Расмус, Лоте, Томи, Аника, братята с Лъвски сърца и цял куп още.
Макар любимият герой на самата Астрид да е палавият Емил от Льонеберя, няма никакво съмнение коя е
най-прочутата й героиня.
Пипи Дългото чорапче, която в Русия се казва Пипи ДлиннЫй чулок, в Израел - Билби Бат-Герев, в Бразилия - Биби Майеа-Лонга, а в Уелс - Пипи Хосан-Хир. Тя живее сама във Вила Вилекула, има стърчащи рижи плитки и е толкова силна, че може да вдигне кон, при това само с една ръка.
Дъщерята на Астрид Линдгрен Карин получава най-прочутото 9-годишно момиче в света като подарък за рождения си ден, Всъщност тя самата измисля името на своято връстничка. Докато боледува от пневмония, Карин моли майка си да й разкаже за Пипи, за която по-късно Астрид Линдгрен ще напише: "След като името на героинята ми бе особено, тя не можеше да бъде друго, освен едно странно момиченце".
На първо време Линдгрен само разказва историите си, но когато изкълчен глезен я приковава на легло, тя решава да ги запише на хартия. Авторката изпраща ръкописа си на издател. Той естествено го отхвърля, както става с всички шедьоври. Отказът не отчайва Астрид, която вече е преоткрила радостта от писането.
Първата книга на Линдгрен е публикувана през 1944 г, с втората - "Пипи Дългото чорапче", издадена през 1945 г., печели първата от десетките си литературни награди. Линдгрен е лауреат на почти всички отличия в родната си Швеция, в САЩ и Европа. Малко странно и почти несправедливо е, че сънародничката на Алфред Нобел така и не получава Нобелова награда за литература. Все още разни сайтове в Интернет събират подписки за предлагане на кандидатурата й, макар и посмъртна, пред Нобеловия комитет.
Астрид Линдгрен е не само най-великата детска писателка на XX век, а една от най-влиятелните личности на миналото столетие въобще. Издателствата горе-долу водят статистика за продадените копия от книгите й. Но надали някой може да каже колко милиона души са започнали смисления си живот с ето този пасаж: "В покрайнините на малкото градче имаше една зцапустяла градина. Сред градината се издигаше стара къща, а в къщата живееше Пипи Дългото чорапче. Тя беше на 9 години и живееше тук сам-самичка. Нямаше нито майка, нито татко - нещо, което всъщност беше много хубаво, защото никой не й казваше да си ляга тъкмо, когато й беше най-весело, или пък да гълта рибено масло, когато й се ядяха бонбони."
Самата биография на надарената с чувство за хумор, въображение и вечно млад дух писателка на моменти прилича на роман.
Родена на 14 ноември 1907 г. в малкото градче Вимербю, провинция Смоланд, Астрид Ана Емилия Ериксон е второто от четирите деца в семейството.
В градчето пускат за пръв път електричество, когато малката Астрид тръгва на училище. Любимото й занимание в детските години е четенето на книги и приказни истории, чиито главни герои са момичета. Нейна любимка е Ан от Зелените поля. Уменията на бъдещата писателка проличават още от ученическите й есета, едно от които е публикувано на страниците на местен вестник. Заради подигравките на останалите деца, Астрид решава, че никога няма да стане писател
За щастие на милиони деца, израснали през XX век, решението й изтрайва "само" двайсетина години.
Скоро щом започва работа в местния вестник "Вимебрю Тиднинген", бъдещата писателка забременява. Отказвайки да съобщи името на бащата, неомъжената 19-годишна Астрид напуска шокираното общество във Вимербю и заминава за Стокхолм. Там се ражда синът й Ларс. Бъдещата писателка завършва училище за секретарки и започва работа в офис, а момченцето отива у датско семейство, което го отглежда в следващите пет години. Майката си го прибира едва когато се омъжва за Стуре Линдгрен. От него има дъщеря Карин. Съпругът на писателката умира половин век преди нея - през 1952 г., и тя никога не се омъжва повторно. Синът й Ларс почива през 1987 година.
Тогава Астрид Линдгрен представя и последния си ръкопис. Влошените й зрение и слух превръщат писането в трудна задача. Авторката прекарва последните си години в скромния си апартамент в Стокхолм, където е живяла през целия си живот след сватбата със Стуре.
