Публикувана: 27 юни 2008, 00:19 ч.
Последно мнение: 14 юли 2008, 14:21 ч.

Писна ми от откачени хора!

3 858
29
1

# 15 27 юни 2008, 19:08 ч.

Мнения: 382

Поздравления за сдържаността и самообладанието!!!!
Мен също са успявали да ме разплачат такива "нормални хора" /за съжаление/
та би ми се искало да ги питам ако се случи с техните деца, внуци и на тях ли ще забият иглата?

# 16 27 юни 2008, 19:17 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ajelia няма да споря за държавите
въпроса е, че такива хора уви има
за мен те НЕ СА НОРМАЛНИ...и не поради позицията им, а поради начина по който подхождат към проблема
и не защото съм съгласна с идеите на тази жена, а защото всеки може да е луд, но луди, които застрашават и посягат на личната свобода - са опасни луди
за мен проблема на тази и други хора като тази жена е наистина сериозен и психически - нормален човек каквито и да са възгледите му би се удържал да не дава съвети
само ненормалните ако смея така да се изразя, защото и те все пак са болни - само такива хора не знаят къде са границите и как да ги спазват

мамоРаче - тази твоя позната явно завижда, че мъжа ти ви помага и гледа
не бих се учудила и други неща да има в главата си...така или иначе я дръж на страна - това е опасен човек за мен защото в думите й прозира твърде много завист
а да плачеш заради такава дребнава душа си е загуба на времето
явно нейния мъж не я бръсне и за слива, и от завист не може място да си намери /извини ме ако ти е приятелка, но реакцията й е такава, че други изводи не мога да си направя/

# 17 27 юни 2008, 21:14 ч.

Варна
Мнения: 1 131

Такива откачени и нетактични хора има на всякъде Hug

! Моят син, който носи лепенка на едното око е непрекъснато сочен с пръст,дори някой деца се опитват и да му се подиграват, въпреки, че за мен това не е нищо особено, но за хората е различен. Вчера една баба издърпа внучката си, която вървеше подир децата ми и още 2-3 други с думите - Ела тука бабо, престани да ходиш след малоумни деца. Останах втрещена и не разбрах какъв беше проблема - малкият ми син дърпаше едно камионче, а няколко деца подтичваха след него. Давам тази случка като пример, че просто има такива хора, които наистина май не са в ред ooooh!

М/у другото онзи ден в парка една баба люлееше един страхотен сладур на люлката до която люлях синът ми. Тя сама ме заговори и ми разказа без никакво притеснение, че детето е на 15м, но е с ДЦП. Наистина беше голям сладур и ако не беше ми споделила изобщо нямаше да разбера, че детето има някакъв проблем.

# 18 28 юни 2008, 00:26 ч.

Мнения: 13

Здравейте,
снощи бях твърде объркана (по-коректно е да кажа "вцепенена"), за да си подредя мислите. Забравих да спомена, че след всичките ужасни думи въпросната особа ми каза, че се е натъжила от това, което съм и казала. Повечето хора били безчувствени, а тя е съпричастна. И добави :" Много се разстроих. Даже съжалявам, че се спрях точно при вас!"!!!!!!!!??????? На езика ми беше да и кажа :" Ами, тръгвайте си тогава"!, но се спрях. Може и в мен да е грешката. Просто досега не ми се е случвало такова нещо. А имам опит с церебралната парализа. Сестра ми също е болна от ДЦП, а сега и малката - кажи-речи цял живот съм преживяла с тази диагноза. Със сестра ми съм ставала свидетел на такива неща и съм участвала в какви ли не абсурдни ситуации, че просто не ми се говори. Надявам се повече да не ми се случва подобно нещо. Лека нощ!

# 19 28 юни 2008, 01:26 ч.

Мнения: 918

miyya07 ,много съжелявям ,че ти се е наложило да чуеш думи от подобен род,толова налудничеви колкото и жената ,която ги е произнеслаКкогато дъщеричката ми беше малка често чувах подмятания по градинките"- Що е толкоз слабичко ,ууу не го ли храниш това дете".В такива моменти се чувствах толкова умерзена и скапана ,че направо ми идеше да потъна в земята...

# 20 28 юни 2008, 14:11 ч.

София
Мнения: 1 891

Какви са тези хора без сърца,някакви фризери ли са ги отглеждали...И аз съм имала такъв род срещи и са ме изкарвали извън равновесие.Но това е нищо,защото близки роднини ме съветват да оставя детето си в дом...за мое добро...да Cry

# 21 28 юни 2008, 20:17 ч.

Абе вдигаш гордо глава и хич да не ти пука. И аз преди се впечатлявах, а после просто разбрах, че простаците когато не разбират нещо им е любопитно ей така да си поччешат езиците. Мн ги интересува кой къде какво и как , само акъл да дават.Вчера едва ли не ме изкараха майка, която скубе косите на детето си. Как да му обясниш на едно такова говедо, че косата се изтънява от разни облъчвания, антибиотици и какво ли още не. Патка загубена.Пък за такива дето ти дават акъл защо го носиш, как го носиш или защо е с такива обувки да не говорим! Между другото напълно възможно такива баби да се отказват от децата или внуците си ей така от хорски срам. Знам че има доста заможни и образовани хора, които не искат да се обременяват с проблемни деца, виждала съм такива по домовете... Какво да се говори повече?

# 22 29 юни 2008, 21:46 ч.

София
Мнения: 2 262

За жалост простаците, които ходят под слънцето са много, разбирам те какво си преживяла и много ми е тъжно да чета тези ужасни думи! И ние имахме и още имаме перипетии с Мишо, големия ни син, когато беше на малко повече от 2 годинки, една много отракана бабка, която се разхождаше по монокини на плажа, клекна до нашето все още бебе(той има множество белези от операции) и му каза: "Леле ти какво си толкоз накълцан?" И взе да го разглежда като експонат, ако не беше моя мъж който ме натискаше да си лежа на хавлията, щях да се изстрелям да го защитя. Тогава малкото ни дете я постави на място, погледна я отегчено и обърна гръб.
Мисълта ми е, че няма да ги променим, просто наистина ни трябва стратегия, която да ни дава спокойствие при такива ужасни думи, изречени към нас и децата ни! Мисля, че можем да се справим.

# 23 30 юни 2008, 21:25 ч.

Мнения: 265

Май се е случвало на всички нас-родителите на различните деца.Различни в очите на хората,които са толерантни само на думи,които винаги имат готови решения и винаги знаят кое е правилно.Дъщеря ми е почти на 13.Тя е с микроцефалия и други проблеми.През 96-97 год. беше по-голяма рядкост да срещнеш дете с увреждания.Гледаха ни в парка като бели мечки.Плюеха си в пазвите и викаха на висок глас'Да пази господ".А веднъж чух и "Колко е гадно".Най-доброжелаталните се приближаваха и уж състрадателно,с шарещи очички подпитваха какво му е на детето и как така не сме разбрали,че такива деца се дават в дом.В началото много ми тежеше.Съпругът ми беше по-силен,но едва ли му е било по-леко.Искренно вярвам ,че нещата вече са се променили.Усещам тази промяна, но явно дребни жалки душици има винаги.

# 24 1 юли 2008, 00:22 ч.

Мнения: 13

Здравейте,
като премислях случилото се и аз съм на мнение, че става въпрос за абсолютно луд човек. Според мен не говорим за нетактичен, невъзпитан или необразован човек. Това си е психично отклонение. Добре, че поне не ме нападна ( в буквалния смисъл ). Както вече казах и сестра ми е болна от ДЦП и с нея съм имала преживявания с физическо нападение (над нея) и също така съм участвала във физическа саморазправа заради нея. А бях малка - 11-12г. и много ме беше страх, защото те бяха група от 5-6 момчета. Както и да е. За съжаление тя наскоро ми сподели, че е имала подобен инцидент. Какво да ви кажа - от 1976г. до сега нещата не са се променили много (щом пак я нападат) ! Наистина се надявам това да се промени и всеки да живее своя живот, независимо дали е "различен" или "нормален". На мен лично никой не ми пречи, стига да не застрашава мен и семейството ми. Лека нощ на всички!

# 25 1 юли 2008, 09:07 ч.

Мнения: 384

miyya07

Не обръщай внимание на луди хора, радвай се на детенцето си.
Наскоро гледах един филм по дискавъри, където едно семейство/ има си 4 собствени/ са осиновили 10 деца с различни заболявания- синдром на Даун, парализа. Всички изглеждаха толкова щастливи и обичани и грейнали лица.
Сигурна съм , че и твоята принцеска е с грейнало лице щом те има Hug

# 26 1 юли 2008, 17:10 ч.

Мнения: 572

miyya07,
я им е,,,, шп една майна! Толкова съм бясна че не мога да ти опиша! Искам да видя тази жена и да й го ....
Не мога даже да прочета какво са ти писали по надолу от яд!
При мен историите е на опаки ама се чувствах по същия начин
" Как си могла да си оставиш детето в дом, то ще се чувства по добре при теб.... и т.н."
Те "хората" винаги искат да си казват мнението без да знаят историята!
Аз лично им тегля по една майна

# 27 7 юли 2008, 23:52 ч.

Мнения: 698

Има хора с големи души като твоята и хора с доста по-малки - като нейната. Щастливо е детето ти, че е попаднало на теб, а не на нея...Има едно източно твърдение, че неродените още деца избират родителите си. Стори ми се, че сега го разбрах. Hug

# 28 8 юли 2008, 09:27 ч.

Русе
Мнения: 212

Много ми е мъчно като чета тези редове.Задавам си въпроси "Защо не приемаме различните?","Защо изказваме мнения за избора на другия?"...Дали ,защото в някое затънтено ъгълче на мозъчето ни си казваме "Добре,че не ми се случва на мен!" или "Нямам сили да направя точно този избор?".Каквато и стратегия за бърз и подобаващ отговор да си изработиш - защо все трябва да се извиняваш,че при теб има нещо по-различно и представи си - ти се справяш и живееш паралелно с тях "нормалните".Ще завърша с този цитат,защото май и аз започвам да си мисля,че най-после го разбирам в по-голяма дълбочина:

Цитат на: angel? в пн, 07 юли 2008, 23:52

# 29 14 юли 2008, 14:21 ч.

здравейте аз също имам дете с увреждания 97% родих го на 18 Год и в началото всеки ден плачех от обидите на други майки даже са ми казвали да се махна от тях че да не би да им заразя децата и т.н. обиждаха ме плачех но си казах край сега си гледам детето и сме щастливи а ако някой се опита да ми каже нещо глупаво го карам да се чувства нелепо и смешно те това заслужават

Препоръчани теми

Права на децата ни с ТЕЛК - 4

Трудно проговаряне - тема 27

Епилепсия - ТЕМА 27

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Причина:

Причина: