Какво е бракът?

Бракът е ООД...

Отговори си ти самата защо се омъжи точно за този мъж и ще разбереш защо ти е скучно с него сега и какво е брака за теб.Отношенията се променят и ако искаш да промениш настоящата ситуация- може да се вгледаш в себе си, в партнъора и да намериш начин да направиш съвместния ви живот по-интересен.

или пък ЕООД 
А сега сериозно.Заедно сме от 10 години,семейство сме от 3 ,5(броя го от както забременях) ,а живеем заедно от 5-но не мисля ,че преди да забремея бяхме семейство-по скоро перфектни любовници и изрядни съквартиранти Стана малко сложно,ама нали аз си го разбирам.Не сме женени -поне не на документи,но със сърцата си усещаме ,че сме "бракувани"един за друг.Но това не ни пречи и ние в определени моменти да сме отегчени от съвместния си живот.И в други теми съм писала ,че за мен обричането на един(а) мъж(жена) за цял живот ,в нашето динамично ежедневие в най-добрия случай е  една химера.Просто всеки трябва да си постави някакви граници,да си подреди приоритетите и да живее свободно,но и с мисълта за другия!
А бракът като институция е изживяна и никому ненужна подробност.Сега не ме разпъвайте на кръст.Който иска нека се жени Аз правя много ясно разграничаване между брак и сватба.Да са живи и здрави женените и да живеят щастливо неженените!

След като наблюденията ти са върху други двойки, нормално е да е неразбираемо за теб.
Важното е в твойта връзка / брак / да няма неясноти. 
Не знам кой е измислил брака, но според християнския свят, Бог го е измислил още със създаването на първите хора, като ги е благословил като двойка и им е дал шанса да се размножават. Явно идеята му се е сторила добра, но никой не е очаквал, че твърде малко ще останат в Рая. Може би бракът като измислен за райски условия, просто по трудно вирее извън него. 

Омъжих се на 19 по любов.Сега съм на 33.Значи все пак имам някакъв стабилен опит.Обаче не мога да кажа какво е бракът,защото никога не съм се замисляла.А щом не го мисля,значи съм доволна.

Според някои антропологически теории моногамията е "еволюционно" постижение и може би  по-ефективната форма на съжителство между мъжете и жените откъм сигурност, ресурси и гаранции за поколението.

Бракът е нещо,което искаш или не.И никой не е казал,че е завинаги.Който е измислил брака като институция,е измислил и развода.Като не ти допада,бай-бай.Аз съм омъжена от почти 20 години и до този момент не ми е било скучно,тъпо,монотонно или друго.Все още намираме начин да се изненадваме /не само със скандали  /но е въпрос на избор според мен. Много зависи и от мъжа до теб:има такива типични балкански индивиди,които не само не са за изтърпяване,ами са направо за разстрел... ама има и жени,които ги търпят...

Не мисля.Човекът е който искаш или не.Ако не го искаш-кофти брак имаш.

Колкото и странно да звучи – бракът всъщност е възникнал като вид сделка, а и днес често е така, въпреки, че се приема за несъвместимо да съжителстват любовта и финансовия интерес под един покрив.
Бракът бил икономически съюз, който имал за цел да свърже два рода, които до тогава не са имали никаква връзка и така да увеличи възможността за “кооперативно” оцеляване. Разменната монета е била жената, която е била продавана, разменяна или залагана с чисто прагматични, финансово-икономически или политически подбуди.
Много често хората, които са стъпвали в брак не са се познавали до деня на сватбата, а решението за тяхното свързване са вземали техните родители. По нашите земи са описани случаи, когато момичето е било венчавано за калпака на младоженеца, който по това време е бил далеч от дома (овчар в планината или на гурбет), без да го познава.
Е, днес вече не е така. Когато човек реши да се свърже с някого, той има усещането че е свободен в избора си. Но всеки един от нас е подвластен на психологическите закони, които са валидни за всички хора, живеещи по едно и също време. Прието е да се смята, че бракът следва любовта, а тя се предхожда от харесването и привличането между двама души.
Известно е, че най-важният фактор за привличането е физическата привлекателност и подобието в мненията, нагласите, ценностите. Физическата красота всъщност е културно приет стандарт. Колкото и да си мислим, че сме рационални същества, всъщност ние избираме с очите си. Според психолозите има няколко теории за това как човек си избира брачен партньор, но една от тях е всепризната. Тя е предложена от Д. Керкхоф и П.Дейвис и се нарича Теория на филтъра.

Според тази теория най - стабилните бракове са тези, при  които е налице и петият филтър:   
"Филтър “Готовност”
Човека е приел за себе си, че е готов да “жертва” собствената си свобода в името на съвместен живот. Приел е фактът, че трябва да ограничи и да редуцира свободата си, че трябва да прави компромиси, да контролира чувствата си и да се нагърби с нови задължения."

Излиза, че в успешния брак, трябва да контролираш чувствата си (това само по себе си е нездравословно) и да се лишиш от свободата си, както и всичко останало, описано от посочените автори. Е това не е ли по-скоро предпоставка за край на бракът, а не за неговата стабилност?

Любовта сама по себе си те лишава от свободата ти, а какво да говорим когато се намесят отговорности и към деца.
Знаем го, но не се отказваме да обичаме...

Не разбирам защо се чудиш, та това са именно компромисите, които правим всеки ден. Няма начин да се намираш в съжителство, с брак или без, и да продължиш да си живееш, все едно си сама. Естествено, че или приемаш тези условия и имаш спокоен брак, или се бунтуваш срещу тях и бракът ти отива на кино. От друга страна, човекът до теб също ги приема, и затова не е чак толкова страшно, колкото изглежда. Разбира се, на днешно време никой вече не приема тези неща толкова буквално, но в общи линии това са необходими стъпки за успешен брак. За мен лично човешките взаимоотношения са много сложно и деликатно нещо. А бракът си е предизвикателство, и то голямо. Откъдето и да го погледнеш.

Макар, че не е хубаво това, което ще кажа, бракът освен любов и отговорност, отглеждане на деца и т.н. е и узаконяване на разни там имоти и т.н.Понякога това е необходимост, особено при смърт на едния от парньорите (да пази, Господ).Много често при съжителствата единия е ощетен.Сори, че е офтопик, но е така.Почина моята приятелка, тя живя повече от 8 години с много приятно момче, сега всичките й пари, апартамента и колата ги взема майка й, а приятелят й остава без нищо, а така не е справедливо, защото е бил с нея и в добро и в лошо.Тъй, че опичайте си акъла хора, озаконете си връзката.

Фира
Във всяко семейство правилата са различни и обобщения не могат да се правят.