"Нямам нищо против да умра", казва писателката в едно от последните си интервюта. "Ще го направя с радост, но сега трябва първо да изчистя къщата".
Въпреки това тя остава жизнена почти до края на дните си.
На 80-ия си рожден ден тя полита с балон над Стокхолм, след което пъргаво се приземява за радост на многото си почитатели и сеирджии. Астрид Линдгрен е много популярна в целия свят, но за шведите тя е нещо като национална героиня.
Малцина са сънародниците й, които няма да запомнят спокойния глас на авторката, четяща историите си по радиото. През 1989 г. в родния град на писателката отваря врати увеселителен парк "Астрид Линдгрен". Местният "Дисниленд" е с героите и декорите от десетките й книги. Атракцията привлича около 300 000 посетители годишно. Астрид Линдгрен е известна и като защитничка на правата на децата и животните. В Швеция приемат дори закон за защита на животните, които носи нейното име. През 1998 г. е открита и детска болница "Астрид Линдгрен" - една от най-големите в северна Европа. В допитване от 1999 г. тя е избрана за най-популярен швед на века. "Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца", са думите на писателката, чиито герои не ни позволяват да забравим детето в себе си.
Здравейте на всички загрижени мами за децата. За първи път се включвам в този форум, защото искам да споделя с много хора за проблема с който се сблъсках. Може описанието да е доста дълго, но се налага да опиша какво може да се случи с някого в ЧЕГ"Проф. д-р В.Златарски". В така прехвалената гимназия се случи следното : Приета ученичка на 4 то място, учи 8 и 9 клас като завършва и двата класа с пълно 6. В 9-ти клас в училището 2.5месеца липсва учител по основния език -английски, сменят се учители по няколко предмета през месец, учениците не играят физическо т.като т.нар. салон не е пригоден за целта, часовете по 2-ри западен език се оказват по малко на брой от необходимите, през зимата в училището е ужасно студено. В резултат от всички тези натрупани проблеми, родителите на 9-ти клас решават да се срещнат с директорката ,да кажат своите виждания и ако е възможно да помогнат , за да се учат децата както трябва. Директорката прави обща родителска среща на която една майка- моя най - добра приятелка, излиза и казва за тези проблеми като изрично е упоменато , че това е мнението на всички родители, които са се подписали под писмото. Това се случва в края на 1-ви срок. Всичко почва да тече кротко.Годината свършва, на децата се дават бележки в които пише кога да се преведе таксата за другата година. Моите приятели я превеждат в точно упоменатия срок и спокойни и щастливи , че детето им завършва с 6.00 тръгват с моето семейство на почивка. На третия ден от почивката ни звъни телефона им и им съобщават, че ще им върнат парите и директорката на училището няма да подпише с тях договор. Родителите оставят 2-те си деца с моето семейство /и аз имам 2/ и два поредни дни висят в София пред кабинета на директорката за да разберат какъв е проблема. Оказва се че жената видите ли е силно обидена от изказването на майката и затова няма да поднови договора на дъщерята. За детето беше голям шок и драма, защото тя не може да допусне , че с този успех и отлично поведение това може да се случи, но е факт. Детето бе преместено в друго училище. Родителите заведоха дело с/у директорката . Процеса се води и е такъв фарс от страна на училището и измислят всякакви глупости. Пиша ви всичко това т.като вчера се наложи да отида като свидетел в Агенцията по дискриминация т.като случая опира и до там. Беше пошло от страна на училището да се каже , че поради големите изисквания на родителите /които впрочем са подали молба детето им да остане там, а все пак плащат такса и трябва да имат претенции/ затова договора не бил подновен видите ли едва ли не със съгласието на двете страни. Никой от родителите от същия клас не се яви като свидетел от страх за децата им. Което е жалко и страшно ,да не можем да кажем истината . Не желая повече да описвам случката , само ще ви кажа ,че прословутата IB диплома не струва и 5 пари от както влезнахме в Евро съюза, всеки може да кандидатства където иска от всяко училище и таксите вече са доста поносими .
