Да си призная честно в такъв момент едва ли ще съм в състояние да мисля от яд... така че хич няма да ми пука дали са знаели или не. Всъщност това изобщо не променя факта на изневярата. И изобщо няма да ми е неудобно, защото не съм аз изневерилата, от какво да ми е неудобно... Виж обаче със сигурност бих се замислила защо се е стигнало до това. Понеже мъжът ми не е тип кръшкач, поне не дава вид на такъв вече 15 г. (което не значи, че е или не е кривнал), та бих се замислила за причините. Виж има тип мъже, дето видят ли фуста и край, хукват... те са ясни, на тях са им слаби ангелите. Точно по тази причина аз не искам да знам за мъжът ми. По-добре ми е така!
В първия момент едва ли ще ти пука, но после.........
А за неудобството - виж, като цяло обществото не обича жертвите. Така както ти ще се запиташ защо се е стигнало до там, така и другите ще се запитат. Разликата е, че другите ще са доста по-жестоки и дори несправедливи......
Иначе животът затова е хубав и шарен - различни хора и различни виждания.
Аз пък бих искала да знам, засега...... след 20 години може и да мисля по друг начин.