Писано ми е това, което сама си начертая.
- Публикувана: 18 юни 2008, 07:22 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2008, 17:37 ч.
Смятате "че ви е писано" или че сами ковете съдбата си?
Смятам че до някаква степен сама си кова живота,но понякога колкото и да кова тя вече го е подковала!Така че мисля че ми е и писано и е съдба.Но пък и все си мисля че има разлика м/у съдбата и нещата от живота,ежедневието и начина по който ще си подредиш САМ живота.Но това дали той ще се развие в желаната от теб насока и въпреки всички усилия,мисля че вече е съдба или карма няма значение.
Мисля, че човек идва на този свят с определена съдба, но също има възможност сам да взима решения. Преставям си го като компютърна игра - ако завиеш наляво, те чакат някакви препякствия, ако избереш дясно, са заложени други подобни...важното е да стигнеш крайната цел, а тя е усъвършенстване.
Аз също си представям нещата именно по този начин и този отговор е най-близък до моето светоусещане и разбирания. Щях да напиша същото, но Fiorella ме е изпреварила. 
Бог ни е дал правото на свободна воля и избор. От изборите, които правим ежедневно, до голяма степен зависи и съдбата ни. А главната и крайна цел е да научим уроците, заради които сме тук и да се усъвършенстваме.
Чела съм материали по хиромантия / гледане на ръка /. Там се обяснява, че лявата ръка е на съдбата, а дясната показва как ти си си променил живота. На пръв поглед двете ви длани може да ви се струват еднакви, но в действителност не са. Малко или много всеки може сам да влияе върху съдбата си.
Да, мисля , че има съдба или поне някакви основни задачи, които човек трябва да свърши в живота си. Хареса ми изказването на едната жена от ясновидци (победителката) - че всеки си има път, но дали ще си го нахвърляш с камъни или ще го осееш с цветя си решаваш сам. Има хора, които смятат, че просто трябва да се оставят на живота, защото всичко им е писано и си стоят просто така и чакат. Къде е техният избор, инициативност, въобще чий живот живеят?
. 
Аз обичам да планирам нещата в живота си и да имам контрол върху тях. Когато искам да постигна нещо не чакам "да ми падне отгоре", а полагам усилия, за да го постигна. В този смисъл смятам, че всеки донякъде е отговорен за това, което му се случва. От друга страна, обаче, има неща в живота, върху които няма как да имаме контрол. Тези неща, които се случват независимо от волята ми и въпреки старанията ми, се опитвам да приема по-философски. Казвам си, че така е "било писано" и гледам да не се тормозя излишно. Т.е. истината е някъде по средата. Не бива да се оставяме на течението, но и не бива да се опитваме да рушим стени с главите си.
Мисля, че човек идва на този свят с определена съдба, но също има възможност сам да взима решения. Преставям си го като компютърна игра - ако завиеш наляво, те чакат някакви препякствия, ако избереш дясно, са заложени други подобни...важното е да стигнеш крайната цел, а тя е усъвършенстване.
Само Бог/Христос/ е моя съдба.В смисъл, че той ме е създал, дал ми е потенциал, направил ме е свободна личност, която може да взима решения/ правилно-погрешно/ и да избира пътя си.И аз съм си избрала Той да ми е съдба.Така, че, в оная "съдба", когато нищо не правиш , то и да искаш- не можеш, защото всичко ти е предопределено , аз не вярвам.
