- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
Удряли ли сте някога децата си?
аз гласувах за втората опция - инцидентно (точно два пъти) съм го пляскала по дупето. И двата пъти беше след като ме е ухапал, реакцията ми беше мигновена и въобще не беше обмислена. Никола попрестана с хапането, та се надявам да няма повече такива случки. Обаче не искам да се заричам вече...иначе определено не одобрявам този метод
Доста често го шамаросвам, защото това е единствения начин да престане.. Варвайте ми.. какво ли не съм опитвала и търпяла.. Е няма спиране докато не го шляпна..
Да.
Удряла съм го.
И го ударям.
И съм го била дори.
И все едно бълха го ухапала..
А той какъв лабут ми хвърля (и не само на мен
) ..
Но само на който не му е на главата не може да разбере.. Страшно е..
Удряла съм го.
И го ударям.
И съм го била дори.
И все едно бълха го ухапала..
А той какъв лабут ми хвърля (и не само на мен
) .. Но само на който не му е на главата не може да разбере.. Страшно е..
Наистина е страшно. Обичам да убеждавам, в стихията си съм, манипулативна и прочие, но има моменти когато детето е в цикъл повече от майчиния и си проси пердаха. Колкото и да се въздържа човек, чашата прелива, а най-неприятно е като се възползват от това, че пред външни хора родителя не повишава тон. Съотвоетно точно последното се връща като бумеранг срещу нас. Много са хитри малките.
Много бих искала да мога да отговоря с първата опция, защото не само, че не одобрявам, ами съм и твърдо убедена, че не е това начина. Но в момент на афект съм удряла...уви. И после ме е било яд, че съм се оставила едно дете да ме ядоса толкова много, че не съм успяла да овладея ситуацията преди да се превърне във взривоопасна и че в крайна сметка съм използвала "предимството" на по-силния върху по-слабия (и беззащитен).
да, шматкала см шамари през ръкава.
и това никога не е било резутат от афект. афектът значи емоционално обърква, което може да изравни действието до грешка.
моите 'шамари' не са били грешка - ще шамаросвам винаги, когато детето посегне към камината, когато сграбчва нож, когато грубо и тенденциозно блъсне друго дете, когато се опита да нарани някой, когато хвърля предмети - играчки, телефони, бижута, вилици, храна и т.н.
истината е, че гореизброените провинения не са обичайни, така че и шамарите не са ежедневие
и това никога не е било резутат от афект. афектът значи емоционално обърква, което може да изравни действието до грешка.
моите 'шамари' не са били грешка - ще шамаросвам винаги, когато детето посегне към камината, когато сграбчва нож, когато грубо и тенденциозно блъсне друго дете, когато се опита да нарани някой, когато хвърля предмети - играчки, телефони, бижута, вилици, храна и т.н.
истината е, че гореизброените провинения не са обичайни, така че и шамарите не са ежедневие
аз гласувах за втората опция - инцидентно (точно два пъти) съм го пляскала по дупето. И двата пъти беше след като ме е ухапал, реакцията ми беше мигновена и въобще не беше обмислена. Никола попрестана с хапането, та се надявам да няма повече такива случки. Обаче не искам да се заричам вече...иначе определено не одобрявам този метод
Доста често го шамаросвам, защото това е единствения начин да престане.. Варвайте ми.. какво ли не съм опитвала и търпяла.. Е няма спиране докато не го шляпна..
Абсолютно същата ситуация
Хич не ми се иска, но честичко го шамаросвам, а понякога и наплясквам сериозно...
Ако знаете, че бият дете, обадете се на 0800 19 100. Това е горещата линия на Уницеф, ДАЗД и център Надя за деца пострадали от насилие.
Вие може да сте единствените, които могат да му помогнат.
Линията работи денонощно, анонимността ви при съобщаване за деца в риск ще бъде защитена.
Вие може да сте единствените, които могат да му помогнат.
Линията работи денонощно, анонимността ви при съобщаване за деца в риск ще бъде защитена.
Да ви имам и проблемите
Насилието над деца е сериозен проблем, към който за жалост има прекалено висока толерантност в България.
Юридически погледнато удрянето на шамар попада в дефиницията за насилие над дете и е забранено от Закона за закрила на детето. До момента няма никой осъден за това, но по този въпрос българската държава търпи критики от Съвета на Европа и други институции, занимаващи се с права на детето.
Удрянето на децата няма дългосрочен педагогически ефект, но възпитава насилие и агресия у самите деца. Удряните деца имат по-нисък успех в училище, по-ниско самочувствие, по-склонни са да лъжат и по-малко склонни да се разкайват при извършване на нещо, което знаят, че не е редно.
Насилието над деца е сериозен проблем, към който за жалост има прекалено висока толерантност в България.
Юридически погледнато удрянето на шамар попада в дефиницията за насилие над дете и е забранено от Закона за закрила на детето. До момента няма никой осъден за това, но по този въпрос българската държава търпи критики от Съвета на Европа и други институции, занимаващи се с права на детето.
Удрянето на децата няма дългосрочен педагогически ефект, но възпитава насилие и агресия у самите деца. Удряните деца имат по-нисък успех в училище, по-ниско самочувствие, по-склонни са да лъжат и по-малко склонни да се разкайват при извършване на нещо, което знаят, че не е редно.
Юридически погледнато удрянето на шамар попада в дефиницията за насилие над дете и е забранено от Закона за закрила на детето. До момента няма никой осъден за това, но по този въпрос българската държава търпи критики от Съвета на Европа и други институции, занимаващи се с права на детето.
Удрянето на децата няма дългосрочен педагогически ефект, но възпитава насилие и агресия у самите деца. Удряните деца имат по-нисък успех в училище, по-ниско самочувствие, по-склонни са да лъжат и по-малко склонни да се разкайват при извършване на нещо, което знаят, че не е редно.
Живея в Гърция от почти 5месеца, но от 5години прекарвам тук с децата цялото лято и всички празници (по около 2седмици).
НИКОГА не видях майка да крещи на детето си, а какво остава за удряне
Тук децата се възпитават с много любов, убеждение и говорене...Не съм перфектната майка, удряла съм сина си и голямата дъщеря по дупето, след като съм пробвала всичко и виждам, че застрашават живота си по някакъв начин (примерно лятото синът ми 3пъти прави опит да се удави, засилвайки се внезапно към водата без плувки на ръцете, спъвайки се и поглъщайки вода в 40см). Имаше ефект потупването по дупето, защото убеждаването доведе до втори и трети опит. Скарах му се и го тупнах леко, това сякаш го отрезви и спря да се опитва, сам ми носеше плувките за ръчичките, защото видя ужаса в очите ми...Срамувам се, че има (макар и ужасно редки) ситуации, в които му тупвам дупенцето, но понякога нямам опции
