- Публикувана: 28 юни 2008, 14:55 ч.
- Последно мнение: 18 март 2022, 22:03 ч.
Диалекти разни...
Хърмаяни, мислех, че само майка ми казва мийка...
А имах съученички от селата на изток от Сливен, които зареждаха в "биндзиностанцията" и излизаха в "миждучастие" Сега, като се върна там, много ми дразнят ухото типичните паразитни изрази "Тъй ли?" и "Нъл тъй!", и двата изговорени с неповторим акцент. 
А докато си живеех в Сливен въобще не са ми правили впечатление.Предполагам, че имащите нещо общо със Сливен, поне веднъж в живота си са опитвали трахана. Истинска, с траханол и червени чушки. Думата минава за диалектна, защото не съм чувала в друг кай да я приготвят.
Ох, само като я чуя тази дума и ми се обръщат червата. Такава отврат е!
Баба ми правеше.мисирка - пуйка
гюзум - джоджан
Баба ми казваше на вилицата - бонела, а дядо ми на полето - кър.
Да в Пловдив и околията вуйна е учинайка. А чинка е чанка или чана.
Да в Пловдив и околията вуйна е учинайка. А чинка е чанка или чана.
Учинайка наистина се използва, но "чанка" или "чана" за първи път чувам.
мисирка - пуйка
гюзум - джоджан
гюзум - джоджан
Дядо ми много употребява тази дума "мисирка", а баба редовно използва гюзум, само че тя го казва "гьозум"? Не знам кое е правилно и дали изобщо има правилен вариант след като става въпрос за диалекти. По повод милинките и наскоро цитираните вкусотии, знаете ли какво точно са "лангиди"? Аз знам, или поне си мисля, че знам. Баба ми прави такива. Нещо подобно на мекиците са, но ги прави кръгли и по-дебели...
Ето http://picbg.net/u/63251/45680/635218.jpg
На тези им викаме бухтички
В Сливенския край. 
На тези им викаме бухтички
В Сливенския край.Тиганичките и пазламичките също са от Сливенско. Помня майка ми като печеше нещо тестяно и не и' се надигнеше, казваше : "Пазламичка". А има и милинки пак там, ама те са за друга тема. 
... А сливенската милинка (вече никой не пече истински милинки) не е диалект, а местен тестен специалитет. Не съм виждала милинки в друго населено място ...
Ами именно, точно затова написах, че не е по темата.
Просто нещо характерно за града, с което аз го свързвам. Тъкмо щях да спомена и аз за траханата - но същата работа - не е диалект. А си спомням и един "пестил" от сливи имаше - мммммммммм ... а може би, "пИстил" би било по-правилно ... 
"кьофнала си у дома кьопла" , това ако някой ми го преведе, ще съм много благодарна. Изразът е на бащата на снаха ми, жена на брат ми, по неин адрес. Западна,България с. Земен.
тръснала се, или натресла се, вкъщи такава една несръчна, неумятна...
Баба ми казваше на вилицата - бонела, а дядо ми на полето - кър.
Да в Пловдив и околията вуйна е учинайка. А чинка е чанка или чана.
Да в Пловдив и околията вуйна е учинайка. А чинка е чанка или чана.
Учинайка наистина се използва, но "чанка" или "чана" за първи път чувам.
А сливенската милинка (вече никой не пече истински милинки) не е диалект, а местен тестен специалитет. Не съм виждала милинки в друго населено място.
Не си идвала в Стара Загора?
И тук ги имаше масово по павилионите за закуски, баба ми също правеше вкъщи. Тестени топчета, обилно намазани с мазнина се нареждат в тавата, не помня дали се оставяха да втасват, но при печенето бухваха и се залепваха едно до друго. Пудрата захар отгоре беше задължителна. (Гугъл лъже, повечето изображения не са на милинки, може би тази снимка най-много се доближава до истината.)
Милинки, тутманици и месеници - класика в жанра. Както и тархана/трахана. Е, това последното така и не се научих да го ям.
Та мърли=заплождане на овца, защото кравите били "стелни", моля!
"Мърлява" означава "разгонена".
Точно това са милинките, малки топчета, наистина втасват, но преди печенето се заливат с т. нар "юзлюк" - препържено масло с брашно и захар, което след изпичането образува ужасно вкусната коричка отгоре и не се ръси допълнително със захар 
Трахана и аз не се научих да ям. Мирише ми на нещо веднъж вече ядено
Трахана и аз не се научих да ям. Мирише ми на нещо веднъж вече ядено