никога няма да забравя преди години в рейса, бях студентка, пътувах за люлин, на седалката преди мен седеше момче, и дремеше, миришеше ужасно и имаше слама в косата, в един момент падна от седалката почна да се тресе и повърна. Седях като вцепенена, докато се усетя, един човек стана и му помогна, обърна го настрани, за да не се задави, и се развика на шофьора да викне линейка. След това се обвинявах много, защо не съм реагирала, аз бях най-близо. 100 пъти си разигравах сцената и как съм можела д а реагирам и да помогна. Обаче стана за секунди.
А тези хора са гледали 20 минути, това вече според мен си е престъпно. В критична ситуация човек, му се случва да не реагира минута, две, докато се окопити, ама 20 минути, ти имаш време да се освестиш, да разсъждаваш, ако те е страх поне викни полиция ако не друго!
А за водата, тока и шума от съседи и заведения, винаги звъня, хич не чакам някой друг да се сети.
Но това което казвате, за посочването на определен човек, когато търсиш помощ, ми се вижда много логично. Като порасне детето, със сигурност, ще му го обясня .
А тези хора са гледали 20 минути, това вече според мен си е престъпно. В критична ситуация човек, му се случва да не реагира минута, две, докато се окопити, ама 20 минути, ти имаш време да се освестиш, да разсъждаваш, ако те е страх поне викни полиция ако не друго!
А за водата, тока и шума от съседи и заведения, винаги звъня, хич не чакам някой друг да се сети.
Но това което казвате, за посочването на определен човек, когато търсиш помощ, ми се вижда много логично. Като порасне детето, със сигурност, ще му го обясня .
(буквално).