Публикувана: 19 юни 2008, 09:56 ч.
Последно мнение: 14 ноем. 2008, 14:38 ч.

Когато децата си тръгнат от дома

12 643
96
1

# 15 19 юни 2008, 12:19 ч.

Мнения: 4 733

Не ми се иска да идва този момент. Ще ми е безкрайно пусто без дъщеря ми у дома. Любовта на партньора няма как да замести празнотата от близостта с детето.
Тъжна е тази тема и същевременно случването на "отлитане" е най-нормалното нещо на света.

# 16 19 юни 2008, 12:39 ч.

Бургас
Мнения: 1 267

И на нас ни се очертава да сме млади баба и дядо,нямам намерение да си седна в къщи и да дондуркам денонощно внуци,но ще е хубаво да ми идват на гости през почивните дни.
Като гледам съседки,станали са робини на внуци и дъщери,най-вече.От петък вечер оставят внучката,та и в неделя са на обяд преди да я вземат.Но да не оспамяме темата.
Аз се наседях в къщи,те ме разбират,че сега ми е време да направя нещо за себе си.Надявам се и зетьовете да са разбрани. Laughing

# 17 19 юни 2008, 13:18 ч.

Мнения: 3 268

Синът ми е на 18г. и най-много след 3-4 години ще си събере багажа.Радвам се на мига,точно на този миг,на настоящето,когато децата ми са още у дома.От друга страна,дъщеря ми е на 5г и всичко ми предстои с нея отново.Първи клас,първи срички...С мъжът ми се шегуваме,че тъкмо и тя като порастне,ще дойдат внучетата,живот и здраве. Simple Smile

# 18 19 юни 2008, 17:08 ч.

Мнения: 1 558

От миналата година синът ми е студент в София.
Много тежко и мъчно ми беше, че напуска вече нашия дом.
Месеци след това тъгувах. Празнината е огромна.
Но се постарах да запазя тези чувства само за себе си -
той поема по своя си път/и има нашата подкрепа/

# 19 19 юни 2008, 22:23 ч.

София - Варна
Мнения: 170

# 20 19 юни 2008, 22:28 ч.

София
Мнения: 5 074

Не тъгувайте и не мислете за момента. Той ще дойде, волно или неволно и ще трябва да приемете това.
Живота ви няма да свърши, след като децата поемат своя самостоятелен път в живота.
Нали за това ги раждаме, отглеждаме и се радваме на техните успехи и постижения.
Даже ми е приятно, като гледам колко добре се справят с проблемите и без нашата намеса.
Приятно е да знаеш, че след ден или два ще дойдат и ще напълнят дома ти с глъч и настроение.
Приятно е да знаеш, че мислят за вас и се обаждат с повод и без повод.
Приятно е, че наистина се прибираш вечер спокойно, без вечното бързане, въртене около печка, пералня, хладилник.
Пак мисълта ти е заета с тях, проблемите им са и твои, но знаеш, че са големи и отговорни за действията си.
А това, че ще останете сами с половинката не е проблем. Имате си изградени навици, свикнали сте с характери, знаете си хобита и желания. Не мисля, че няма за какво да си говорите.
Все пак децата ги имаме, колкото и да са големи, те са ни деца и част от разговорите пак се въртят около тях.
Не бих казала, че ми е скучно и не бих казала, че ми е тъжно Peace

# 21 19 юни 2008, 23:47 ч.

София
Мнения: 62 595

В БГ няма голяма опаснот от този синдром, защото по традиция нашенските баби отглеждат внуците почти изцяло. Те не могат да намерят време една книга да прочетат, на гости да отидат, а какво остава да им доскучае. По-скоро изобщо не им завиждам, защото вместо да си гледат живота те са се превърнали в безплатни бавачки, готвачки, чистачки и прочее обслужващ персонал на "младите".

# 22 20 юни 2008, 08:44 ч.

София
Мнения: 17 592

Хм, мога да ти дам едни практичен съвет: вземете си куче. Кучето е дете, което никога няма да порасне. Ще се учудиш колко много прилича - по поведение, по реакции, по изискване (към времето ви) и като любов, която връща - на едно малко детенце. И как запълва времето и разговорите... Включително и как става повод за нови запознанства със семейства "в същото положение". Както има "клика" на майките с колички, така има и такава на "кучкарите".

