Моля за вашия коментар

  • 2 395
  • 44
  •   1
Отговори
# 15
Имах предвид, че не бива да се притесняваш от години, наличие на пари и др. такива. Май и от липса на любов не бива да се страхуваш.

Точно от това се страхувам, от липса на любов. Тогава всичко се обезсмисля, включително и връзката. Именно затова и ви тормозя тук с моя проблем Sad
Съблазняването в момента не е актуално, тъй като почти нонстоп се мляскотим и гушкаме.
Практикуваме с "пазене" в рисковите фертилни дни и без - в останалите.
Както казах, категорично не мога да лъжа и да шикалкавя, да го изнудвам така.
За мен е важно - дори да ме изостави и да не иска да бъде родител наравно с мен - да е убеден, че иска това дете, разбираш ли? Ако щеш, суеверие го наречи Simple Smile
Но тук в случая този момент с разминаването на желанията се питам дали не поставя под въпрос изобщо връзката, нейният смисъл.

# 16
  • София
  • Мнения: 71
И не, нежеланието за дете не означава не-любов.

Благодаря ти за подкрепата, но за момента предпочитам да не изляза от анонимност Simple Smile
Виж, неговата позиция не е точно "вода от девет дерета", а по-скоро постепенно отстъпваща.
В прогресия от "хич не, сакън", през "докато порасне, ще сме прекалено стари" и "няма как сега" до "след пет години".
Хубаво, но всичко това означава може би наистина, че "ти си прекалено стара, аз искам след пет години, евентуално, и явно няма да е от теб".
Което не ми се струва особено много като любов Simple Smile
 
Не бе мила, не съм искала да излизаш от анонимност, просто можехме да си поговорим на лични..... Като те чета, все едно за един и същи мъж става въпрос! Тия нашите като че ли са си плюли в устите, дето се казва, едни и същи неща приказват...... Пак ти казвам, проблемът не е в теб, той просто не иска деца. Мъжете си имат свой начин на мислене и не усещат нуждата от деца както нас. Това не значи, че не те обича, нищо подобно. Не смесвай нещата. Съжалявам и за твоята и за собствената си ситуация и ти съчувствам искрено. Hug

# 17
  • София
  • Мнения: 71

Според мен проблема е друг и трябва да седнете и да го изясните. Възможно е, както казва праскова да има друга причина за нежеланието му, която той не осъзнава или не иска да си признае.

Действително, първото му дете се е появило, по неговите думи, с неохота от негова страна и убеждаване от страна на майката.
Същинската причина може би е не че не я осъзнава, а просто не звучи добре. Ако би я казал, тя може би би звучала така:
Сега си живеем прекрасно, правим редовно хубав секс, ти не ми създаваш особени проблеми, за момента изглеждаш добре и затова те обичам такава. Ако родиш, това ще ми коства отделено време, усилия, ти сигурно ще погрознееш, няма да има секс и аз отново ще съм "загробен" да се грижа за нещо, което ще ми стане интересно чак след 10 години.
Нещо такова не е ли възможно да има?
Иначе, за енергията и външния вид, както казах, няма никакви основания за "дискриминация".
Все още ме мислят за сестра на сина ми, докато не го чуят да ми казва "мамо".
Не е това. А питах за възрастта не толкова защото аз мисля така, а просто за да си потвърдя, че това не може да бъде същинска причина.

 

Точно това е! Усетила си същината. На мен ми отне мнооого време да я разбера, много мъка, много сълзи и много безсънни нощи. Не съм решила проблема, но поне го разбрах. И аз не искам да изнудвам мъжа си с "ако ме обичаш - ще го направиш". Нито е честно, нито искам така. Тия неща не стават насила.

