Прелетях над снимките ти, много се радвам за хубавото ви изкарване. Върна ме в мнооооого младите ми брачни години, когато ни се отвориха 5 дни след преместването от Ирландия в Германия и аз правих от Майорка материал за едно списание. Бяхме точно в Алкудия, мисля че хотелът се казваше Алкудия Мар, обикаляхме по цял ден с колелата /имаше един много красив природен резерват наблизо/, а водата беше прозрачна както при устието на Велека преди мнооооооого години.
Един мил спомен оттам ми е един страшно красив къс варовик - мъжът ми и досега ме бъзика как вместо нормалното съдържание на куфар от Майорка с перлички и евтини стоки мъкнал камъни и книги. Ма то в нашето семейство друго и не се мъкне. Намерих си го на един много закътан плаж, където един цял ден си играх като дете с водорасли и рибки. Ех, разнежих се и натъжих. А имам да проверявам още 10 домашни от по 25 страници. Всеки път в края на семестъра се изприщвам, като знам, че някой пак ще тича на място и ще пише само за обем. Малко като на кандидатстудентските изпити в СУ - родителите първо питаха колко страници си написал.
Сърфи, питейната вода още ли е така смъртоносно хлорирана?