За диалекта

Amidala мдам, представи си цял клас пее припевче от "УЪА, УЪА, УЪА", а аз се опитвам да ги надпея, ама една лястовичка пролет не прави

Представям си 
И аз сега като свърши училище пратих малката там с баба й и си представям на есен какво ще бъде, пак ще се учим да говорим правилно 

Когато синът ми беше в детската градина прихвана малко шопски диалект от леличките, обаче през лятото го трансформираше в мек добрички говор (понеже прекарваше поне по 1 месец там). Като се върнеше пак безпроблемно минаше на лек шопски диалект. Обаче в училище всичко се оправи. Детето разбра, че и двата начина на говорене са неправилни. Само се коригира, много рядко се е налагало да го поправяме. Дори той самият често поправя баба си и дядо си и ги обръща на майтап.
Аз обаче не можах да се отърва от мекия си говор . Е, не е чак толкова фрапиращ, обаче след няколко изречения се разбира от къде съм.

Значи, аз съм много против следното: Дете отива на село. Скучно му е и няма кво да прави. Бабите се събират и започват да обсъждат цялото село. Детето седи при тях и служа неща от рода на:
1. Верно ли ма, у пуста да опустейе, жива да не йе, ялова да остане ега
2. Да я вграгори ега
3. Е па ега я изкакрат цръвеете. Сърце да я изеде
и много други клетви
Иначе се употеребяват и думички от рода на уруспия, мискинин, кучица(по адрес на жена), вук, уйко(за вуйчо става въпрос, даже понякога се казва и укя), попутняк и много други. Та след едно такова лято, айде научи детето си да свикне пак на нормален говор.
ПП: Цитираните от мен изрази и думи са ежедневно употребявани в Ботевградските села.

Майка ми е от Русенско и въпреки че от 30 години живее в София все още си говори на меко. Така че си мисля, че няма оправяне - както си свикнеш така цял живот.



Сигурна съм, че никой няма да е ЗА, обаче като няма кой да ми гледа детето през лятото - работа ли да напусна, за да не би случайно да научи някоя неправилна дума ???
Ами те и в градината и в училище учат едно от друго глупости и мръсни думи - да ги спрем да ходят ли ?

Как се поправи? Започна да миека ли?

Amidala, прекарасно те разбирам. Не съм казал да напуснеш работа. В днешните условия малко хора могат да си позволят да си гледат децата сами. Не казах горните неща като упрек към родителите, които пращат децата си на село. По-скоро отправям упрек към бабите. Поне докато децата са при тях, да се съобразяват какво говорят. Друг е въпроса дали детето трябва да се изпрати точно пък на село(тука вече мога да споря). Лятото ми след първи клас го прекарах при баба и дядо. На следващата година се споразумях с майка ми(по-скоро я изнудих). Казах и че ако още един път ме прати там за цели 3 месеца, старите зор ще видят с мене. И така от тогава всичките си ваканции съм прекарвал като си искам и където си искам. Ходех и при баба ми и дядо ми, но обикновено за кратко и най-вече за колкото аз сам си реша. И съм бил много по-доволен сам да си организирам живота през ваканцията, отколкото да ме командорат. А родителите на баща ми много обичат да командват. Доста се отклоних от основната тема, но мисля че е важно да се дава свобода на децата да решават как да си прекарат ваканцията.

Ей, тези клетви много живописни. И това ако не е богатство на езика, здраве му кажи.
Някакси не мога да си представя такъв вариант на английски, да речем...

Определено на повечето деца, държани между четирите стени на апартаментите в големите градове никак не им е скучно на село. Още повече, че баба ми и дядо ми си умираха да ни глезят щом отидехме при тях. А и лятото наставаше такъв купон, в почти всяка къща имаше по 1-2 деца и като се съберем можем да напълним едно училище. Имах и други баба и дядо в града, но не исках да ходя при тях ваканцията, защото пак пред блока, под зоркия поглед на някой от тях или в апартамента. А на село беше хубаво, в някои отношения беше заредено повече от града, имаше си всичко - сладкарница, няколко магазина, книжарница, библиотека, кино, училище и детска градина. Говоря за голямо полско село, слава богу с леки  изменения в говора. За себе си мога да кажа, че говоря правилно, все пак усилено се занимавах с литература, а и съм от край, който не изобилства от диалекти. Не говоря твърдо, при нас си е меко, но не чак толкова. Сега за малкия е друг въпроса. Докато беше в къщи нямаше някакви кой знае какви забележки по говора, но от детската градина си  го окраси и редовно се кастрим, не от госпожите слава богу, а от децата. Учителките се опитват да контролират нещата до известна степен, но главно за нецензурни изрази и разни такива по-фрапиращи говорни грешки. То се почна едно и-кане, чакам и "майна" скоро да вкара, а и на "ма" чувам често да говорят тинейджърките, та ми се изправя косата, а тя си е естествено къдрава. Нашият тати няма този типично Пловдивски диалект, но предполагам, че просто с времето си е обработил говора. В началото като дойдох да живея тук ми правеше силно впечатление особено майносването на всяка втора дума, но сега като че ли посвикнах.

И по-живописни съм чувал. Между другото не само клетвите, но и много други изрази нямат аналог нито на английски, нито на какъвто и да било език.

А някой знае ли какво е буля? Имам един познат, който аз го питам какво ще прави и той ми вика "Ще ходо на гости у буля ми" .Е, убий ме, не знам какво е това.

не е ли булка? поне за такова значение съм чувала. По някои краища на бг буля = булка, приятелка, и т.н.

И по нашия край казват буля, става въпрос за роднина - близка.

По нашия край буля се вика на снаха в семейството от по-малките. Лошо обясних. затова давам пример: Ако аз съм на 15г., да речем  , и имам братовчед, по-голям от мен, неговата жена ми е буля.
Те т'ва е.

От социолингвистична гледна точка няма по-добри и по-лоши диалекти, всички са добри, след като вършат работа на ползващите ги. Но в живота не е точно така: ползващите книжовен език имат определени предимства в училище, при търсене на работа и т.н. Затова е нормално да искаме децата ни да говорят на книжовен български език. Не е нужно обаче да се води люта битка с отделни диалектни думи, прихванати от бабите - може да ви дразни, но донякъде поне това е свързано и с отношението ви към носителите на този диалект. Тези елементи ще изчезнат по-бързо, ако не им се обръща нарочно внимание, а просто дискретно покажете на детето как е по-правилно да се говори. По-важно е как говорят родителите в къщи (има много родители, които не се притесняват да псуват пред децата си - за мен това е не по-малко тревожно), учителките в градината и училище, приятелчетата. Важно е също колко време прекарва дететето с бабите, ако те говорят на някакъв диалект. Ако е оставено изцяло на тях, то диалектът, бих казала, е най-малкият проблем. Относно примера на  Cornelius, аз бих се притеснила много повече от клюките, клетвите и глупостите, които детето слуша по цял ден, отколкото от това на какъв диалект са произнесени.

Ами отваряш примерно Шекспир, Макбет, и четеш какво си говорят трите вещици - сигурно и по-живописни неща ще срещнеш.  Но да, диалектите наистина са част от богатството на езика, колкото и смешни и 'селски' да ни се струват на нас. Важното е да познаваме и книжовната норма, но няма лошо, ако детето се запознае с това богатство и разбира някои от тези изрази.