Какво е това "кръгла папка" ? 
Защото и ний май сме там?!?
Защото и ний май сме там?!?
- Публикувана: 13 юни 2005, 00:44 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2005, 19:05 ч.
Къде е пъпчето на вашето дете?
Кошче за боклук
Нашето пъпче също падна в болницата, но акушерките ми го донесоха със все щипката увито в марличка. Сега седи на скрина и се чудя, като дойде леля и от САЩ, дали да не и го дам. Там и ма няколко възможности, да го хвърли във океана и да стане както мама си мечтае еколог; да го хвърли в болницата - че нали леля и чичо са видни американски доктори-хирурзи или племеника да го метне в Корнуол, където учи, ама той е много несериозен и ще вземе да го запилее по пътя 
.
А тати ще ходи до Австрия през юли. Там нали е Виенската опера
.
.А тати ще ходи до Австрия през юли. Там нали е Виенската опера
.
Големи дискусии имахме за пъпчето на нашето юначе- баща му искаше да го занесе в офиса на голяма компютърна компания, та малкия да станел като него. Но ние със свеки нали не бяхме съгласни и направихме коалиция, тя скришно го взе и го сложи в кабинета на един от най- големите италиански ортопеди:)))Каквото и да реши да работи малкия като порасне, важното е да е щастлив.
Кошче за боклук
Е, там сме явно! Та или доФтор ща става или боклуджия!
Хм... че този дето държи "ВОЛФ" (фирма за смет) да не му е зле? Я какви камиони и контеинери има човека! Пък те не са никак евтини! Важното е да е свързано с професия, а не да киснем по болници, само защото са били несъобразителни персонала там и са зафучили пъпчето някъде!Живот и здраве - то ще си покаже! Стискайте палци да е за добро!
ама още не съм уточнила къде 
При нас беше екшън и с двамата. Бабата (майка ми) реши, че трябва да се избере интересно и престижно място, но тази година нямаше изгледи за път зад граница, затова тя ходи да ги хвърля в дворовете на посолствата 
Интересното беше, че тогава се случиха много от атентатите и се притеснявах за майка ми да не я
охраната, ако си помисли че поставя бомба или нещо друго...
После я попитах какво да кажа на децата, ако след 10 години това вече не е посолство, ами... стрийптиз бар например? 
Интересното беше, че тогава се случиха много от атентатите и се притеснявах за майка ми да не я
охраната, ако си помисли че поставя бомба или нещо друго...После я попитах какво да кажа на децата, ако след 10 години това вече не е посолство, ами... стрийптиз бар например?
моля някой да каже 
А ние го оставихме в един дебел учебник- да обича да чете и учи, временно, докато измислим къде да го хвърлим
Междувременно прочетох в статия на Алена, че пъпчето се хвърля, докато детето е бебе и ако това не стане, то само си избира къде да го хвърли, когато порасне.....и аз го прибрах в "кутията й".
А тази тема ме подсети за нещо друго. Акушерките казаха, че Богдана се родила със "щастлива риза" (було). Дадоха ми я изсушена и сгъната на малко парченце. Някой от вас знае ли нещо за това?!?
Ето, намерих какво е писала Алена: Пъпчето - орисник на бъдещето
Когато се роди дете, лекарите прерязват пъпната връв, връзката с организма на майката, чрез която се е хранило, докато е било в утробата є. Прерязването на пъпната връв е последвано от поемането на първата самостоятелна глътка въздух. След 15 или 20 дни остатъкът от превързаното пъпче изсъхва и пада.
Според обичая майката го прибира, за да го изхвърли някъде, където смята, че детето й ще се чувства добре и ще изживее хармоничен и стойностен живот. Може да е в друг град в неговата Родина или в чужбина. Познавам родители, които при слизане от самолета в Коала Ломпур изхвърлиха пъпчето на детето си на летището или други, които сториха същото, но в океана, за да могат децата им да пътуват и да въплътят в живот неосъществените родителски мечти.
Пъпчето трябва да се изхвърли веднага след като детето проходи, но може да бъде съхранено и до навършване на неговото пълнолетие. Ако родителите са го запазили до тази възраст, могат да го изхвърлят сами или да го дадат на своето дете и то да го изхвърли там, където иска да изживее живота си или на място, свързано с мечтана професионална реализация.
Ако пъпчето е запазено поради незнание или защото е забравено до по-късна възраст, тогава е задължително изискването, то да бъде изхвърлено от неговия порастнал и тръгнал по своя самостоятелен път собственик.
Не трябва да бъде съхранявано "за цял живот", било за спомен, било, защото не знаем какво да го направим и ни е жал да го изхвърлим. Както косите, така и то блокира частично възможността всеки от нас да извърви отредения му път
Междувременно прочетох в статия на Алена, че пъпчето се хвърля, докато детето е бебе и ако това не стане, то само си избира къде да го хвърли, когато порасне.....и аз го прибрах в "кутията й".
А тази тема ме подсети за нещо друго. Акушерките казаха, че Богдана се родила със "щастлива риза" (було). Дадоха ми я изсушена и сгъната на малко парченце. Някой от вас знае ли нещо за това?!?
Ето, намерих какво е писала Алена: Пъпчето - орисник на бъдещето
Когато се роди дете, лекарите прерязват пъпната връв, връзката с организма на майката, чрез която се е хранило, докато е било в утробата є. Прерязването на пъпната връв е последвано от поемането на първата самостоятелна глътка въздух. След 15 или 20 дни остатъкът от превързаното пъпче изсъхва и пада.
Според обичая майката го прибира, за да го изхвърли някъде, където смята, че детето й ще се чувства добре и ще изживее хармоничен и стойностен живот. Може да е в друг град в неговата Родина или в чужбина. Познавам родители, които при слизане от самолета в Коала Ломпур изхвърлиха пъпчето на детето си на летището или други, които сториха същото, но в океана, за да могат децата им да пътуват и да въплътят в живот неосъществените родителски мечти.
Пъпчето трябва да се изхвърли веднага след като детето проходи, но може да бъде съхранено и до навършване на неговото пълнолетие. Ако родителите са го запазили до тази възраст, могат да го изхвърлят сами или да го дадат на своето дете и то да го изхвърли там, където иска да изживее живота си или на място, свързано с мечтана професионална реализация.
Ако пъпчето е запазено поради незнание или защото е забравено до по-късна възраст, тогава е задължително изискването, то да бъде изхвърлено от неговия порастнал и тръгнал по своя самостоятелен път собственик.
Не трябва да бъде съхранявано "за цял живот", било за спомен, било, защото не знаем какво да го направим и ни е жал да го изхвърлим. Както косите, така и то блокира частично възможността всеки от нас да извърви отредения му път
Нашето е на рафта в детската стая. Много се колебая какво да го правя. Моят лекар ми каза само да гледам да го хвърля на здраво място. И като започна една дискусия ....... да не ви казвам.
На скала - може да стане алпинист и да се пребие.
На самолетна писта - може да стане парашутист и пак да се пребие.
В чужбина - много ще е далече от сърцето на мама.
Абе, изобщо не е за разправяне. Все лошите неща ми се набиват в очите.
Ще следя темата за интересни предложения
На скала - може да стане алпинист и да се пребие.
На самолетна писта - може да стане парашутист и пак да се пребие.
В чужбина - много ще е далече от сърцето на мама.
Абе, изобщо не е за разправяне. Все лошите неща ми се набиват в очите.
Ще следя темата за интересни предложения