Бракът ми се разпада

,,Друг никой нямало да се отнася с детето, както собствения му татко!" А как се отнася собствения му татко, след като се дразни от него и бяга в тихата лятна нощ навън сам?
  Развалят ли се отношенията веднъж е мисля почти невъзможно да се оправят пак. Много двойки се развеждат после се събират, но отново се разделят. Други цял живот си дават шансове и защо всеки шанс е предпоследен? Защото не се поправят.
   В много семейства включително и в нашето е така. Всичко е цветя и рози докато се роди детето. След това майката не може да обикаля с таткото по заведенията, домашните задължения стават повече и таткото тръгва сам. Това са всички онези мъже, които не са домошари,не им е приятно да си седят в къщи със семейството, да свършат нещо, да обърнат внимание на близките си. Ако го правят е по задължение и не изпитват кой знае каква потребностот него. Финансовата страна е много важна, няма какво да се лъжем. Много неща трябват, сметките се навъртат и някой трябва да плаща. Аз за това търпя години наред, но каквото и да правя положението е горе-долу все същото.
   Като е толкова печеливш използвай-козметика, дрехи, екскурзии, бижута,обзавеждане, поне за компенсация на ,,приятния" живот, който ти предлага, пък може тогава и да те погледне с други очи! Ако и тогава не се промени и мислеш, че и да се раздилите няма да имаш финансови проблеми няма смисъл да търпиш. Това наистина ще е ужас без край.
    Каквото и да решиш ти желая успех! Дано в бъдеще  пишем за по-хубави неща!

От почти два месеца ходя на работа. Задълженията ми вкъщи са наистина много, а на него му било скучно събота и неделя да си стоиме у нас и да "работиме". Иска да ходим по магазини, екскурзийки и т.н. Не му е приятно да помага, въпреки че примерно чисти с мен и върши част от домашната работа. Но непрекъснато боботи и недоволен.
Не съм лишена от козметика и дрехи, не мога да се оплача. Купува за мен, купува за детето...
Сама ще ми е много трудно да си гледам детето. Заплатата ми не е висока, а имам и кредит за жилището, в което живеем /само мое е/. Освен това сме от доста време заедно и много съм свикнала с него.
Не мога да кажа, че има страст и тръпка, може би дори е нормално след 10 годишно съжителство....

Не това е темата, но на въпроса кое е по- трудно гледането на дете и вършене на дом.работа или ходене на работа не може да се каже. Има работа и работа, дете и дете. Не може да се слагат под един знаменател. Например работата в производството на норма , на ,, чист" въздух и цял ден на крак и работата в някое кабинетче, където цял ден никой не влиза и не те търсят за почти нищо не са еднакви, нали.И натоварването не е еднакво. Така и с децата не е едно и също. Има кротки, разбрани деца, които с кеф да ги гледаш, но има и такива, които не знаят да седнат на едно място, трудно заспиват, много често нощем се събуждат, не слушат, докато са бебета все реват. Ако трябва и да свършиш нещо е ужас.С едната ръка бъркаш манджата, а с другата държиш детето. Не може да се влезе и в тоалетната. Ти си вътре, то реве отвън и дърпа вратата.

  Като иска да ходите на екскурзии- ходете!(Колкодруги жени това чакат!) За чистенето си намерете жена да идва веднъж в седмицата за по 30 лева ще изчисти.