Бебонина, лошото е че тази директорка си е и собственичка на градината. Градината се казва "Дъга от мечти" в Пловдив. Стигнах до заключението, че въпреки на детето много му харесва в тази градина, не му е от полза да ходи там. Това, за което сега си правя равносметка е, че например колкото и да им обяснявах, че на детето трябва да му се говори бавно, когато иска нещо да му се каже например когато иска вода:" Румен иска вода, искаш да пиеш вода, ето вода? А всеки път чувам- водичка, ръчичка и т.н Или пък когато отивах до го взема, го викам, но той не винаги се обръщаше от първия път, което е нормално и за чуващите деца. А едната учителка отиваше до него, побутваше го и без да му каже дори и думите например: "Румен виж мама", тя го побутваше по рамото и ме сочеше мен. От това детето ми няма никаква полза. Виждам, че нямат и желание, защо да се пънат като може и по-лесната. А уж ми разправяха, че били широки специалсти. То и за това май и персонала не могат да си задържат, уж чакахме учителката, която щеше да поеме групата на Румен да се върне от отпуск, а тя не само, че не се върна, ами разбрах, че напуснала въобще и проблема е , че тази директорка щяла да поеме малката групичка , в която щеше да е Румен и на нея май въобще не и се занимава. Та нещата с борбата в този случай май няма да се получат, само нерви. Но това, което със сигурност ще направя е антиреклама във всички форуми, които се сетя. Лошото е , че в Пловдив частните градини са две - тази и още една Джой, която обаче се води езикова школа, а билингвизма за детето ми в момента е напълно вредно. Не мога да си представя в такъв "голям град" да има само две частни градини. Та избор нямам освен в държавна градина. А от почти всеки чувам, че там не ги гледали, децата си правили какво си
искат, и как една учителка може да гледа 30 деца Ами наистина как да ги гледа, ами апарата, ние сме момченце, вижда ни се, в квартала като си играе с децата, доста често му го дърпат, особено когато нещо се скарат за някоя играчка, ами кой ще го гледа там , много съм притеснена, споделете как е при вас, как се справяте с тези мисли, когато не сте около децата. Тези мисли много ме измъчват. А в тази градина, която бяхме до сега, групичката беше 5 деца, което за една учителка не е много и може непрекъснато да ги наблюдава, а 30 деца, на кое по- напред да обърнеш внимание. Направо незнам, ние по принцип сме приети в градината до нас, но незнам ще се побъркам от мислене.