# 18
  • Мнения: 103
Когато се запознах със съпругът ми си казах Супер. Той си има дете от първия брак, аз също си имам, няма да ми се налага да раждам, а и не правехме планове за женитба. Той също не искаше повече деца. Обаче с течение на времето се заговори за сватба и ......... за дете. Тогава казах .... боже стара съм вече,/ а съм само на 30/. Може би се почувствах така защото детето ми е на почти 10. Не исках да раждам. Но това не означава че не го обичам, напротив обичам го много. Постепенно свикнах с мисълта, че ще имаме дете и разбрах, че и аз го искам. Разбрахме се да е планувано и че още не му е времето. Аз съм била в твоята ситуация, само местата бяха разменени. Не го обвинявай и не го притискай, дай му време да свикне с мисълта за нов член на семейството и ще видиш, че той сам ще го поиска. А възрастта, ако си здрава и бременността не е проблем защо не и на 40 години.

# 19
Не бе мила, не съм искала да излизаш от анонимност, просто можехме да си поговорим на лични..... Като те чета, все едно за един и същи мъж става въпрос! Тия нашите като че ли са си плюли в устите, дето се казва, едни и същи неща приказват...... Пак ти казвам, проблемът не е в теб, той просто не иска деца. Мъжете си имат свой начин на мислене и не усещат нуждата от деца както нас. Това не значи, че не те обича, нищо подобно. Не смесвай нещата. Съжалявам и за твоята и за собствената си ситуация и ти съчувствам искрено. Hug
[/quote]

Много ти благодаря за съчувствието и вниманието!!!
Но ти как разбираш и си убедена, че проблемът не е в теб и той просто не иска деца?
Объркващо е, защото в книгите по психология изрично се подчертава точно обратното. Че мерило за силата на любовта на един мъж е желанието му да се ожени за теб и да има деца от теб. Някак интуитивно съм склонна да се съглася с това, затова се и тревожа. Не искам да си губя времето в заблуди.





# 20
  • София
  • Мнения: 71
Имах предвид, че не бива да се притесняваш от години, наличие на пари и др. такива. Май и от липса на любов не бива да се страхуваш.

Точно от това се страхувам, от липса на любов. Тогава всичко се обезсмисля, включително и връзката. Именно затова и ви тормозя тук с моя проблем Sad
Съблазняването в момента не е актуално, тъй като почти нонстоп се мляскотим и гушкаме.
Практикуваме с "пазене" в рисковите фертилни дни и без - в останалите.
Както казах, категорично не мога да лъжа и да шикалкавя, да го изнудвам така.
За мен е важно - дори да ме изостави и да не иска да бъде родител наравно с мен - да е убеден, че иска това дете, разбираш ли? Ако щеш, суеверие го наречи Simple Smile
Но тук в случая този момент с разминаването на желанията се питам дали не поставя под въпрос изобщо връзката, нейният смисъл.


С риск да се повторя - не смесвай нещата. Всеки си има приоритети и желания. Ти си прецени, ако твоят е дете, най-вероятно ще се наложи да преследваш целта си другаде. Но неговият определено не е дете. И той, както и ти,  си държи на своето, за което не можеш да му се сърдиш. Но нуждите му са други, ти си му достатъчна, с теб е щастлив и спокоен и не му е необходимо дете, което да му развали рахата. Съжалявам мила, но това е истината.

# 21
  • Мнения: 2 161
Аз мисля,че е съвсем прав приятеля ти.Разсъждавам точно като него.Имате достатъчно деца,взети заедно.Защо не се насладиш на любовта?

# 22
Аз съм била в твоята ситуация, само местата бяха разменени.

Различно е тълкуването на неготовността и нежеланието за дете откъм страната на жената и на мъжа.
А и, когато двама души се събират и не са в пенсионна възраст, нормално би било да се предполага, че може да се случи такова нещо. Просто е близко до ума, до физиологията, до инстинктите и до любовта, ако щеш - до плътското привличане.
Ние сме заедно от 4 години, живеем общо от 2. Не е ли достатъчно време, за да е наясно човек? Мисля, че е достатъчно. Всъщност, и на мен не ми дойде тази идея веднага, а едва през последните месеци. Може пък аз да съм пощуряла нещо и просто да си го навивам на пръста newsm78
Но все пак, проблемът на темата ми е желанието за дете, но с едно позаглавие - мерилото за любов.

