Какво е новото при мен 10

Новото при нас... ох, от къде да започна?
Имам си един малък глезльо в къщи.
На първата среща му занесох банан и той се опита да го суче. На втората среща категорично го отказа. От дома ме "успокоиха", че той е много злояд и не е виждал банан, та за това не го иска. На следващите срещи носех пюрета и той изяждаше всичко. Като го изписаха пак ме предупредиха, че е злояд и не дъвче, за това е само на пасирана храна. В къщи от първия ден яде по много. Сега (два месеца по-късно) вече дъвче сам и яде всичко. Яде по 4 пъти на ден, като всеки път си изяжда храната и две филии хляб и после иска и десерт. Не яде сам. Опитва се да държи лъжицата, но не се опитва да я лапа. Солетите също - държи ги в ръка, но трябва аз да ги чупя и да ми слагам в устата парченцата.
Наддаде два килограма, но все още е доста под нормата. На година и 7 месеца е, а едногодишните са по-високи и по-пълни от него.
Все още е с памперс, но от 3-4 дни се опитва да каже, след като е напълнил памперса.
Не обича да се къпе в корито, а предпочита душа-слушалка в банята.
Като не получи нещо се тръшка и започват нечовешки писъци. В началото доста се стрясках, сега вече му свикнах, а и той не се тръшка толкова много. Това най-много ми тежеше. Имаше моменти в началото, когато от безсилие ми е идвало да се откажа и си мислех, че не ставам за майка. Той отказваше всякакви опити да го утеша и дори като го гледах започваше да пищи по-силно, а като се опитвах да го гушна ставаше направо ад. Като не можеше да се разплаче, си удряше главата в пода или в стената, за да успее да се разпищи. Ако и това не помогнеше, си хапеше ръцете.
В началото приемаше да го гушна само за да се добере до някъде, я до телевизора, я до ключа за лампата. Сега вече сам ме търси и идва да се гушне. Като се удари пак идва при мен и понякога се удря сам за да си изпроси целувка. Вечерно време си подава крачетата от кошарата и ме кара да ги целувам.
Много съм щастлива в тези моменти, но и те си имат своята лоша страна - вече не мога да отида дори до тоалетната, защото плаче като изляза от стаята...
Като го взех не говореше и не се усмихваше. Сега се смее с глас и знае основни думички - бау-бау (това обаче не означава само куче, а и котка и мече и бебе), ам (основна дума като иска вода, сок или храна), опа (като падне или пък иска да го вдигна), кхгх (кола и компютър), бррр (камион), ало (GSM) и най-основната - дай.
Той свикна доста по-бързо от мен с новата обстановка. Само още не може да разбере, че не всичко, което види му принадлежи, за това избягвам да ходя с него по магазини. Доста е енергичен като е буден и отслабнах със 6 кг. Спи по много вечер и по два часа след обед, но като се обръща проплаква в съня си и ако не се е наспал добре се събужда с плач и писъци. Върти се постоянно на сън и всяка нощ ставам по 100 пъти да го завия. За зимата се замислям да му взема спална торба.
Та това е новото при мен.

Stillness     много се радвам за вас,всяко начало е трудно,децата по принцип са винаги под нормата,неядат и не.....много работи! Много,много търпение и нерви ти трябват, а и както виждаш нещата се нареждат бавно, но сигурно и трайно  Поздравления,прегръдки,стискам палци.... и не си и помисляй, че неставаш за майка   

Stillness Да ти е честит, жив и здрав глезльото!
Това с бананите ми е познато. Моят син (беше на 1 г. и 10 м) изяде първият банан в дома с голямо удоволствие, обаче после вече бананите не бяха любимата му храна. Така е и до ден днешен. В къщи ядат по много в началото, може би защото такова разнообразие и глезотии не са виждали, не знам. После идва и период на злоядост, успокой се. Ако няма дъвкателни зъби (Ваньо на 2 г имаше само 4 резци), няма как да дъвче, а и малките деца са като патета, както казва моята педиатърка.
Относно ръста и теглото - първите две години и на мен това ми беше болната тема, обаче свикнах. Ние и досега (вече 3 г. и половина сме заедно със сина ми) сме на долната граница по нормите, но поне сме се закачили вече за някакви норми. Педиатърката казва, че от една страна е следствие на престоя в дома, а от друга - не знаем какви са били БР. Свиква се...
С махането на памперсите аз не бързам и при сина и при дъщерята. Ако не трябва да се подготвят за детска градина, нека да свикнат първо с всичко друго. Ваньо и в детската градина (тръгна на 3,5 г) спеше с памперс в началото, защото всеки ден се напишкваше по време на сън.
За тръшкането толкова много е изписано тука... При нас нещата бяха различни за двете деца: Иван беше като в ступор, всичко вършеше бавно и внимателно, на две години пазеше равновесие с ръце при ходене, гледаше и анализираше. Първия път в градинката стоя около 2 часа с топка в ръка и не знаеше какво да прави. Сега е фурия и не се спира и за миг на едно място, а говори толкова много, че вече се притеснявам да не страда от логорея. Ама по-скоро иска вниманието на големите да е винаги специално към него и не търпи ние с баща му например да си говорим за наши си неща пред него. Класическо тръшкане не е имало, по скоро ме дърпаше, ако се разсея, или ако се спра да говоря с някого. Имаше период на хвърляне на играчки и предмети (предимно котаракът си го отнасяше), но той премина от самосебе си. Въобще - всичко е на периоди - аз вече съм се примирила, само гледам да не се нарани и да помагам, ако тябва за нещо. Бени в самото начало гледаше да се скрие някъде - в някоя ниша, например ртазбутваше играчките от най-долната лавица на библиотеката и се завираше там, лягаше и си смучеше палеца на дясната ръка. Това отмина, но палеца още го смучем - при заспиване и когато ме наблюдава и чака да и приготвя яденето например. При нея има и едно клатене - на колене и се клати, като в началото си удряше главата в решетките на кошарката. Клатеше се и като й пусках музикални играчки - на колене, подпряна на ръчички и се клати напред назад. Сега май отдавна не съм я виждала да го прави. Започна се и тръшкането и искането, когато не става на нейното. Знае кои са нейните си играчки и за разлика от Иван протестира, ако той ги вземе, дори да не си играе с тях в момента.
А относно въртенето и отвиването. Моите две деца са напълно различни по време на сън - Ваньо (5 г. и 5 м) заспива много трудно, но спи дълбоко и не се върти, не се отвива. Обича да е добре завит и ако случайно се отвие за по-дълго време, се напишква. Когато Бени (беше на 1 г и 04 м) дойде в къщи, започнах и нея да завивам, обаче тя постоянно се отвиваше, дори по време на на завиването, мяташе се, изритваше завивките, плачеше. Лека-полека започнах да я завивам с по-леки завивки, отколкото баткото и и това даде резултат. Сънят й стана по-спокоен. Когато е много горещо, не търпи никакви завивки, освен много леко чаршафче, сега е с много тънко одеалце, а през зимата ще видим - пак ще я наблюдаваме. Някъде четох, че детето трябва да бъде облечено и завито с толкова дрехи и завивки, колкото майката. Обаче сигурно тези навици се формират още във вътреутробното развитие, а ние просто трябва да ги наблюдаваме и да се приспособяваме към някои неща. Но тези неща се преодоляват...
Важното е, че имаме грейнали личица в къщи и хиляди прекрасни мигове.
Няма безсилие, ние сме майки и трябва да намираме сили да се справяме с всичко.   

Stillness, честито детенце

В началото винаги е трудно,но връзката се засилва с всеки изминат ден.
Когато взехме Светослав беше на 10 месеца. Всички ме съветваха да го приучавам на гърне и веднага да го слагам след като се наспинка. ПЪЛНИ ГЛУПОСТИ. Сутринта е най хубаво да гушнеш детенцето си и да се целувате и гъделичкате.Така че ние си влачихме памперсите до 3 години, когато тръгнахме на градина. Не съжалявам изобщо.
За яденето сме супер злояди и сме под нормите на килограмите от началото, обаче е най здравото дете,много жизнено и лъчезарно, така че не го насилвам много.

И ние се отгъваме непрекъснато. Сега е на 5 и въпреки протестите на тати често спя в неговата стая и нощем го загъвам, ама аз съм си виновна. Детето казва,че му е топло, но аз все го трупам с одеалца и блузки.

Желая ти много обич, сега това е най важното, а ти си много заредена и ще се справиш.

Брей, че той глезльото и глезлата са на една възраст. Тя е с около месец по-малка и в повечето неща са като гледани в една кошара.
Обаче, мен така ме грабна работа и задачи наред с идването й, че както се втелясвах в началото, така и продължихме по съвсем бойна система.

Естествено, че е на памперс. Но мотаем едно гърне надолу, нагоре като играчка в стаята, за да свиква с вида му. Сега не плаче като го види, но освен, че посядва в него, най-много обича да си го слага на главата! За казване, не казва, но ако направи голямата работа, няма и нужда... то се надушва!

Плачеше и в корито и от душ, само на чешма не, защото и 'там' така си ги миеха. Но лека полека, с гумени играчки, с песни и пляскане във водата, вече не е проблем.

Тръшкането е притеснително, защото си блъска главата и то все на твърдо. В земята или някоя мебел. В началото се мятах като лъвица да подлагам ръка. Тя пък започваше да си скубе косата... Докато един ден си казах, дай, да видя докъде ще стигне! Ами, не са идиоти децата. Удари се, пак се удари, пък я заболя. Всичко разбират хитрягите. Като я гушна и заобяснявам, че това е нейната главичка и трябва да си я пази, почва да си я попипва така внимателно.

