Майка ми си идва,а на мен ми е тъжно и чак страшно

Здравей миличка много тъжен разказ.Аз като човек който е израснал без майчина грижа,просто те съжалявам.Нашите се разведоха когато бях много малка, моят баща, който обичам безкрайно ни отгледа.Като прочетох разказа си казах по добре без майка като мен отколкото в твоя случай.Пожелавам ти късмет и дано успеете да подобрите отношенията между вас.

Не смятам, че живота в чужбина е променила характера в положителна насока, по-скоро възможно е сега като си дойде да стане по-зле.
Не си длъжна да търпиш някой, който те натоварва психически, било то и собствената ти майка.
Такъв тип хора много умело насаждат чувството за вина у теб, непрекъснато изискват, все нещо не им е наред, а  с разговори нищо не се променя.
Затова не се поддавай на съжалението, на чувството за вина и т.н.
И все пак, виж как ще се държи в началото, ако започне старата песен нямаш никакъв избор, освен ясно да и заявиш, че няма да търпиш подобно поведение,а ако се притесняваш да й го кажеш, покажи го с поведението си - след всяка изцепка я иногрирай за няколко дни, не вдигай телефона, не отваряй вратата.
Вече имаш свое семейство и ако ти можеш да си позволиш да търпиш, това неминуемо ще рефлектира върху съпруга ти, няма начин твоето напрежение да не избие върху вашите отношения.
Докато майка ти може да се оправя сама с живота си и битовизмите, няма нужда да се чувстваш задължена да угаждаш и търпиш.
Запиши си някъде като златно правило "Не общувам с хора, които ме карат да се чувствам нищожна и тъжна."

панева, а вариант да си поговорите като големи и зрели люде няма ли?
Сядате и всичко си казвате.
После се опитвате да продължите напред, според конкретните договорки.

Тъжно ми стана като прочетох историята ти.  Явно вашата връзка е прекъснала много преди да се поболее баща ти. Ти не си намерила за нужно да споделиш с нея, че имаш проблеми, че искаш дете и т.н., явно си имала причини за това.
Според мен  не бива да премълчаваш горчилката която се е насъбрала в теб.
Говори открито с нея за всичко което ти тежи, питай всичко което те измъчва, ако ще това да е последния ден в който я виждаш.  Дай малко спокойствие на душата си. Тя ти  е майка независимо от това, че не ти е съпричастна в радостта и мъката.
Можеш да останеш изненадана от отговорите които ще получиш.

По-добре любезни контакти по тел, без никакво виждане или само с минимално такова. То най-добре е без никакъв контакт, но като е за родител трудно се постига

Аз самата не бих в никакъв случай подхващала разговор "за изясняване на отношенията", според мен той води наникъде.

Tess,права си...Даже може и по-крайно решение да се вземе.Каквото си е надробила,това да си сърба майката...Божееее,какви са тия майки???!!!

Че няма да се промени , няма...аз лично познавам една такава жена - за радост не майка ми .
Единственият съвет , който мога да ти дам е да ограничиш доколкото можеш контактите си с нея и да се опиташ да се настроиш положително , независимо от това че ти е трудно .
Положителната настройка обикновено помага , въпреки че не решава проблемите !   

  и мойта 3а сьжаление е сьщата.... нещо ново като и кажеш или се похвалиШ - все нещо лоШо ще каже.. и ние като си купихме колата - ь, сигурно ще е някоя троШка... и бе3брой от то3и сорт реплики... едно време много ми беШе болно, но ра3брах 4е тя не го мисли като критика кьм мен, а това просто са нейните страхове и опасения.... и хи4 не го мисли лоШо.. вьпреки, 4е 4есто то4но така 3ву4и...

Благодаря първо на всички за подкрепата,от която найстина имах нужда!  Олекна ми малко найстина,или поне чувството за вина не е толкова голямо!Явно на мъжа ми думите не ми стигат!Все си мислех че говори в моя полза защото  ме обича! Колокото повече времето наближава да си идва,мен толкова повече ме тресе нервата.Когато раждах миналата година тя си дойде(в чужбина е от 5 години почти).Не се беше променила с нищо,напротив.Първо се мъчех да говоря с нея нормално,като зрели хора.Не ставаше.Винаги на въпреки,винаги многострадална Геновева!Изкара ме виновна за всичко!Родих секцио,деня преди него имахме един грандиозен скандал като се тръгне от тате та се стигне до раждането.Бях винова дори за това че баща ми умря в ръцете ми,а тя изпадна в шок и заспа на погребението ми.Дори последните минути с него не бяха само наши.В един момент не знаех кой ще погребваме. Тя просто заспа.Оправданието после беше че така се е предпазила,за да не полудее!Питам се само едно-кога беше моето време да страдам,кога беше моето такова да се радвам за детето си и за всичко останало?!Как аз бременна в 2 мес трябваше да се предпазя за да не полудея,да опазя детето си здраво,да не направя спонтанен аборт и в същото време да жаля? Когато я попитах тя каза,че когато е бил болен и съм трябвала да жаля аз съм си правела КЕФА и децата!...Когато се омъжвах  нея естественно я нямаше.Прати ми един SMS в деня  на сватбата като някой далеееееечен роднина и какво ми пожела?Да съм обичана МАЙКА както тя е такава.Не се чухме два месеца.И когато се обади се държеше все едно нищо не е било.И ме пита с коя фамилия съм сега Когато разбра че е тази на мъжа ми ми каза най-демонстративно че тате ще се обърне в гроба,че много лесно съм намерила начин да се откажа от всичко свързано с нея и подобни идиотщини. През цялото време имах вмененото чувство за вина и затова пуснах и темата.Мъжа ми ме подкрепя на 100% но просто от нерви понякога си мисля че не ми е достатъчно и че аз съм виновна за това че  едва ли не съм се родила.Иска да контролира дори детето ми което е виждала когато се роди само.А когато и кажа че не е тя човека,отговора е "значи не ме зачиташ за нищо,за нямам право на мнение,та ти си имаш вече ново семейство..... "Все не бива.Един ден просто ми заяви че като си дойде мама мъжа ми ще ни закара за 20 дни на морето мен,детето и тя Стана ми интерестно той къде се намира в списъка,а тя каза"ми нали е на работа?!"Представяте ли си.Просто казах че това няма да стане.Репертоара от там нататък е същия.Незнам....Отчаяла съм се тотално!Боли ме много че тя е майка ми,а никога не съм я чувствала като такава.А съм имала нужда.С баща ми говорих открито за мъже,за секс,за това че искаме дете,за женски проблеми ......а с нея никога не успях!
Когато се опитах миналата година да огранича контактите си с нея се стигна до такива слъзливи излеания че чак ми спря кърмата.Не успях да кърмя детето си пак заради нея!
Понякога си казвам каквото почукало такова се обадило,но пък после започвам да се обвинявам.Такъв човек съм,винаги търся вината в себе си за всичко!Грях ми е че искам да се отърва от нея,а незнам как за да е най-безболенено и за двете!
Боже,стана много дълго! Дано и вие да не заспите както мъжа ми снощи :305:

Да ти кажа има майки и дъщери, които просто не се понасят и не ти остава нищо друго освен ти като дъщеря да се опитваш да си по - тактична, а тя като майка да си въобразява,че може да казва и прави каквото си иска, за да ти вгорчи живота понеже нали тя ти го е дала! Това на мен обаче ми звучи толкова изтъркано! Аз например вече казвам каквото ми е на душата  и не ми пука дали това ще и хареса или не. Нито съм зависима от нея имам си семейство и да ми идва един път в годината да ми трови нервите - е ами не става така. Като иска да си общуваме нормално да започне да се съобразява.Не стига, че животът стана толкова напрегнат ами и майка ми допълнително да ме изнервя така ще я отрежа, че ако наистина ме обича ще се съобрази и ще ми прости или ще се скараме завинаги. И в двата случая печелиш! Замисли се!

Абе маце, ти си била голяма сладурана!!! Токущо прочетох благодарственото ти изявление до всички. И без да те познавам явно, че си се метнала изцяло на баща си " лека му пръст". Нормално е да си израстнала с вродено чувство за вина при такава майка. Повярвай ми ще се излекуваш! Аз бях като тебе. Постоянно се съобразявах с какво ли не и това така обърка живота ми, че когато се осъзнах си мислех, че вече е късно. Е не беше късно слава богу! Тя майка ти и без това е само един паразит в твоя живот! Изкарвала те е за всичко виновна, защото така е най-лесно, а това говори за безпринципност и злоба за това, че ти си по силна от нея. Това явно е факт с който майка ти няма да се примири. Дано не ти прозвучи много крайно, но с такава майка по- добре без майка. Я си гледай мъжлето и детето и хич да не ти пука!!!

И аз да се присъединя да дам кураж. Моята майка почина, но приживе много ги умееше емоционалните манипулации, чувството за вина, гадничките коментари. Спомням си, прибрах се две седмици преди тя да почине. Таман беше излязла от болницата. Първите и думи, като ме видя, бяха: Ти защо си толкова дебела? 

Не си сама, мила. Не се давай и се грижи за психичното си здраве и за семейството си!

И аз се присъединявам към дъщерите с "такава майка".Наистина ми е мъчно,че нямам нормална майка,но по-добре за мен е да не я виждам и чувам.Тази жена направо ми скъси живота-цял живот психически тормоз,все ние/децата и/сме лоши,тъпи,малоумни,за нищо неставащи.Нищо хубаво не ми е казала-само упреци,обиди,манипулации..абе ужас!Не съм я виждала от половин година,нито се е обаждала да се интересува за внука си,преди това го е виждала 2 пъти-и то между другото,когато идваше за пари-нещо,което ПАК сме задължени да правим за нея.
По едно време бях толкова "изкривена",че си мислех,че всички майки са такива,докато не се огледах и не разбрах,че съвсем не е така.
Панева-и аз мисля,че ще е по-добре да не се виждате често,ако ще те подтиска така,с течение на времето това държание ще се прехвърли и на детето ти-нали не искаш и то да е така нещастно и объркано?

Поговори с нея. Кажи й колко те е огорчила. Ясно е, че е приела твърде тежко загубата на любимия. Вероятно се самообвинява (едва ли основателно). И понеже това е твърде саморазрушително чувство, го насочва към... друг близък човек - в случая - към теб.