Забравих да добавя само една подробност и моя син беше приет в същото училище и в Ам. колеж едновременно, той избра колежа идва му малко нанагорно с ученето, защото то не е малко и са по скоро нещо м/у ученици и студенти, но това не е лошо подготовката е отлична. Доволна съм че не се записа в "Златарски" сега щях да имам същите проблеми т.като не мисля че трябва да допускаме да плащаме за нещо което не е както трябва и да си мълчим. Много е сложно и прехвърляне от частно в държавно училище , почти невъзможно, т.че избора е друго частно.
Здравейте мами,
Май/Д...,Smehurko, Millena,TanyaMG, Isa, radmila, Lennyh, Eмем, Тинкърбел, spring, Asinka,cocodrille, ДесиХ2, Ilion4o, D-2, 3m, балони, superslavy и още, и още...
Long time no see !
Радвам се ,че мога да ви поздравя отново!
На ново препрочетох ( от начало до край !) темата за ЧО. И едно мило чувство нахлу в душата ми, с привкус на смесица от тръпка и малко носталгия. Страхотна положителна емоция, поне за мен. Колко ентусиазъм сме произвели през март и април! И почти без скандали и очерняне. Позиции, мнения, финанси и малко философия. Е-хаа !
Като влезна в този форум и... като,че ли една друга врата, към един друг живот се отваря. Виртуално и лично, някакси. Човешките неща. Друго пространство и измерение, различно от реалното ! Или почти като него.
Смехурко,
Ти изчезна, някъде. Какво става с онова Люлинско училище? Пребори ли се или немаш нерви? Всичко това тук започна с твоята тема...Помниш ли?
Май,
Ти водиш отбора системно и последователно.В правилната посока. Като тих и напоителен дъжд си, ей! Няма 6, няма 5, при теб ! Енергия, информация, направление ... журналистика. Чат-пат някоя мистерия или сензация. Това е положението. Нали и темата (като вестниците) трябва да се харчи. Професията си е професия. Няма лошо, а е и полезно, със сигурност. Нямаш проблеми с твоето училище, хепи, малкото расте. Кво му трябва на човек повече? Или отстрани е винаги по-лесно, а? Но за всяко нещо си трябва лидер и ти наистина се справяш чудесно. Виж колко е популярна темата ! Хората идват тук, получават повече инфо и част от тях наистина вземат решения заради тази тема. Супер ! Това е идеята. За да си полезен.
Милена, Канада, а ? Ако е Торонто... виж сайта на РОВЕЛ и ако някога си мноого на зор... свиркай.
Лени, голяма битка виждам, че водиш... със себе си, и с непослушковци-детенца, и с ПЧМГ... и малко си изнервена, уморена и звучиш изчерпана. Горе главата ( не ръцете! ). Борба и толкоз ! Всичко ще се намести, както трябва. Дай телефон и име на собственик на ПЧМГ и да му обясня да приема детенце, и това е ! И аз да приемам едно негово – с такса, без такса и да решаваме въпросЪТ ! Че не мога да те виждам такава една...
Иса, ...модератори, администратори, обяснения, правни и житейски казуси. Мам си джаз! Ти ще ги оправиш. Не знаят с кого са се захванали. Позицията на силата и „ненарушаеми” принципи е слаба позиция и дългосрочно не дава добри резултати.
Радмила, какво да те захапа, бе човек? По специалността или как...? X5, в този ...или в другия...? Последно? Сега като включиш моторетката и ще трябва да ставам приятел с админите тук и да трият всичко, което пишеш. Или пак да се скривам за 2-3 месеца, докато ти мине – или на мене ? Саркози почва ли на Хладилника да строи ? Между другото, преди време французите искаха да ни купуват ?! Ама ти знаеш, нямат достатъчно парички ! И един друг човек, който иска част от пазара ( и скоро, след някоя и друга година, може и да го получи ) и той идва и гледа. Те големите нямат пари. Е за това харесвам средната класа ! Ясна работа.
Емем, Тинкър, какво ново с колхозите ? Ще стане ли факт скоро? Аз чакам и не съм забравил мъжката си приказка.