Изписаха ми я злояда. Зор страшен.
Пасирам аз като луда... а детето не ще! Пък един ден, викам: ааа, не, ти от глад няма да се умориш, все ще огладнееш. Пуснах я и седнах да ям с каката. И детето взе да се пресяга и да иска от всичко! Едно нещо не пропусна!
Вече не правя отделни манджи. Каквото й душа иска, това й давам. Пък тя гледа какво ядем ние.

Това с пъхането на ръчички и крачета за целувки е много хубаво. Но тя по принцип е много гушлива, което наистина е голям кеф, не мога да си кривя душата. Лисица голяма е Валя.

С ходенето сама някъде, до тоалетна особено... ами, бъди над тези неща, как да ти кажа... Тъкмо каката престана да ме преследва и сега имам потеря. Щото Валя писва и напира, каката след нея... и така, вече мисля, че съм излекувана от свян завинаги. 

Валя също проплаква, особено нощем. Чудя се какво ли сънува... Но когато се събуди и види лицата ни, се усмихва широко!

Палава, палава, палава. И слава Богу!

Викаш, отслабна с 6 кила? Аз съм минус 17... не ми трябва Дюкан вече! 

И така. На Валя й растат бурно зъбите, а на Иринка това лято й паднаха два млечни отдолу. А от днес имам едно голямо момиче на предучилищна група! 

Аз вече мога да напиша нАучен труд за тръшкането при двегодишните. Минахме две фази - първата на удрянето и сърденето, втората на мрънкането и рева, който не е рев, а си е чисто напъване и викане, сега се тръшваме направо на земята и пак се правим, че ревем. Чакам следващата фаза с трепет и нетърпение.
И Бобо спи развит, а майка му е изключително безотговорна и не става нощем да го завива. На пръсти се броят в случаите, в които съм го правела, просто защото нощем не се будя. И да искам не мога, така че стискам палци да ми оживее детето 
Бележим и напредък в говоренето. Зацикляме на някоя дума или кратко изречение и повтаряме по 100 пъти и трябва ние да повтаряме с него, иначе се сърди и крещи. На всичкото отгоре пред всяка дума слагаме "ма" - макуа (кола), макаи (карам), мабитка (бисквитка) и т.н. Тази мания е от 2-3 дни.
Най-хубавото е, че престана да удря, обаче не знам как стана. Всъщност знам, ама няма да ви кажа, че ще ме линчувате.

А от три дни ядем като разпрани, направо няма спирка. Аз обаче не се втелявам за яденето, като не ще, стои гладен. Таблици не гледам и не ме интересуват, детството си ще запомня с непрекъснатото тичане след мен с лъжицата и няма да го причиня на детето си. От глад няма да умре. Колкото иска, толкова. То си знае най-добре.

Stillness , да ти е здраво и ведро детенцето и да те дарява с все повече радост и усмивки!
Радвай се на енергията му и си повтаряй , че всичко е само един етап от израстването му.Може да ме сметнете за луда,но няма да забравя каква радост изпитах при първия протест от страна на Ники при смяната на памперса след като цял месец просто си стоеше с една примирена физиономия и си чакаше да го обслужа.Бавно ,но и някак неусетно времето минава и след всеки ден ще ставате все по-близки.Справяш се прекрасно с ролята на майка и ще ставаш все по-сигурна и уверена,а нещата за които си се чувствала безсилна просто ще изчезнат.
Моето момченце също се въртеше безкрайно през нощта и до ден днешен не търпи завивки и по тази причина през зимата ползваме спална торба.Много съм доволна,защото първо съм спокойна,че няма да се простуди и не дежуря цяла нощ над него/това е единственото време когато си почива тялото ми/ и второ не се оплита във завивки и няма скимтене,а сутринта имам едно усмихнато и отпочинало дете.
Що се отнася до килограми и ръст – не се взирай в таблици и не се сравнявай с другите деца на вашата възраст.Както казваш детенцето си има апетит и ще си навакса пропуснатите кг и см .Естествено не веднага .Не подценявай и факта ,че е много енергичен и няма как да трупа много.
Ще се научи да се храни сам,ще смъкнете памперсите,ще проговорите и още куп неща ще научите-просто следвайте вашия ритъм.Вече сте постигнали най-важното – смее се с глас и те допуска до себе си.Глезете се , гушкайте се – това е обичта...

Stillness, честито и от мен.

Ти ме развесели!
Защото като се замисля как бих реагирала аз, ако ме насилят да правя нещо... хем, не съм на десет месеца...   

П.П. Трий, трий... да се чудят сега какви ги бръщолевя!

ДарЗаМен, забравих - на теб честита ти ученичка - тя предучилищната е почти като училище. Стягай се за догодина.

А иначе 10 месеца не са много - има хора, дето за цял живот не го разбират, дори когато децата им не са вече деца 

А, не, никого не насилвам. Това, че имаме гърне не означава, че го ползваме. Всъщност, ползва го - качва се върху него и се опитва да стигне компютъра.
Аз не насилвам него, но той насилва мен. Като му кажа "не" идва и съвсем целенасочено ме удря. Пищя в продължение на 40 мин. като сложих предпазител на любимия му контакт. Първия път казах "не" и се ядоса. Втория път го дръпнах и отидохме да купим предпазители. Не се ядоса толкова на самоя предпазител, колкото на факта, че пипа, а никой не му прави забележка. 

ДарЗаМен и аз го оставих да си удари главата, но нямаше ефект. Тогава разбрах, че той всъщност се стреми да го заболи, за да се разплаче "качествено".

Дар  р 3 пъти четох и препрочитах с удоволствие .... много се забавлявах. Да сте живи и здрави всичките!

Имах една нощ в къщи съвсем сама. Ако искаш компютър, ако искаш тв, няма шум, няма искааам. Оцелях - не е за мен тиха и спокойна къща. От една седмица сме с едно детенце - като попарени ходим из къщи. Комшиите сигурно си мислят, че сме се изнесли.
Боядисаха детската градина и Преси е с красив пристъп и на помпи. Заточен е на село. Всичките баби са му приятелки. Стяга ми се душата само с едно детенце. Искам да ми е шумно.

Stillness  Честита рожба и от мен.Да е жив и здрав.Това с отгъването ми е познато.Миналата зима изкарахме със спален чувал няколко дни,в които не можах да спя цели нощи.Понеже тя страшно много се върти и обича да и е широко,като я сложих в чувала и полудяваше.Ставах постоянно да я завивам,понеже тя и се поти много и все се притеснявах да не настине.Но в един момент просто се отказах да ставам през 30 мин. да я завивам,обличах я в по-плътна пижамка и я оставях така.Ние сме на централно парно,темп. ми е еднаква навсякъде и се уверих че няма проблеми.Сега лятото спи само по потниче и пликче и се кикери като жаба из леглото.Просто някои деца не обичат много топлото и  да са навлечени или загънати.Отнема им се от пространството и свободата на движение.Когато се изпоти много понякога я преобличам през ноща,но иначе я оставям така както иска тя.

А за гърнето ние вече свикнахме с него и даже си казва.От време на време ме послъгва но това е друг въпрос.  Костваше ми много време,усилие и ходене с парцала след нея  .Нужно е търпение за да свикне детето.,
Дар честита ти "ученичка".А малката Валя дано по безпроблемно да вади зъбките,защото аз продължавам да бера ядове с тези наши зъби  .
Калинче прибра ли се детенце вече при вас?

Аз петък и събота оставих през ноща малката да спи в баба си като си ходихме,но вярвайте ми не можах да мигна нито едната нощ.Мечтаех си за една нощ без нея за да си почина,а то се получи точно обратното.Нямах търпение да свърши ноща за да си я прибера.Вие как се справяте с това?

Дар, хайде появявай се, че липсваш, пък и Люлинското общество тръпне в очакване да се запознае на живо с Валя.
Стилнес, честито ти съкровище. Не се притеснявай за отвиване и завиване. Сигурно съм го писала някъде, но беше отдавна /преди около 2000 поста/  Когато взехме Милен, без малко да го набедя за неспокойно спящо дете. След като бях осигурила термометри за всички стаи и оптимална температура 18 градуса за игра и 19 за сън, първите дни това дете се скъса от въртене. Той се отвива, аз завивам, той се отвива, аз завивам. Докато една нощ не забравих прозореца на детската отворен /това недоспиване и игра на завиване ме беше изтощило тотално/ На сутринта резултата беше ледена детска стая, спокойно наспало се дете и обеца на ухото за мама да не вярва на всичко написано в детските крини. Сега и двамата спят както им е добре, в леглото има винаги завивка, за желаещите да я ползват, и не си го слагам на сърце отвити или завити са, при положение че са здрави като бикове.

Утре ни е първия ден в детската след три месечната ваканция. Доколкото разбрах и двете госпожи ще са ни нови, стискайте палци, че уж стара пушка, ама ми е притеснено.
Дребосъчето за сега остава у дома, докато не приключи ремонта на ясленското крило, обаче приключи ли, ще се чуе канския му рев из цяла София.
Днес кръстихме и Маги, но за това оставям Маня за разказва - аз се отчетох като фотограф - предполагам, че ще имате възможността да се насладите и вие на най-чаровното християнче.