# 23
  • Мнения: 2 161
Децата не са мерило за любовта.

# 24
  • Мнения: 482
А аз си мисля, че би могла да объркаш малко рисковите със нерисковите дни!Това визирах под съблазняване. Но само ако не е в разрез с твоите принципи!
И дори сега да го иска детето, после може да се отметне и да заяви, че го е искал само заради тебе.От личен опит говоря. И на лични и друго бих ти писала, ма нали си гостенка.
Какво значение има какво заявява.Това не е договор.По-добре прецени, ако се роди това дете, дали ще му е хубаво на таткото, дали ще се радва. Щом обгрижва детето от миналия си брак, най- вероятно ще е добър баща.Да, сегашнато положение го устройва, и може би го е шубе да сменя статуквото.
Но :Шубето е голям страх!
Абе ти си знаеш човека все пак , не искам да кажа, че женските номера са най- прекрасното, но все пак чрез тях жените са оцелявали дълги години под властта на мъжа.Т.е. - пригодени са към мъжката психика.

# 25
  • София
  • Мнения: 71
Не бе мила, не съм искала да излизаш от анонимност, просто можехме да си поговорим на лични..... Като те чета, все едно за един и същи мъж става въпрос! Тия нашите като че ли са си плюли в устите, дето се казва, едни и същи неща приказват...... Пак ти казвам, проблемът не е в теб, той просто не иска деца. Мъжете си имат свой начин на мислене и не усещат нуждата от деца както нас. Това не значи, че не те обича, нищо подобно. Не смесвай нещата. Съжалявам и за твоята и за собствената си ситуация и ти съчувствам искрено. Hug

Много ти благодаря за съчувствието и вниманието!!!
Но ти как разбираш и си убедена, че проблемът не е в теб и той просто не иска деца?
Объркващо е, защото в книгите по психология изрично се подчертава точно обратното. Че мерило за силата на любовта на един мъж е желанието му да се ожени за теб и да има деца от теб. Някак интуитивно съм склонна да се съглася с това, затова се и тревожа. Не искам да си губя времето в заблуди.






[/quote]Не знам какви книги си чела, но това не е вярно. Елементарно е. Аз ли как разбирам? Разбирам по това какъм е животът ни, какво е отношението му към мен. Не мога да се оплача от мъжа си. Но това е друга тема.  Разбирам го, то се усеща. И мисля, че и при теб е така, но ти мериш любовта с желанието му да ти угоди и да имате дете. Защото ако имате, то ще е точно за да ти угоди, а не по собствено негово желание. Казал ти го е. Бил е честен, оцени това.

# 26
Аз мисля,че е съвсем прав приятеля ти.Разсъждавам точно като него.Имате достатъчно деца,взети заедно.Защо не се насладиш на любовта?

А дали е любов? Може би щеше да ми е много по-спокойно, ако той беше казал, че детето не му е сред приоритетите, но не би имал нищо против, щом мен това би ме направило щастлива.
Тогава може би нямаше да се тревожа, че не ме обича. Любовта не е само един разлюлян креват, а и някакви планове за бъдещето, нещо, което го осмисля. Ако тези, които се обичат, не създават деца, то кои тогава?
Но всъщност си дълбоко права. Просто се опитвам да ви "подмамя" за повече гледни точки.



# 27
Безкрайно много благодаря на всички, които се включихте в темата и ми помогнахте да взема правилното решение.

# 28
  • София
  • Мнения: 71
А взе ли такова наистина??? Аз от две години си блъскам главата и не мога да го взема категорично, а ти....... newsm78 Hug Hug Hug

# 29
  • Мнения: 103
Не мисля че децата са мерило за любов, но това е лично мое мнение. Много двойки са отдадени един на друг, но не създават деца защото да са само двамата им е добре / колкото и странно да звучи / Познавам такава двойка, чужденци са. Не те убеждавам да спреш да искаш дете, напротив, това е най хубавото нещо което може да ти се случи, просто си мисля / от писаното от теб / че с приятеля ти имате страхотна връзка, само не мислите еднакво по въпроса с детето. Но когато една жена иска нещо намира начин да го постигне.

Общи условия

Активация на акаунт