Харесвам един от най-добрите приятели на гаджето си...нормална ли съм?

Имам връзка с много добър човек и то от доста време,но почти от началото на нашата връзка разбира се запознах и с неговите приятели.След известно врме установих,че всяко излизане в съзнанието ми се върти само едно лице-това на негов мн добър приятел.Колкото повече време прекарвахме заедно,толкова по-сходни неща намирах по м/у ни,а и започнах да го харесвам като характер и качества.Опитвах се да си натякна лошите му черти,но не се получава-просто ми пасва като поведение и като излъчване.Въпреки това никога не е имало нищо м/у нас.Нито намек от моя страна,нито от негова.Все едно няма нищо.Понякога усещам същата симпатия от него към мен,общуваме добре,никога не се е държал грубо или да ме засегне,дори когато сме изпадали в общ спор,той е бил по-краен в спора си с други,но към мен винаги е бил по-мек как ще реагирам или дали няма да ме засегне.Случвало се да поспорим доста люто и той е този,който търси начин да смекчим тона по м/у си,в същото време не прави това с други...как да кажа...има доста ситуации,заради които си мисля,че интереса ни е взаимен,но е дълго за разказване.А вече се познаваме от доста време,но никога не е имало коментар,намек.Аз абсолютно се въздържам,старая се да не се да се издам,но все повече се тормозя.Най-вече,защото  цялата ситуация е грозна.Той е мн добър приятел на човека,с когото съм.Ужасно е.А моето момче е добър човек,не заслужава да му причиня такава обида.Само да вметна,че никога не съм му изневерявала.Като цяло се разбираме прекрасно,уважавам го много,но явно не съм го обичала достатъчно от самото начало,а пък си казвах за другия-да бе,скоро ще го видя какъв задник е и интереса ми ще премине.Обаче все повече и повече вместо да се разочаровам от него,колкото повече се опознавахме и прекарвахме време,толкова повече откривах качестава,които ми харесват.Още по-лошото е,че моят приятел ме обича лудо.И той НЕ ДОПУСКА варианта,че ще се разделим.Имахме преди известно време лошо скарване и той се държа повече от ужасно,така както никога не съм очаквала от него.Обясни ми,че ще ме очерни пред всичките си приятели и ще ходи напред-назад и ако трябва ще си измисля кофти неща за мен,само и само да ми направи дните черни.Аз знаех,че той се държи така от безсилие,защото усещаше,че сме заедно,но все едно не съм негова...Стана ми много зле тогава по време на тази кавга.Накрая се успокои и омекна и започна с обяснения,които всяка жена би си мечтала да чуе от един мъж и аз знам,че той беше искрен,видях му и болката и любовта към мен.Нямах сили да се разделя с него...той не искаше да приеме,че това може да стане.Аз пък се чудя дали си заслужава да загубя такъв човек,който толкова ме обича.Не тая надежди,че с другия ще имам отношения,той пък не  от влюбчивите,по-суров характер е.Но се обърквам,когато го виждам как се умилява всеки път,когато говорим,някак си суровото и загрижено лице става толкова нежно към мен.Очите на човек никога не лъжат,ако аз чета внимание и нежност в неговите очи,как да преживея това и да продължавам да си казвам,че сигурно си въобразявам и не си заслужава...???Непрекъснато си повтарям,че не си заслужава да мисля точно за него,защото ще се разочаровам,че ще изпусна питомното,за да гоня дивото.Но и да искам да изпусна питомното,то не иска да ме пусне,аз ще му разбия живота,той ще откачи...Проклинам се,че харесвам другия,всичко щеше да си е наред с моето момче,ако този другия беше гаден комплексар.За толкова години никога не съм мислела за друг,никога не съм искала да бъда с друг,представяла съм си,че ще си живеем с моя приятел,че ще имаме семейство,даже сме си говорили за това,а как ми се разбъзика мозъка и то с най-неподходящият човек...И става все по-трудно.

Напротив, много си е нормална даже! Вместо да упрекваш, дай съвет или се обоснови, Симона! Хора сме все пак, както казвам нормални човешки емоции.Авторката дълго време е наблюдавала този човек, въобще не се ръководи от моментно чувство на страст и желание! Тя харесва него самият, но се бои че приятелят и също я харесва и държи на нея!
Cherryberry, наистина ти е трудно, но ако има взаимност, нормално е да търсиш хармония и удовлетвореност. Дано вземеш най-правилното решение!