Аз съм ЗА забележката. Самата аз съм молила други майки, когато сме на детската площадка да се скарат на моето дете. Има ситуации, в които като му правя самата аз забележки за държанието му спрямо другите деца не ме взема на сериозно и тогава моля майката на детето да се намеси. Има ефект, при нас - положителен.
- Публикувана: 3 юли 2008, 16:00 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2008, 18:09 ч.
За общественото мнение и децата ни?
Описаната ситуация не обвързвам с "общественото мнение" 
.
Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето. По редица въпроси, свързани с възпитанието на децата вижданията могат да бъдат доста различни, понякога и диаметрално противоположни. Но не такава е ситуацията с реална заплаха от нараняване, упражняване на явен и/или системен физически и/или психически тормоз над дете, въобще ситуации, съставляващи явна заплаха за него, когато намесата е не само препоръчителна, но и в едно гражданско общество според мен и задължителна.
. Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето. По редица въпроси, свързани с възпитанието на децата вижданията могат да бъдат доста различни, понякога и диаметрално противоположни. Но не такава е ситуацията с реална заплаха от нараняване, упражняване на явен и/или системен физически и/или психически тормоз над дете, въобще ситуации, съставляващи явна заплаха за него, когато намесата е не само препоръчителна, но и в едно гражданско общество според мен и задължителна.
Ако детето ми е само без мен/баща си/ баба си и т.н. и е в кофти ситуация, ще се радвам ако някоя от вас е наблизо и й направи забележка и й помогне по някакъв начин 
Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде... За това избягвам когато съм на улицата да давам "акъли" на "отвеяни" родители, защото те си го "изкарват" на мене.
Но аз съм напълно против, когато детето е с родителите си, да се прави каквато и да е забележка било то на детето или на родителите. В крайна сметка те отговарят за децата си и щом те са преценили, че няма нищо страшно, така да бъде... За това избягвам когато съм на улицата да давам "акъли" на "отвеяни" родители, защото те си го "изкарват" на мене.
Да, трябва да се намесваме, нищо, че не са наши деца. Децата се възпитават от всички заобикалящи ги, не само от семеството. При тяхно непослушание те се "възпитават" от нашата реакция като чужди хора: дали и как ще реагираме.
Ако моя син бие друго дете (примерно) аз ще съм доволна ако някой въррастен се намеси и спре агресията на детето ми.
Ако моя син бие друго дете (примерно) аз ще съм доволна ако някой въррастен се намеси и спре агресията на детето ми.
Бих се радвала, ако някой направи забележка, порицае или пък помогне на детето ми в мое отсъствие. Ако някой направи оправдана и заслужена забележка на синът ми в мое присъствие, ще се почувствам неудобно, защото явно, че щом се стига до там, аз не се справям добре (до сега не ми се е случвало, дано и в бъдеще да е така). Не одобрявам единствено физическа саморазправа от страна на чужд възрастен към детето ми.
Разбира се,ч е ще се намеся. Много често родителите гледат нанякъде, и даже не виждат какво прави детето им.
Предпочитам някоя майка да ми се обиди, защо правя забележка на детето и , отколкото после да съжалявам. Ако стане беля, ти си можел да я предотвратиш, ама си си мълчал, това е престъпление, наистина !
Да не говорим, колко пъти правя забележки на деца, които в играта си, представляват опасност за моето дете. Какво, да ги оставя да ритнат топката в главата му ли? Само защото майката блее някъде, или говори с приятелки.
Предпочитам някоя майка да ми се обиди, защо правя забележка на детето и , отколкото после да съжалявам. Ако стане беля, ти си можел да я предотвратиш, ама си си мълчал, това е престъпление, наистина !
Да не говорим, колко пъти правя забележки на деца, които в играта си, представляват опасност за моето дете. Какво, да ги оставя да ритнат топката в главата му ли? Само защото майката блее някъде, или говори с приятелки.
Тук не става въпрос изобщо за правене на забележки и дали сме съгласни,а за изпълнението на задълженията на охраната.Автора на темата прави забележка от позиция на служебните си задължения и няма значение дали родителите са там.Обезопасено или не това е друга тема.Автора като служебно лице е длъжен да направи забележка и родителите да изпълнят нареждането му. Ако охраната не направи забележката и това води до риск за детето всеки ,който е на мястото трябва да вземе отношение.Не е необходимо да чакаме да стане лошото и тогава да се вайкаме.
Първо не бих пуснала детето си на някакво замръзнало езеро, второ да се караш с човека който те е предупредил за опасността, нямам думи 
Зависи от начина, по който е направено. Ако в описаната ситуация кажеш на детето "Сладур, този лед е тънък, вчера се счупи на едно място, а отдолу има тръби, на които можеш сериозно да се нараниш, нищо, че не се виждат, ако искаш все пак излез от там, по - безопасно ще е за теб", съмнявам се, че някой родител би се възпротивил. А ако думите са "Марш от там, какво си въобразяваш, това да не ти е в къщи, излизай веднага от езерото!" - и това беше моето дете - бих те изяла с парцалите. И оплакването ми от поведението ти ще ти е най - малкия проблем. Така че... Има начини и начини. НИКОЙ няма право да се кара, да порицава или по какъвто и да било начин да налага "авторитет", който не е бил предварително заслужен - или "делегиран" от мен - над детето ми.
И още нещо. При положение, че присъства родител или възпитател (баба, дядо, детегледач/ка, възпитател/ка от ДЗ), редно е забележката да се отправи към него, не директно към детето. За каквото и да става дума.
И още нещо. При положение, че присъства родител или възпитател (баба, дядо, детегледач/ка, възпитател/ка от ДЗ), редно е забележката да се отправи към него, не директно към детето. За каквото и да става дума.
По принцип съм против намесата, но в конкретната ситуация и аз бих се намесила. Щом се отнася до нещо, което застрашава живота и здравето на чуждо дете, се намесвам. Но ако се отнася до възпитание, замълчавам задължително.
А въпросното място не би ли трябвало да се огради с нещо? Или поне да бъде сложена предупредителна табела за опасност, която поне малко да предизвика вниманието на родителите?
А въпросното място не би ли трябвало да се огради с нещо? Или поне да бъде сложена предупредителна табела за опасност, която поне малко да предизвика вниманието на родителите?
Против намесата съм, но не и когато се касае безопасността на детето В такива случаи дори бих се радвала.
Това също зависи от ситуацията. В някои случаи ще се радвам точно някой в мое присъствие да наложи авторитет над детето ми, ако аз не съм успяла например( защото това се случва често на обикновените майки, за супермайките не знам).
В такива случаи дори бих се радвала.И още нещо. При положение, че присъства родител или възпитател (баба, дядо, детегледач/ка, възпитател/ка от ДЗ), редно е забележката да се отправи към него, не директно към детето. За каквото и да става дума.
Това също зависи от ситуацията. В някои случаи ще се радвам точно някой в мое присъствие да наложи авторитет над детето ми, ако аз не съм успяла например( защото това се случва често на обикновените майки, за супермайките не знам).
Описаната ситуация не обвързвам с "общественото мнение" .
Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето.
. Осъдително за мен е страничен човек да не се намесиси при наличие на явна опасност за живота и/или здравето на дете, независимо дали около него щъкат негови близки. Има си и допустими граници обаче- напр. възпитанието на децата не е грижа на околните и определено намесата в това би подразнила /и с право/ близките на детето.
Подкрепям!Племенникът ми например е на възрастта на сина ми,но двамата нещо не се погаждат и той започва да реве само като доближи синът ми,без той да му е направил нищо и съответно зет ми запиочва да прави забележка на синът ми да го остави на мира...Понякога побеснявам!
Хм, на твое място бих предупредила родителите за тръбите.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Хм, на твое място бих предупредила родителите за тръбите.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Иначе нямам нищо против някой да прави културна забележка на детето.
Друг е въпросът, че за мен ред неща не са престъпни деяния; нерядко аз лично съм подбудител на действия от рода на пълнене на балони с вода и подмятането им вместо топки - беше канска жега, детето се измокри до шия, аз също. Майките на другите две деца сигурно са ме пустосвали, задето не си гълча детето да не се мокри, че да не повлича крак и за техните, обаче ще да е било наум това пустосване. По едно време си ги прибраха, де.
Аз пък бих се включила в играта... но щях да спукам най - много балони!
Когато става въпрос за опасни за някое дете ситуации, правя забележка и хич не ми дреме какво мисли родителя. Всъщност в повечето случаи просто няма родител наоколо. Не става въпрос разбира се за опасност от настиване (там бабите са много силни в забележките 
), за намокряне, изцапване или подобни. Става въпрос за ситуации, в които има сериозна опасност от тежки наранявания и не дай си боже по-лошо. Работя в един търговски комплекс с ескалатори. Редовно дечица останали без надзор играят по тези ескалатори като се опитват например да изкачват стълбите в обратната посока на движение на ескалатора. По-малките пък деца, изтървани от родителите, хукват към него и са готови да полетят надолу. Когато видя подобна ситуация, се намесвам. Последният път, точно в момента когато се опитвах да убедя 2 деца да спрат с опасната игра, а те изобщо не ми обръщаха внимание, едното дете падна, нарани се и започна да плаче и чак тогава се появиха родителите и си ги прибраха. Има табели да не се пускат децата без надзор на ескалатора, охраната се намесва често, но въпреки това инциденти продължава да има. Това че родителите излагат на риск детето си не означава, че аз като гражданин, няма да реагирам само защото щели да се разсърдят. А ако стане беля пред очите ми? Тогава дали ще кажат, че не е било моя работа да реагирам?
), за намокряне, изцапване или подобни. Става въпрос за ситуации, в които има сериозна опасност от тежки наранявания и не дай си боже по-лошо. Работя в един търговски комплекс с ескалатори. Редовно дечица останали без надзор играят по тези ескалатори като се опитват например да изкачват стълбите в обратната посока на движение на ескалатора. По-малките пък деца, изтървани от родителите, хукват към него и са готови да полетят надолу. Когато видя подобна ситуация, се намесвам. Последният път, точно в момента когато се опитвах да убедя 2 деца да спрат с опасната игра, а те изобщо не ми обръщаха внимание, едното дете падна, нарани се и започна да плаче и чак тогава се появиха родителите и си ги прибраха. Има табели да не се пускат децата без надзор на ескалатора, охраната се намесва често, но въпреки това инциденти продължава да има. Това че родителите излагат на риск детето си не означава, че аз като гражданин, няма да реагирам само защото щели да се разсърдят. А ако стане беля пред очите ми? Тогава дали ще кажат, че не е било моя работа да реагирам?