Таня, комшо, давай да правиме една супер ЧДГ, в тази западна София, че скоро съвсем няма да има къде хората да си дават децата. Едни напускат, други ще ги гонят, трети не знаят какво правят, някои от глупост ще фалират. Суматоха и мътна вода. Пък и субсидия ще има от догодина. И въобще... трябва си. Борсата само ядове, а ЧДГ си е ЧДГ. Говоря си аз, ама кой ме слуша ? А има вече хора, дето са си подготвили документи за получаване на лиценз, от догодина ! Ще стане интересно, не след дълго време. Кво да дремеме ? Петно, строеж, лиценз, еталон и готово. Или как ?
Сегаа...
Общият поглед върху шахматната дъска на темата ми показва, че тук-там се прокрадват грешни ( да не използвам други думи ) информацийки. А фактите са си факти. Не може да има грешен факт ! Нали затуй е факт! А виж мненията са си мнения. Друга работа. Всеки от камбанарията си, с доводи, усещания, разбирания и т.н.
Грешна инфо номер 1 = тотално сбъркана и заблуждаваща инфо
Това е класически пример, че като забъркаш една смес от малко факти, малко слухове, малко сензация и малко глупости... и хоп, та... бам ! За три дни...де. Голям Праз !
Grupata, гостенино не поканен, аман от отворковци ! Как да ти кажа нещо друго, като си безименнен. Виж ми профила, човече – така се прави, казваш кой си, каква ти е позицията/играта, а не като мишок! Че за тях са измислени капаните. Един безплатен съвет – не влизай с глупости повече в тази тема. И ми се извини на лични, от някой „анономен” компютърен клуб. Може и извън България !
Накратко : РОВЕЛ, Меридиан22 и Петър Берон са три самостоятелни и необвързани по никой начин ЧУ. Собтвениците се познават и толкоз. Няма общи бизнеси, няма щуротии, няма конспирации.
Мама Веси, Изи и Крис
Споделила си погрешна инфо, касеащо таксата на РОВЕЛ за 2008/2009 година – „
Коректната информация е, че таксата на РОВЕЛ за 2008/9 година е увеличена с 13 ( тринадесет процента) %, спрямо старата такса за 2007/8 т.е. според предлаганите различни услуги ( без пансион ) таксата от 1-ви до 9-ти клас, варира между 1999 - 4199 евро за целодневно обучение, при еднократно плащане.
Още повече, че именно след многото разисквани въпроси, точно тук, в тази тема, РОВЕЛ взе решение и публикува на сайта си, публичен ангажимент към родители и публичното пространство, като цяло, че ако има увеличение за следващи години, то още сега е ясно, с колко максимално и кога ще се случва. За да могат по-лесно да вземат решение и да си правят сметка родителите – дали ще могат или ще им е трудно да плащат за 5-10 години напред.
Ти поне се явяваш с името си, с позициите си и когато си сгрешила се извиняваш, там където си сбъркала. Правилна позиция – мерси, за което!
Другите части на твоите постинги, касаещи РОВЕЛ ( и други частни училища ) не коментирам, нито ме тревожат. Така си чула/разбирам/, така мислиш – направила си своя избор за ЧУ. Точка.
Не ми е приятно, разбира се, да чувам „лоши” неща за всички ЧУ в Банкя, и то от комшолък, но приемам твоите постинги, като личен коментар. Не съм съгласен с тях.
Момичета,
Пак да кажа, радвам се, че ви има. Да сте ми живи и здрави. И щастливи ! Готино и интересно лятооо...Ще бъда наоколо, ако има нещо.
И си оставам ваш фен. Квото и да е!
Май/Д...,Smehurko, Millena,TanyaMG, Isa, radmila, Lennyh, Eмем, Тинкърбел, spring, Asinka,cocodrille, ДесиХ2, Ilion4o, D-2, 3m, балони, superslavy и още, и още...
Long time no see !
Радвам се ,че мога да ви поздравя отново!
На ново препрочетох ( от начало до край !) темата за ЧО. И едно мило чувство нахлу в душата ми, с привкус на смесица от тръпка и малко носталгия. Страхотна положителна емоция, поне за мен. Колко ентусиазъм сме произвели през март и април! И почти без скандали и очерняне. Позиции, мнения, финанси и малко философия. Е-хаа !
Като влезна в този форум и... като,че ли една друга врата, към един друг живот се отваря. Виртуално и лично, някакси. Човешките неща. Друго пространство и измерение, различно от реалното ! Или почти като него.
Смехурко,
Ти изчезна, някъде. Какво става с онова Люлинско училище? Пребори ли се или немаш нерви? Всичко това тук започна с твоята тема...Помниш ли?
Май,
Ти водиш отбора системно и последователно.В правилната посока. Като тих и напоителен дъжд си, ей! Няма 6, няма 5, при теб ! Енергия, информация, направление ... журналистика. Чат-пат някоя мистерия или сензация. Това е положението. Нали и темата (като вестниците) трябва да се харчи. Професията си е професия. Няма лошо, а е и полезно, със сигурност. Нямаш проблеми с твоето училище, хепи, малкото расте. Кво му трябва на човек повече? Или отстрани е винаги по-лесно, а? Но за всяко нещо си трябва лидер и ти наистина се справяш чудесно. Виж колко е популярна темата ! Хората идват тук, получават повече инфо и част от тях наистина вземат решения заради тази тема. Супер ! Това е идеята. За да си полезен.
Милена, Канада, а ? Ако е Торонто... виж сайта на РОВЕЛ и ако някога си мноого на зор... свиркай.
Лени, голяма битка виждам, че водиш... със себе си, и с непослушковци-детенца, и с ПЧМГ... и малко си изнервена, уморена и звучиш изчерпана. Горе главата ( не ръцете! ). Борба и толкоз ! Всичко ще се намести, както трябва. Дай телефон и име на собственик на ПЧМГ и да му обясня да приема детенце, и това е ! И аз да приемам едно негово – с такса, без такса и да решаваме въпросЪТ ! Че не мога да те виждам такава една...
Иса, ...модератори, администратори, обяснения, правни и житейски казуси. Мам си джаз! Ти ще ги оправиш. Не знаят с кого са се захванали. Позицията на силата и „ненарушаеми” принципи е слаба позиция и дългосрочно не дава добри резултати.
Радмила, какво да те захапа, бе човек? По специалността или как...? X5, в този ...или в другия...? Последно? Сега като включиш моторетката и ще трябва да ставам приятел с админите тук и да трият всичко, което пишеш. Или пак да се скривам за 2-3 месеца, докато ти мине – или на мене ? Саркози почва ли на Хладилника да строи ? Между другото, преди време французите искаха да ни купуват ?! Ама ти знаеш, нямат достатъчно парички ! И един друг човек, който иска част от пазара ( и скоро, след някоя и друга година, може и да го получи ) и той идва и гледа. Те големите нямат пари. Е за това харесвам средната класа ! Ясна работа.
Емем, Тинкър, какво ново с колхозите ? Ще стане ли факт скоро? Аз чакам и не съм забравил мъжката си приказка.
Таня, комшо, давай да правиме една супер ЧДГ, в тази западна София, че скоро съвсем няма да има къде хората да си дават децата. Едни напускат, други ще ги гонят, трети не знаят какво правят, някои от глупост ще фалират. Суматоха и мътна вода. Пък и субсидия ще има от догодина. И въобще... трябва си. Борсата само ядове, а ЧДГ си е ЧДГ. Говоря си аз, ама кой ме слуша ? А има вече хора, дето са си подготвили документи за получаване на лиценз, от догодина ! Ще стане интересно, не след дълго време. Кво да дремеме ? Петно, строеж, лиценз, еталон и готово. Или как ?
************
Сегаа...
Общият поглед върху шахматната дъска на темата ми показва, че тук-там се прокрадват грешни ( да не използвам други думи ) информацийки. А фактите са си факти. Не може да има грешен факт ! Нали затуй е факт! А виж мненията са си мнения. Друга работа. Всеки от камбанарията си, с доводи, усещания, разбирания и т.н.
******************
Грешна инфо номер 1 = тотално сбъркана и заблуждаваща инфо
Меридиан + П.Берон + Ровел + детска градина (забравих името и в Драгалевци) = един собственик с много други бизнеси. Централният им офис е голяма сграда Пансервиз на Околовръсното шосе. Внасят нови автомобили, строителство и т.н.
Това е класически пример, че като забъркаш една смес от малко факти, малко слухове, малко сензация и малко глупости... и хоп, та... бам ! За три дни...де. Голям Праз !
Grupata, гостенино не поканен, аман от отворковци ! Как да ти кажа нещо друго, като си безименнен. Виж ми профила, човече – така се прави, казваш кой си, каква ти е позицията/играта, а не като мишок! Че за тях са измислени капаните. Един безплатен съвет – не влизай с глупости повече в тази тема. И ми се извини на лични, от някой „анономен” компютърен клуб. Може и извън България !
Накратко : РОВЕЛ, Меридиан22 и Петър Берон са три самостоятелни и необвързани по никой начин ЧУ. Собтвениците се познават и толкоз. Няма общи бизнеси, няма щуротии, няма конспирации.
**************
Грешна инфо номер 2Мама Веси, Изи и Крис
Споделила си погрешна инфо, касеащо таксата на РОВЕЛ за 2008/2009 година – „
Училище "Ровел" - първо от тази учебна година таксите са скочили двойно и са в порядъка на 5000 евро и второ...
Коректната информация е, че таксата на РОВЕЛ за 2008/9 година е увеличена с 13 ( тринадесет процента) %, спрямо старата такса за 2007/8 т.е. според предлаганите различни услуги ( без пансион ) таксата от 1-ви до 9-ти клас, варира между 1999 - 4199 евро за целодневно обучение, при еднократно плащане.
Още повече, че именно след многото разисквани въпроси, точно тук, в тази тема, РОВЕЛ взе решение и публикува на сайта си, публичен ангажимент към родители и публичното пространство, като цяло, че ако има увеличение за следващи години, то още сега е ясно, с колко максимално и кога ще се случва. За да могат по-лесно да вземат решение и да си правят сметка родителите – дали ще могат или ще им е трудно да плащат за 5-10 години напред.
Ти поне се явяваш с името си, с позициите си и когато си сгрешила се извиняваш, там където си сбъркала. Правилна позиция – мерси, за което!
Другите части на твоите постинги, касаещи РОВЕЛ ( и други частни училища ) не коментирам, нито ме тревожат. Така си чула/разбирам/, така мислиш – направила си своя избор за ЧУ. Точка.
Не ми е приятно, разбира се, да чувам „лоши” неща за всички ЧУ в Банкя, и то от комшолък, но приемам твоите постинги, като личен коментар. Не съм съгласен с тях.
***************
Момичета,
Пак да кажа, радвам се, че ви има. Да сте ми живи и здрави. И щастливи ! Готино и интересно лятооо...Ще бъда наоколо, ако има нещо.
И си оставам ваш фен. Квото и да е!
Здравейтеееееее..... 
Затрих се...
сега не мога да ви наваксам инфото...та даже и нова тема има!!!
Маймункаааа....да те върна малко назад...Видях поста ти от предната тема. Аз ви видях с мъжа ти на тържеството, точно си тръгвах, познах ви по детето, нали имате гипс...люлеехте го на люлките, но...да си призная...
беше ми неудобно...Приближих се почти до вас, даже си срещнахме погледите, ама пак не събрах нахалство и кураж да ви прекъсна... 
После, разбира се, съжалих Еми това е...признах си 
!!!
А да не би да си се ядосала в темата за ЧДГ, че аз току-що вложих няколко хиляди нервни клетки?
Иначе, какво да ви кажа...последните няколко дни не мога да се завъртя в къщи, камо ли да седна пред компа, незнам защо такава истерична програма ми се стовари. И сега пак изчезвам...ще пиша довечера!
Затрих се...
сега не мога да ви наваксам инфото...та даже и нова тема има!!!Маймункаааа....да те върна малко назад...Видях поста ти от предната тема. Аз ви видях с мъжа ти на тържеството, точно си тръгвах, познах ви по детето, нали имате гипс...люлеехте го на люлките, но...да си призная...
беше ми неудобно...Приближих се почти до вас, даже си срещнахме погледите, ама пак не събрах нахалство и кураж да ви прекъсна... После, разбира се, съжалих Еми това е...признах си !!!А да не би да си се ядосала в темата за ЧДГ, че аз току-що вложих няколко хиляди нервни клетки?
Иначе, какво да ви кажа...последните няколко дни не мога да се завъртя в къщи, камо ли да седна пред компа, незнам защо такава истерична програма ми се стовари. И сега пак изчезвам...ще пиша довечера!
Препоръчани теми