Не, няма да те победи страхът, бъди сигурна! Само ще те съпътства през цялото време. Ако съумееш да го направиш съюзник - супер!
Когато дъщеря ми дойде у дома, аз като че ли изчезнах от него - толкова бях изтръпнала, че сега не помня почти нищо. Бях останала само едно кълбо от страхове - най-всякакви. От страха за ежедневните неща (какво и колко да яде, дали пие достатъчно вода, ами защо температурата й днес е 37,4, ау-у - днес не е акала), през това, че първите две седмици ми се събираха по около 2 часа сън на денонощие, та до дълбоките екзистенциални съмнения от сорта на - как ще ме приеме, каква личност ще изградя аз, като съм толкова изтръпнала и дали пък изобщо съм подходяща за родител, може би нещо с мен не е наред наистина ...
И така. Не се сещам как всичко това отстъпи място на първите й думи, първото самостоятелно прескачане на кошарата, първата й емоция, първото й обръщение към мен (мамо).
Сега не мога дори да допусна, че е можело да бъде друго дете...
Наистина минава.
Честито за детенце! Да сте здрави и щастливи!
А що се отнася до това - кога съм казала на хората около мен - на най-близките поисках мнението още преди да подам документи, от там нататък всичките ми приятели бяха наясно какво точно ми се случва и ме подкрепяха през цялото време. В интерес на истината, когато най-накрая си прибрахме детето, нямаше изненадани, а само поздравления.
Когато дъщеря ми дойде у дома, аз като че ли изчезнах от него - толкова бях изтръпнала, че сега не помня почти нищо. Бях останала само едно кълбо от страхове - най-всякакви. От страха за ежедневните неща (какво и колко да яде, дали пие достатъчно вода, ами защо температурата й днес е 37,4, ау-у - днес не е акала), през това, че първите две седмици ми се събираха по около 2 часа сън на денонощие, та до дълбоките екзистенциални съмнения от сорта на - как ще ме приеме, каква личност ще изградя аз, като съм толкова изтръпнала и дали пък изобщо съм подходяща за родител, може би нещо с мен не е наред наистина ...
И така. Не се сещам как всичко това отстъпи място на първите й думи, първото самостоятелно прескачане на кошарата, първата й емоция, първото й обръщение към мен (мамо).
Сега не мога дори да допусна, че е можело да бъде друго дете...
Наистина минава.
Честито за детенце! Да сте здрави и щастливи!
А що се отнася до това - кога съм казала на хората около мен - на най-близките поисках мнението още преди да подам документи, от там нататък всичките ми приятели бяха наясно какво точно ми се случва и ме подкрепяха през цялото време. В интерес на истината, когато най-накрая си прибрахме детето, нямаше изненадани, а само поздравления.
така че се справяме със всичко/ е поне певечето мисля/.Желая ти всичко най-хубаво и съм сигурна че ти ще победиш страха 