Вечерите ви ще се запълнят с обсъждане на последните постижения, бели, изрази, смешки на кученцето, разходките - с магазини и рецепти за кучешка храна... И в случая изобщо не говоря за онази специфична извратена порода кучкари, които обличат кучетата си с полички и шапки или им правят торти. Просто ще те интересува да дадеш най - добрата храна с най - приемлива цена на кученцето си, ще искаш да научиш подходящи места за разходка и всякакви такива. А смешни неща вършат неизброимо много...

# 23 20 юни 2008, 09:11 ч.

Мнения: 3 016

Не ми се мисли за това време. Искам винаги да си е до мен ,но няма как .Един ден и той ще поеме своя път. Бог е да е с него и да го закриля! Само това се моля .Защото живота стана ужасно труден и страшен .

# 24 20 юни 2008, 09:51 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен Simple Smile

За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Heart Eyes

# 25 20 юни 2008, 09:54 ч.

Мнения: X

Не е лесно да се преодолее този момент,но ако не сте живели заедно само заради децата,не виждам защо трябва да има криза в брака.От студентските години не сме били толкова свободни и безотговорни-цитат на babche.Това е едно от предимствата ...Аз живея далече от родителите си и почти всяко лято децата ми им гостуваха по 1-2 месеца.Може на някой да прозвучи егоистично,но тогава активно се наслаждавахме на почивката си с моя съпруг.Можехме да излизаме когато поискаме,да закъсняваме,да правим секс,когато поискаме,без да се ослушваме и притесняваме,че децата не са заспали... Simple Smile

Имаме много общи неща,които да правим,когато останем сами...А и те не излизат завинаги от живота ни,ще идват на гости,ще се радваме на внуци,живот и здраве.Аз се опитвам да търся само позитивното в дадена ситуация и да не мисля за негативните моменти.

# 26 20 юни 2008, 10:01 ч.

София
Мнения: 15 466

Ей, не се притеснявайте, със всичко се свиква.И аз не съм мислила, че от пълна къща изведнъж ще остана в празна, но се свиква. Само където откакто децата ми са по чужбина, нямам маникюр, изчовърках си го, нокът с нокът, от нерви, даже без да се усещам. Peace

А пък с мъжа ми отдавна сме си като съквартиранти, но вече няма смисъл да се развеждаме, защото никой от нас не иска да остане съвсем сам.

# 27 20 юни 2008, 10:02 ч.

Мнения: 804

Цитат на: РЕНИ в пт, 20 юни 2008, 09:51

Често мисля за това, но дъщерите ми са ми обещали никога да не ме оставят и да са винаги до мен Simple Smile

За сега са много привързани към мен и се надявам да си спазят обещанието Heart Eyes

Не ти ли се струва малко егоистично? Не се заяждам, но помисли. Те ще имат свой дом, деца, съпруг....
Мисля, че когато децата пораснат и поемат пътя си, ние трябва да минем на втори план.
Да се чуем по телефона, да ги посрещаме и да ги поглезваме когато ни гостуват, да сме на линия когато имат нужда от нас - това е нашата роля. Лично аз бих се притеснила ако дъщеря ми или синът ми се грижат и мислят повече за мен и баща си отколкото за собствените си семейства.
Никога не споделям с тях проблеми и тревоги. Не е нужно да се чувстват притеснени и да ни мислят. Може и да не съм права, но аз така я разбирам родителската любов.

# 28 20 юни 2008, 10:22 ч.

Мнения: X

Съгласна съм с теб,babche.И на мен би ми било притеснително,ако децата ми са някак зависими от мен и моето присъствие.За да е щастливо едно дете и да се превърне в щастлив човек,той трябва да "излети" от семейното гнездо,да има свой живот.Колкото и да ни е трудно да го приемем.А и не мисля,че едно такова обещание може да се спази.Когато пораснат и създадат свои семейства,най- малкото ще живеят с едно постоянно чувство на вина,че не са на 100 % до майка си,което не е психически здравословно.Според мен децата ни трябва да чувстват само подкрепа от наша страна , а не постоянни изисквания.

# 29 20 юни 2008, 10:31 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Няма правила във взаимоотношенията деца-родители.

Препоръчани теми

Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

Бихте ли потърсили семеен консултант?

Какво мислите за временната раздяла?

Семеен терапевт..

Причина:

Причина: