Как да се адаптирам(е) по-бързо в чужбината?

Норвежците са безкрайно възпитани хора и няма да ти се подиграят.
Поне не в твое присъствие.
Постоянно попадам на норвежци (да кажем във втората половина на живота си), които не се чувстват комфортно да общуват на английски и веднага питат: Имаш ли нещо против да си говорим на норвежки?
По принцип нямам против, стига да ги разбирам 
Ако не говорят някой от изчанчените диалекти и изговарят думите достатъчно ясно и не много бързо ... разбирам голяма част от това, за което се говори.
И всеки път ми казват: Ако нещо не разбираш, питай и ще ти обясня с други думи.

Или аз попадам само на милите норвежци, или просто са си такива.

В някои части на Норвегия са вдигнали ръце от имигранти и чужденци, които говорят на техните си езици и нищо не разбират от норвежкия.
Там са станали много чувствителни на тази тема и гледат на теб по-добре, ако говориш норвежки.
Та езикът наистина е ключ към Норвегия .... дори в полицията има закачен такъв плакат с една ключалка и надпис, че ключът към Норвегия е норвежкия език, възможностите, които се откриват пред теб са много повече и по-добри, ако владееш езика.
Не само за работа, за всичко.
Дори се въведе такова изискване към желаещите да живеят тук постоянно след 1 септември 2005 - да карат поне 300-часов курс по норвежки език, 50 часа от които са посветени на норвежките бит и култура.

Тази тема много ми харесва; има сьвсем положителен тон и поне до тук, никой не е започнал да мрьнка както обикновено се получава. За пьрви пьт ми се случва да чета и да сьм сьгласна с абсолютно всичките мнения. Това което мога да добавя по отношение на езика е следното: Не чети или пиши на бьлгарски, докато изучаваш езика на страната в която ще си. Не зная до каква степен владеш новия език, но ако имаш някакво ниво, дори не използвай бьлгарски преводач. Аз си бях купила един тьлковен речник на английски, който ти обеснява думите на английски. След това преминах на синонимен речник. Бьлгаро-английския ми речник го използвах само когато исках да си преведа имена на  храни и подправки. Според мен най трудната част от научаването на един език е да са откьснеш от нуждата да си превеждаш всичко на бьлгарски и да тьрсиш бг еквивалент на думи и изрази. Дори в началото да имаш ограничен контакт с местни хора, има много начини да  научиш езика. Аз си взимах книги от библиотеката, подслушвах разговорите на хората по улицата за да свикна с ритьма на езика и начина на изразяване; гледах доста телевизия, взимах курсове. Разбира се нищо не може да замени живото общуване. Нормално е в началото да минеш през период, през който ще се претесняваш като говориш; ще видиш че с времето ще ти пука все по малко и в даден момент дори няма да се замисляш по този вьпрос.
Най-важното от всичко е да имаш положителна нагласа кьм промените, а останалото ще си дойде на място с времето.     

Благодаря ви за чудесните съвети
Съгласна съм с всичко, което сте казали и знам, че сте го казали от опит, не са просто общи приказки
И аз мисля, че да си оптимист е много важно. Заедно с това обаче трябва и да си трудолюбив и любознателен, за да може да научиш езика и да си намериш твоя среда, с която да общуваш пълноценно.
И все пак има хора, които се приспособяват по- бързо и следователно успяват да се реализират по-бързо. Искам да съм от тях, искам след една година да знам английски прилично, да съм се ориентирала професионално и да работя по това, с което съм избрала да се занимавам.Искам също да си идвам всяка година до България без да ме притесняват цените на билетите. Не е много засега, нали.
Ако можете с две думи да дефинирате най-важните качества или обстоятелства или настройка и вътрешна нагласа, ще ги споделите ли с мен, да си ги набия в картуната ,че да си ги повтарям всеки ден, докато се превърнат в част от мен и спра да ги мисля и просто в един момент да се почувствам нормален средностатистичен имигрант, част от обществото и част от ...цивилизования свят   

Най-важната дума, според мен, която трябва да забравиш, докато е свикнеш е "сравнението " . Тук как е, а в България как е по-добре, или по-зле. И двете крайности не са полезни,защото, ако си в първата ( в България всичко е най) се въртиш в отрицателни мисли. Ако пък превъзнасяш всичко в новата държава, то след време, когато навлезеш във всички области на дадената страна, ( "след 5 години", както казва една позната), то разочарованието може да е много голямо.

" Упоритост" е другата дума. Не забравяй, че все пак това е втора държава за теб, а пътрва за някои, които по право ще си мислят, че повече могат от теб ( не ги упреквам, защото ако бях в България също бих мислила по този начин). Бъди упорита да се доказваш всеки ден, във всяко едно нещо. Става често пъти с падане и ставане, но всяка една малка победа е толкова сладка.

Успех!

Нормален средностатистически имигрант ще се станеш в момента, в който имигрираш   
... да се почувстваш част от обществото - това е друго нещо 

Положителната нагласа помага много - на мен от самото начало ми харесваше страната и хората (за тяхно учудване ), така че не съм мърморила много колко са ми криви другите - тях, както е известно, не мога да променя 

Ако в началото се чувстваш чужда, то ще е, защото не познаваш порядките, езика, хората. Ще се справиш, спокойно  Туко-виж ти харесало и имигрираш в трета страна 


Темата ти предизвика написването на много интересни мнения, от които най-силно подкрепям съвета за учене на език и избягване на явлението "самокапсулиране в малка имигрантска общност"  Много важни неща!

Много не съм съгласна, че езикът е едно от най-важните неща за адаптиране. Да, важен е за една прислойка хора, но не и за всички. Съдя го по доста хора, които познавам от различна националност. Тези, които не работят, а си стоят в къщи и си общуват със свои си хора, са също добре адаптирани към дадената страна. Дори си мисля, че аз много повече съм се терзала, отколкото те за това как и дали съм си намериал мястото тук или не. 

Адаптирани са към своята си общност, но не и към страната, в която живеят - има разлика, според мен  За каква адаптация говорим, ако човек не знае и не може да се оправи в елементарна ситуация* без чужда помощ? (*да се обадят на "Справки", да напазаруват, да отидат на лекар)


Не мисля, че това е мерило за адаптацията им, а по-скоро за това доколко осъзнават ситуацията, в която се намират + доколко преживяват емоционално въпросната ситуация. 



Ще добавя, че невладеенето на език може да е проблем, но поне е разрешим проблем - аз самата дойдох без да знам дума на местния език, а година по-късно бях приета за магистратура, а и от прочетеното до тук разбирам, че съвсем не съм единствена [size]

И аз подкрепям мнението, че езикът е най-основното нещо за адаптиране.
Не е единственото, но без него няма как да се адаптираш. Дори да не си в англоговоряща страна и да знаеш английски - да евентуално ще си намериш работа, по един или друг начин ще си говориш с колегите си, но какво ще правиш в обикновени ситуации - като пазаруване или общуване с институциите например?

Но това не е случая на авторката, на нея точно английски и трябва.

За мен най-важните лични качества са:
-самочувствие (и ти си ходила на училище и си работила)
-вяра, че ще успееш (дори по глупавия начин - като си кажеш - ето колко хора са успели, значи мога и аз)
-желание да учиш и да се развиваш (всеки език и всяка култура са едно богатство)

Успех от мен

Повярвай, че не са един и двамата тук, които не говорят езика или го говорят много зле ( имаше някаква статистика, че са повече от половин милион). На практика езим им трябва за лекар или документи, но децата им вършат тази работа отлично. Те или не работят, или са в бранш, където не им трябва език или работят няколко от същата националност и някой друг превежда кое, кога трябва да се изчисти, примерно.

Според мен адаптацията зависи от това какво искаш да правиш ( по принцип) и какво разбираш под адаптация. За едни може да е работене с холандци ( примерно), а за други просто да са с любимите си хора и да се чувстват добре в дадената страна.


anna i mamma, извинявай за отклонението. Малко размишления от друга страна от моя страна, без да имам конкретно твоят случай като пример. 

Както и да е...  (извинявам се за изтритото мнение)
Стигаме до един момент, в който всеки казва "зависи какъв смисъл влагаш в понятието..."

Мисля,4е вси4ки се променяме излизайки извьн Бьлгария.
Адаптацията?Зависи ,всеки се адаптира до толкова до колкото иска.
Езика е важен,на всеки му трябва разли4но време за да вьзприеме даден език.НАЙ_ВАЖНОТО е да имаШ желание....другото....от само себе си разбираШ какво трябва да промениШ в себе си за да се адаптираШ по добре кьм обстановката.

Абе важно е да не се притесняваш и да имаш вяра, че ще успееш. Не можем да ти кажем дали нещата, които искаш ще са реалност след година, защото зависи от професия, бранш, възраст, език, семейна среда и пр. Една година за до-научаване на език и намиране на работа ми се струва малко оптимистично, но не знам точно каква ти е ситуацията, така че е възможно да греша. Едно е сигурно - винаги ще бъдеш различна и винаги ще си имигрант, важното да е свикнеш с това и да го приемаш нормално.

Според мен тотална адаптация, или интеграция няма никьде.
Има нагаждане кьм обществото и порядките му. А те са и ще бьдат винаги коренно различни от тези в Бьлгария. Решавайки да отидеш да живееш в друга дьржава ти моментално ставаш друг човек и пускаш в действие тези си черти от характера чрез които можеш да се нагодиш кьм новата обстановка.

Имаш доста смели мечти, език се учи трудно, но за 1 година ще успееш да започнеш сьс задьлбоченото му изучаване. След това зависи каква професия имаш и колко тя е тьрсена в страната.

Според мен си зависи поне 80% от човека .Дали си достатъчно комуникативна ,дали ще можеш да се внедриш в средата...било то и на външен вид(облекло) .Тук например,на някои българки си им личи от километър от кое село са ...сложила златата,ама с дрешките хич не се справила милата(такива неща също се набиват на очи...или поне за мен ).

ако си отворена 3а нови неЩа и въ3гледи, толерантна си към другите хора и мнения, готова си на промени било то във вънШния вид или вътреШно, имаШ хъс и искаШ да постигнеШ неЩо в живота ти, тогава мисля 4е би била лесно се адаптирала.
И никога не сравнявай или си 3адавай въпроса какво би станало ако си бях остнала в бг, или както мои братов4ед ка3ва, гледай философски на живота, бе3 да се тер3аеШ 3а това или онова. Приеми ситуацията такава каквато е и направи най-доброто от нея 3а теб самата.