Плаче от мен - случвало ли ви се е? - Нашите деца от 1 до 6 години - Страница 2

# 15 25 юни 2008, 11:33 ч.

София
Мнения: 974

Моят съвет е да помолиш свекърва ти по-често да те споменава пред детето....например като наближи време да се връщаш от работа да му говори "мама ще се върне скоро" или да те посрещат от работа заедно...за да те чувства, и докато те няма. Приказките, че мама работи и трябва така да стане не се разбират на тази възраст, децата нямат нашето логическо мислене, и не е нужно тези неща да се обясняват...то разбира, че те няма и толкоз, причината не се осъзнава.

Моят опит е плачевен, и ми костваше много сълзи, нерви и почти истерични състояния. Трябваше ми почти година да си върна доверието на дъщеря ми и да не търси баба си всеки път като й се скарам или не й угодя. Но беше много по-малка на 6м. като се върнах на работа. И определено имаше ефект, когато свекърва ми започна да й говори за мен, и да планират какво ще правим заедно като се върна.

# 16 25 юни 2008, 12:26 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 932

Mисля си, че и един албум със снимки на семейството ви, който да разглежда през деня, а баба му да говори, също е добра идея.

# 17 25 юни 2008, 12:48 ч.

Мнения: 5 026

На моя приятелка и двете деца предпочитат да са с баща си, а нея игнорират. Незнайно защо, достатъчно грижовна е...

# 18 25 юни 2008, 17:50 ч.

София
Мнения: 104

Аз като тръгнах на работа бебето беше на 1г. и известно време започна да търси баба си (която я гледа) и аз като се прибера да реве от мен, все едно ми се сърди. Това продължи около месец някъде, не помня колко точно. Сега след 6 месеца щом се прибера се залепва за мене и не признава никой друг освен мен, събота и неделя е нон стоп до мене. Не иска баба й или някой друг да я гушка защото си мисли, че аз отивам някъде и ще я оставя.
Просто явно детето е преживявало по някакъв начин моето отсъствие от къщи и така си е изразявало емоциите. Сигурно и при вас ще е временно докато свикне с новата ситуация.
Поздрави Grinning

# 19 2 авг. 2008, 21:10 ч.

Мнения: 1 294

Ужасно ми е тежко, сега минавам през този етап и се чувствам абсолютно лоша майка.Бяхме неразделни 2 години с малката.
В първия момент ми се радва и в следващия вече се е ангажирала с нещо или някой и не ме допуска до себе си.Не е враждебна, но ме игорира, а аз така копнея за часовете след работа прекарани с нея.Страшно много ми липсва Cry

# 20 2 авг. 2008, 22:29 ч.

София
Мнения: 3 099

Откакто ходи на ясла, се забелязвам, че му отделям повече време. Не за обгрижване, а за игра, гушкане, хилене, целуване и т.н. Ходим насам-натам вечер заедно и той някак стана по-мил. Опитай с повече време за него, за веселби.

# 21 2 авг. 2008, 23:53 ч.

Мнения: 2 090

В момента и аз съм в подобна ситуация.Започнах работа преди месец,малкия няколко дни по-късно се разболя(иначе е на ясла) и майка ми го гледа 3 седмици.Аз си го вземах след работа от тях и го носех сутрин преди да отида.Вкъщи когато не се чувстваше добре и го болеше нещо започваше да плаче и да мънка..."баба,бабаааа....",направо ми се късаше сърцето Confused

.И затова че е болен,и затова че търси за утеха баба си.....Вече оздравя,но....като звънне телефона или някой на вратата-"А,баба,баба" и е ухилен до ушите.
Иначе и на мен се радва като отида го взема,хуква като луд да тича срещу мен,и вика:"Мама доди,ето я мама" Heart Eyes

и ме застрелва със следващия въпрос:"Мамо,тати киде й".И започва едно питане за тати докато се приберем 100 пъти...Та аз май се нареждам на трето място в момента-след тати и баба... Rolling Eyes

# 22 3 авг. 2008, 11:28 ч.

София
Мнения: 3 407

Да, разбира се, че ми се е случвало.
Дъщеря ми от 4 месечна възраст се е отделила от мен за кратки и по-дълги периоди и е нормално да има такива реакции.
Ако прекара с някоя от бабите си повече време, после я търси и това е съвсем нормално.

Причина:

Причина: