Здравейте. Едното ми зърно е вдлъбнато, а другото плоско. Поради това, когато родих, си докарах страхотни рагади. Мазах се с какво ли не, но нещата не се оправиха. Пробвах да се цедя за по-безболезнено, но и това не беше решение, тъй като всяко цедене траеше по час - час и половина. Първоначално се се цедих 3, пъти, а после и по 5 пъти, за да поддържам лактацията. Нямах време да погледна дъщеря си. Даже в един момент заради болките я намразих 
. Тъй като раните ми бяха доста време с гной, постоянно бях с температура от 37,4 до 38,5. След месец и половина физически просто не издържах и спрях. Сега дъщеря ми е на АМ. Преди това бях пускала тук тема за съвет как да се справя с проблемите, но когато спрях, не намерих сили да пиша за решението си. Иначе съветът да използвам сребърна вода за раните беше чудесен - почнаха да се пооправят, но само до един етап. Ако бях продължила, може би щяха да се оправят напълно, но бях на ръба на физическото и психическо изтощение. И не издържах. Най-жалкото е, че имах кърма. Но както и да е. След време имам желание да имам още едно-две деца, но не искам първите им месеци да са свързани с толкова много мъки. Искам кърменето да не се провали както този път. Но за целта трябва да реша поне до известна степен проблема със зърната. Затова ви моля, ако знаете нещо, което би ми помогнало да се справя, да го споделите. Преди да забременея бях ходила при двама мамолози, но и от двамата не получих съвет. Казаха ми единствено, че ще имам огромни проблеми. В родилния дом акушерките ми заявиха, че няма да мога да кърмя. Искам следващия път да ги опровергая.
П.П. Използвам темата и да помоля всички ви да не бъдете толкова зле настроени към майките, които гледат децата си с АМ. Това го пиша, защото много често, когато храня дъщеря си навън, срещам укорителни погледи, а понякога чувам и коментари. Радвайте се, че вие сте успели да кърмите, защото някои, макар и да са искали много, не са успели да го сторят за децата си.
. Тъй като раните ми бяха доста време с гной, постоянно бях с температура от 37,4 до 38,5. След месец и половина физически просто не издържах и спрях. Сега дъщеря ми е на АМ. Преди това бях пускала тук тема за съвет как да се справя с проблемите, но когато спрях, не намерих сили да пиша за решението си. Иначе съветът да използвам сребърна вода за раните беше чудесен - почнаха да се пооправят, но само до един етап. Ако бях продължила, може би щяха да се оправят напълно, но бях на ръба на физическото и психическо изтощение. И не издържах. Най-жалкото е, че имах кърма. Но както и да е. След време имам желание да имам още едно-две деца, но не искам първите им месеци да са свързани с толкова много мъки. Искам кърменето да не се провали както този път. Но за целта трябва да реша поне до известна степен проблема със зърната. Затова ви моля, ако знаете нещо, което би ми помогнало да се справя, да го споделите. Преди да забременея бях ходила при двама мамолози, но и от двамата не получих съвет. Казаха ми единствено, че ще имам огромни проблеми. В родилния дом акушерките ми заявиха, че няма да мога да кърмя. Искам следващия път да ги опровергая.П.П. Използвам темата и да помоля всички ви да не бъдете толкова зле настроени към майките, които гледат децата си с АМ. Това го пиша, защото много често, когато храня дъщеря си навън, срещам укорителни погледи, а понякога чувам и коментари. Радвайте се, че вие сте успели да кърмите, защото някои, макар и да са искали много, не са успели да го сторят за децата си.
? 
Пожелавам ти успех следващия път и наистина - колко е важно да не се предаваме! 
. Да ти е живо, здраво и много да папка. Радвам се, че си успяла да кърмиш. Проблемът при мен е, че от едното ми зърно не се вижда нищо, защото всичко е дълбоко скрито. Отвън има само малко от ареолата. Месец и половина се пробвах да се справя, но не се получи за съжаление. Зърната ми изглеждаха на пихтия. Така зверски ме болеше, че при всяко кърмене ревах и предпочитах да раждам всеки път дъщеря си, но не и да я кърмя (родих по естествен начин и доста трудно).