- Публикувана: 2 юли 2008, 14:20 ч.
- Последно мнение: 7 апр. 2009, 22:37 ч.
Удряли ли сте някога децата си?
Много рядко, но се е случвало. Плескала съм го по дупето и по ръчичката. Много съжалявам, а и си дадох сметка, че няма абсолютно никакъв ефект.
Когато детео е само на година и половина и отива към горещата камина, въпреки твоето "НЕ" и заплахите ти плясването определено ще има егект повече, отколкото да се обясняваш, докато то, в стемежа си да експериментира да си изгори и двете ръце с лоши последствия (случка с моя позната и дъщеря и).
Много рядко, но се е случвало. Плескала съм го по дупето и по ръчичката. Много съжалявам, а и си дадох сметка, че няма абсолютно никакъв ефект.
Когато детео е само на година и половина и отива към горещата камина, въпреки твоето "НЕ" и заплахите ти плясването определено ще има егект повече, отколкото да се обясняваш, докато то, в стемежа си да експериментира да си изгори и двете ръце с лоши последствия (случка с моя позната и дъщеря и).
Колкото по-малки са били, толкова повече шамари са отнасяли.
Ей това май при доста хора е така и ми се струва любопитна подробност. А относно горящата камина, удрянето не е единственият начин да спреш детето. То е ясно, че малкото дете в доста ситуации се налага да бъде ограничавано физически да не направи нещо опасно. Не е задължително да е с удар, ако е малко, то даже няма да разбере защо е ударено.
Vache,
Има резон в това, което казваш, но въпросът ми е по-скоро насочен към нагласите на родителите, тоест дали са склонни да приемат или не такъв вид наказание. Моята позиция например е принципна и не е различна за дъщеря ми на 9 месеца и сина ми на 3 и половина засега.
Но въпросът е интересен, защото като бяхме деца, мен са ме шамаросвали инцидентно, а сестра ми не. Сигурно е било защото и аз съм я тормозела нея, но ето това е разлика при две деца в едно и също семейство. Както и да е, тук не мога да влизам в подробности за причини и възраст, интересува ме преди всичко приемливостта на шамарчетата.
Има резон в това, което казваш, но въпросът ми е по-скоро насочен към нагласите на родителите, тоест дали са склонни да приемат или не такъв вид наказание. Моята позиция например е принципна и не е различна за дъщеря ми на 9 месеца и сина ми на 3 и половина засега.
Но въпросът е интересен, защото като бяхме деца, мен са ме шамаросвали инцидентно, а сестра ми не. Сигурно е било защото и аз съм я тормозела нея, но ето това е разлика при две деца в едно и също семейство. Както и да е, тук не мога да влизам в подробности за причини и възраст, интересува ме преди всичко приемливостта на шамарчетата.
Ами какво да ти кажа.. до детето е. И на мен не ми се иска да я бия и като е била на 8 м. не съм си и помисляла, че ще го правя, обаче... Нямам друго дете да мога да преценя, но от това, което чета стигам до извода, че е до дете. Моето е много вироглаво, темпераментно и импулсивно. Това до някаква степен ни конфронтира, защото аз съм същата и се получава много напечена ситуация понякога. Знам, че когато я удрям няма ефект относно проблема, но разчиства атмосферата... Не искам да я удрям и й го казвам, но понякога хем моите нерви не издъжрат, хем тя умишлено ме дразни. На нейната възраст го прави напълно съзнателно
Съгласна съм с Ваче. Нагласите ми винаги са били, че никога няма да си удрям детето. И не съм го правила нито като е бил на 8 месеца, нито на година и 8 месеца. Всъщност първото си тупване по памперса получи някъде малко преди втория си р.д.
Обаче ей сега на обяд си получи едно тупване, което му подейства страшно приспивателно.
P.S. За голямото говоря
3-4 пъти съм се изпускала и съм го шляпвала по ръчичката или дупето,но не беше и шамар даже,просто леко перване.Надявам се да не се случи пак,аз съм върл противник на тези методи за възпитание.мМля,че има други много по-ефективни и не толкова травмиращи за децата.
Изобщо боя не го разбирам
Не мисля,че и децата го разбират,поне не по начина по който си мислят родителите.
Изобщо боя не го разбирам
Не мисля,че и децата го разбират,поне не по начина по който си мислят родителите. Не. Това не е допустима и необходимо възпитателна мярка за мен, т.е. въобще не е такава. Не е и допустимо и необходимо наказание. Телесните наказания не приемам по никакъв повод, за никого. Това си е само изтърване на нерви с непостигане на положителни резултати или, както съм чела "насилие от по- големия и по- силния над по- малки я и по- слабия".
И не го казвам от позицията на човек с едно малко бебе- имам две деца- на осем и на две години. Така че знам какво говоря, както и знам, че това е напълно възможно и по силите на обикновения човечец, като мен, да речем.
И не го казвам от позицията на човек с едно малко бебе- имам две деца- на осем и на две години. Така че знам какво говоря, както и знам, че това е напълно възможно и по силите на обикновения човечец, като мен, да речем.
П.П. Но не съдя никой който смята, че истината е другаде...да не се засегнете сега! Просто аз искам да постигна това, въпреки че може и да е невъзможно, тъй като децата са толкова различни и всяко си е предизвикателство
Ето малко да се посмеете
http://www.vbox7.com/play:a4320612
Много ви благодаря, майчета!
Вижте колко интересни резултати - над половината не одобряват, но пляскат. Една четвърт смятат, че в редки и особени случаи е приемливо да се шамаросва. Около 15% си го имат шляпането за педагогическо средство като всички други. Най-малка се оказа групата на тези, които никога не посягат. Май си струва да се замисли човек.
Който иска, все още е добре дошъл да се включи в анкетата, де.
Вижте колко интересни резултати - над половината не одобряват, но пляскат. Една четвърт смятат, че в редки и особени случаи е приемливо да се шамаросва. Около 15% си го имат шляпането за педагогическо средство като всички други. Най-малка се оказа групата на тези, които никога не посягат. Май си струва да се замисли човек.
Който иска, все още е добре дошъл да се включи в анкетата, де.
И в къщи, като на всякъде, има опасни и забранени неща. Това не е причина да шамаря.
Никога не съм си позволявала да "шамаросвам" по каквито и да било причини, всъщност. И двете ми момчета никога не са били удряни нито от мен, нито от баща си, нито от друг роднина! Айде, на шега, може и да се е случвало, но то е било съвсем леко, при боричкане или нещо подобно...Боят, като средство за възпитание, изрично съм забранила и не бих одобрила, разбрала или извинила по никакви причини. А особено по-малкият ми син е "огън и жупел", например, но все едно! Как така ще ударя?! То е все едно те, ако ми се ядосат или загубят контрол, да намеря за напълно редно и простимо да се обърнат и да ме зашлевят! Не виждам разлика!
Не одобрявам, но съм удряла, което е малко силно казано
Съжалявала съм винаги след това, но стореното-сторено.
Голямата я бих сериозно, когато беше на 2г и 5мес. Тичах след нея и се молех със сълзи на очи да спре, защото наближавахме кръстовище. В последния момент я хванах за яката, колата мина със 100км в час на косъм от нас. Шофьорът, не можа да отреагира, защото ни видя в последния момент. ЗАби спирачки малко след като ни подмина. Аз плачех, виках и удрях!!!
П.С. Спирам, че като се сетя, пак се разтрепервам!
Съжалявала съм винаги след това, но стореното-сторено.
Голямата я бих сериозно, когато беше на 2г и 5мес. Тичах след нея и се молех със сълзи на очи да спре, защото наближавахме кръстовище. В последния момент я хванах за яката, колата мина със 100км в час на косъм от нас. Шофьорът, не можа да отреагира, защото ни видя в последния момент. ЗАби спирачки малко след като ни подмина. Аз плачех, виках и удрях!!!
П.С. Спирам, че като се сетя, пак се разтрепервам!